IMG_0947 КОРИЦА 3

„Нищо не може да се върне назад – улицата е еднопосочна“ – Лъчезар Ангелов

„Раждането ни е the point of no return за всеки един от нас. Някъде по-далеч или по-близо в края на еднопосочната ни улица ни очаква Атропос – най-старата от мойрите, за да отреже нишката на живота ни. Всяка крачка ни приближава към нея. Докато извървим едно неизвестно за нас разстояние по улицата на живота ни, ние трябва да направим всичко – да станем добри хора, да дадем на другите около нас онова, което сме длъжни да им дадем, да обичаме, да мразим, да създадем деца, да ги възпитаме, да творим, да унищожаваме, да вземем всичко, което можем да вземем от живота…
С други думи, трябва да изживеем пълноценно годините през които ще ни преведе по-малката сестра на Атропос. Тези години все пак са преброени, въпреки че никой от нас не знае колко точно ще бъдат те. Трябва да бъдем бързи, да живеем бързо. Така можем само да спечелим от интензитета с който живеем..“

Лъчезар Ангелов 1

Стюард на мъртвите – Лъчезар Ангелов

Прибирам се вкъщи и до сутринта мисля за това колко малко знаем един за друг и колко дълбоко са скрити мечтите ни. Вярно е, че понякога споделяме някои от тях с хората, които обичаме и на които вярваме, но най-големите ни мечти остават дълбоко заровени в душите ни. Остават само за нас. Разбираш ме добре, нали?

Мира Папо 2

„САМОБИТЕН И КОЛОРИТЕН ХУДОЖЕСТВЕН СВЯТ“ – Иван Д. Христов

Със специфичният си стил на разказвач Мира Папо внася своя отличителна багра в съвременната ни проза. В „Отец Константин се бори с дявола” тя щастливо намира себе си като самобитен творец на един колоритен художествен свят.

ЗА ИВА 2

„Хубаво написаният разказ може да стане факт и без модернистични, крайни, а в някои случаи – самоцелни опити за саботиране на внимание“ – Георги Христов

Може да звучи шаблонно, но винаги, поне се опитвам да вярвам, че доброто ще побеждава злото. Ако между хората не цари топлина, съпричастие и разбиране, няма смисъл от нищо. Злините на този свят са толкова много – от войните, през предателствата, завистта, злобата, до пандемията сега, и единственият лек да се избавим от тях, е нагласата колко сме кратки, временни и дошли на този свят като по заглавието в онзи знаменит роман на Перек – „Животът, начин на употреба“. Предпочитам да го „употребим“ с колкото се може повече любов.

03_IG_BUBLIOTEKA_4

„Всяка моя книга е една малка смърт… “ – Мира Папо

Защо се насочи към магическия реализъм, какво повече и по-красиво от реалността можем да намерим там?
Там живея, там съм аз, истинска, без да се преструвам, без да отговарям на нечии очаквания… в света на магическия реализъм има много реалности и животът е по-красив, освен това има безсмъртие… срещаш хора, които отдавна ги няма. „Да се скриеш в уюта на зимата и пак да очакваш с нетърпение лудостта на лятото. Не е ли това тайната на живота“ – от сборника „Петте спирки на сърцето“.

IMG_69977

Новата рубрика „Измерение Х“ – Боряна Дукова и Тео Буковски преди старта

Вие пишете, ние четем слага началото на есента. Но не каква да е, а есен в #ИзмерениеХ ! Време е за ТРЕТОТО ИЗДАНИЕ на нашия конкурс за ваш авторски текст. Този път очакваме ВАШИТЕ разкази в жанровете фантастика, фентъзи, криви и хорър на тема И З М Е Р Е Н И Е Х.

Всички