Морето като памет, любовта като посока
Поезия за морето, паметта и онези тихи човешки неща, които все по-трудно успяваме да пазим – нежността, вниманието и способността да останем светли въпреки времето.
Поезия за морето, паметта и онези тихи човешки неща, които все по-трудно успяваме да пазим – нежността, вниманието и способността да останем светли въпреки времето.
Подбрани хайку от „Опит за съвършенство“ – кратки като дъх, дълги като ехо. Мигове, в които природата, тишината и вниманието се превръщат в поезия.
В „Редове на фокус“ Ива Спиридонова проследява развитието на Боряна Богданова – от разпада на езика към неговото събиране, от личната болка към споделеното човешко преживяване.
Поезията няма свой ден. Тя е онова малко нещо, което променя всичко. Пет български поетеси и пет стихотворения, които остават.
Има книги, които те канят да ги прочетеш.
Има други, които те гледат втренчено, докато не сведеш поглед. „Нищо не знаеш за хората“ е от вторите.
Не търсим определение за любовта. Търсим нейните проявления. Защото любовта не е понятие. Тя е начин на съществуване. И има поне 14 гласа.
От страниците ни гледат очи, които ни превеждат по тънките линии на водата, идваща от тях, извън тях, отнасяща, свързваща…
Миналото не тежи, а диша. Бъдещето не плаши, а шепне. А настоящето – крехко, светло, понякога болезнено – е мястото, където всичко се случва.