Задавате си често този въпрос? Това не значи, че сте Кърт Вонегът, нормалните хора обикновено си го задават.
Не сте чели Кърт Вонегът? Ами какво чакате?!
Има писатели, които задължително трябва да се прочетат. Може да не ви хареса, вкусове всякакви, но просто трябва да го прочетете.
Не налагам мнение.
Той определено няма да се понрави на тези, дето парадират с осведомеността си относно Хорхе Букай и Паулу Коелю, бъркайки кой какво е написал или кой цитат от кого е. Нищо против тези писатели, опазил ме Господ.
Просто отбелязвам, че както за всеки влак си има пътници, за всяка гара си има влак, а вероятно за всяко пристанище – параход, така и за всеки читател си има набор от писатели. Всъщност това можем да го обърнем – за всеки писател си има набор от читатели.
Имах един познат, Ясен, който не само беше наясно с Достоевски, но го знаеше наизуст, сериозно, цитираше го по страници и издания – на руски и на български. Вероятно имаше нещо лудичко в него. Най-малкото – налудничаво.
Познавам един литературен критик, който пък знае цели страници от „Мъртви души“ и „Есента на патриарха“. Проверявала съм с книгите в ръце – без грешка, дори в пунктуацията. Ако ви кажа, че имам и приятели, които знаят наизуст Кърт Вонегът, няма да ви излъжа.
Всеки луд с номера си.
Първата книга на Вонегът, която излезе в България, си купих от Свищов през есента на 1977 г. – две в едно, „Котешка люлка“ и „Закуска за шампиони“. На корицата ѝ, под обложката, се мъдреше гениалното изречение „Не трябва да сте луд, за да работите при нас, но определено помага.“ А авторът беше изписан Курт Вонегът.
„Котешка люлка“ я глътнах на един дъх, четяхме си я на глас с гаджето между изпълненията на боку мару.
Какво е боку мару?
Ами затова ви казвам да прочете Кърт Вонегът. Няма да ви го преразказвам, я. Всъщност този автор не може да се преразказва. Абе може да прелетиш през сюжета с обяснения от рода на „Значи, брат и сестра са близнаци и като си допрат главите, почват да мислят…“ Просто прочетете „Фарс или никога вече самота“, с допиране до която и да е друга глава няма да стане.
Казват, че „Кланица 5“ е най-великото му произведение.
Базирано върху реално лично преживяване от ВСВ, през която авторът е минал лично, та даже попаднал още по-лично под бомбардировката на Дрезден. Голяма касапница е било, исторически факт. Само че не мога да ви преразкажа книгата. Трябва да си я прочетете. Да, да, и нея. Амалгама от реални и фантастични неща са произведенията на този писател, който взе, че просто си тръгна от тази земя преди 14 години. Не че живееше на нея. Винаги съм имала чувството, че беше оставен за малко тук, подхвърли ни парченца от един пъзел, съдържащ минало, настояще и бъдеще, потри доволно ръце като при добре свършена работа, усмихна се съзаклятнически и хвана следващия космически кораб за там, откъдето беше дошъл.
Просто „Затворникът“ стана от своята „Котешка люлка“, изяде последната си „Закуска за шампиони“, прокара ръка по старото „Механично пиано“, обърна гръб на „Майка Нощ“, оправи си „Точният мерник“, „Докато простосмъртните спят“, направи още един „Фокус Бокус“ с „Късметът на смотаняка“ и ни лиши от перфектния в негово лице „Безплатен консултант“.
Бог да ви поживи, мистър Вонегът, ние от „Кланица 5“ ви поздравяваме.
Ние, от фарса, който обитаваме, ви благодарим, че след вас – никога вече самота! Та, който не го е направил досега, разтворете поне една от книгите и ще разберете, че да прочетеш Кърт Вонегът безспорно не е задължително. Но определено помага.
изображение: https://huntingthemuse.net/