Клинична смърт в петък вечер – Ивайло Арсов
Разказ за умората от компромисите, за внезапното пробуждане и за онзи миг, в който човек решава да остане начисто със себе си.
Разказ за умората от компромисите, за внезапното пробуждане и за онзи миг, в който човек решава да остане начисто със себе си.
Два литературни гласа за повестта „Зерин“ – книга, в която жестокият реализъм и нежността съществуват едновременно.
Болката, щастието и човешката близост в разговор с Милена Крумова.
В „Редове на фокус“ Ива Спиридонова разглежда книгите на Веска Дучева – превръщането на криминалния жанр в социална литература..
Сянката без всякакво колебание грабна момичето. То започна да вика, а бащата, облещил очи, само се вглеждаше в насилника. Злосторникът отнесе момичето в другата одая.
Обзема ме ужас. Мощен и обсебващ. Стомахът ми се свива. Сърцето ми препуска с ритъма на влак-стрела.
– Но… те… те… са… теро… теро… терористи…
Всяка пролет жителите на тяхната улица очакваха нетърпеливо завръщането на щъркелите. Гнездото им бе огромно и се намираше на електрическия стълб пред къщата на Ясмина. Тя ги обичаше като домашни любимци, с които, за жалост, трябваше ежегодно да се разделя за няколко месеца.
Пламъкът освети лицето му. Но сякаш не беше неговото. Сякаш някой друг вършеше това сега. Дали ако знаеше, че вътре има хора, пак щеше да го направи?