И тази година отбелязахме Световния ден без тютюнев дим, но без обичайния шум и трясък. То напоследък дните на всякакви неща – от усмивката до тоалетното казанче – са толкова много, че календарът не може ги побра, казвала съм го много пъти, пък и не само аз. Детето в мен не иска да порасне, ама косата ми все повече придобива тенденция към поблондяване, а казах сбогом на димящите пръчици по своя воля, не заради призиви и забрани, та и няма да пледирам в своя защита. Но не съм от онези бивши пушачи, дето се правят на повече светци и от папата. Просто всеки да си живее животът, според както го акъл учи, това жизнено кредо изповядвам. Хах – ще ме апострофирате веднага – живей си както искаш, обаче без да пречиш на другите! Да, бе, знам. Въпреки че това е много относително. Няма как да живееш, без по някакъв начин да не си угоден някому. Разтегливо понятие е както толерантността, така и липсата ѝ. Сещате се накъде клоня и се строявате в бойна готовност. Няма да сравнявам нито влаченето на бебешко кошче по тавана ми, нито неделната косачка в три следобед под прозореца ми, нито среднощната центрофуга на комшийската пералня с пушенето и тютюневия дим. Казват, че е вреден. На мен не ми вреди. Но не съм излязла на площада да крещя колко е хубаво да пушиш. Вкъщи като се събирам с приятели, понякога става лисичарник. Проветрявам. След като приятелите си отидат, тънкият аромат на цигарите ми дава усещането, че още са тук. Класика, нали? Има нещо необяснимо, но безкрайно привлекателно, шармантно, романтично ако щете, в жеста, в ореола на дима около главата ти, в късото дръпване и дългото издишване. Щракането на запалката от едни мъжки пръсти пред цигарата ти говори повече от дванайсет обяснителни изречения. Беглата среща на погледи в този кратък миг над пламъка е по-красноречива от двайсет и четири обстоятелствени фрази. Огънчетата, святкащи в тъмнината, трасират пътя на чувството по-ярко от четиресет и осем трактата за любовта. По това как гасиш фаса си, може да се разбере настроението ти – дали го смачкваш рязко, дали замислено и дълго сриваш купчинките пепел в пепелника пред теб, дали оставяш цигарата наполовина изпушена да догаря редом до друга… Това последното е абсолютната класика! Моралистите, моля ви, не бързайте с негодуванията. Сто на сто, дори никога в живота си да не сте посягали към отвратителните тютюневи изделия, няма начин да си нямате собствени подобни мигове – я с петлета на клечка, я с костилки от череши, я с нещо друго, също толкова вредно като захарта, пестицидите и автомобилите. Това последното е колкото закачка, толкова и абсолютно сериозно. Не знам дали има световен ден без захар, без сол, без салам, без ягоди и сметана. Но без цигарен дим има и затова го отбелязвам със спомени. Спомени от книги, от филми, от театрални спектакли. Да, на сцената се пушеше. По ремарки и по режисьорски замисъл. Да, нямаше филм (освен историческите, когато тютюнът още не е донесен в Европа), в който цигарата да не играе първа второстепенна роля. Точно по причините, които изброих по-горе – действието говори повече от репликите. Да, нямаше книга, където някой от героите да не пуши. Изкуството е отражение на обективната действителност, няма как да го оборите, диалектика е. Всички произведения ще останат така за поколенията, дори те да не се и сещат за този вреден навик. Нарочно не слагам кавички. И те ли ще се обявят за непонятни като „Под игото“, щото езикът е остарял. Ма махнете от „Тютюн“ цигарите, да забраним романа, що ли? (Режат се сцени от филми с тютюнев дим, една крачка е до късането на страници…) Уилям Сеймур без вечно димящата в ъгъла на устните му цигара, хайде, де! Или Филип Марлоу?! Напосоки давам примери. Без да подстрекателствам. Защото много по-вреден от тънкия аромат на хубав тютюн е тежкият мирис на немита плът, ферментирал чесън и евтин парфюм-менте. Още по-вреден е моралът-менте. А точно той зловонно ни обгръща отвсякъде. Само че световен ден без фалшив морал няма и няма да има. Някой морализатор да ми каже защо? За един приятел питам, както се казва, когато знаеш отговора. А това е най-отровното нещо в живота ни. Най-нездравословното. Най-пагубното за бъдещето ни. Но не съм нито социолог, нито политолог, за да нагазвам в тая тема. Просто ще вдъхна дима от цигарата на мъжа до мен и ако искате да знаете, няма да кажа, че съм се просълзила, защото ми е влязъл пушек в очите. От светлите спомени и от обвитото в пушилка бъдеще е. А че цигарите са вредни, спор няма – навеждат на горчиви размисли.
снимка: кадър от филма „Малена“