4a465a3a-07db-400e-9102-370dcbe9ff7a

Въглени – Зарина Василева

Можеше да не мърда с часове – седнал в ъгъла и вторачен в искрящия на слънцето циферблат. Да имаш часовник, когато си на шест е почти като да имаш татко. Гордееш се, спокоен си, сигурен си и се чувстваш голям, много голям. Само дето вече и бащата, и часовникът не бяха негови. Заедно с таткото, получи и часовника му, но малко след това Бог си го взе, а новата майка – прибра часовника, за да не се счупи.

Христо Петров 7

Божия благодат – Христо Петров

Тази година Коледа се случи много студена въпреки малкото навалял сняг. Сутринта на Бъдни вечер беше още топло, но към обяд се надигна лек вятър, такъв сух студ стегна и така режеше, че дъхът ти секваше.
Баба Роска и Снежка посетиха празничната утреня, както всеки път – баба Роска вътре, а отвън при сливата козата пощипваше по някой подал се изпод снега стрък.

IMG_0947 КОРИЦА 3

„Нищо не може да се върне назад – улицата е еднопосочна“ – Лъчезар Ангелов

„Раждането ни е the point of no return за всеки един от нас. Някъде по-далеч или по-близо в края на еднопосочната ни улица ни очаква Атропос – най-старата от мойрите, за да отреже нишката на живота ни. Всяка крачка ни приближава към нея. Докато извървим едно неизвестно за нас разстояние по улицата на живота ни, ние трябва да направим всичко – да станем добри хора, да дадем на другите около нас онова, което сме длъжни да им дадем, да обичаме, да мразим, да създадем деца, да ги възпитаме, да творим, да унищожаваме, да вземем всичко, което можем да вземем от живота…
С други думи, трябва да изживеем пълноценно годините през които ще ни преведе по-малката сестра на Атропос. Тези години все пак са преброени, въпреки че никой от нас не знае колко точно ще бъдат те. Трябва да бъдем бързи, да живеем бързо. Така можем само да спечелим от интензитета с който живеем..“

1 2
Всички