Картина1648654

 

Последните капки от лятото се стичат като горещ карамел и оформят хрупкави бонбони, които ревниво скриваме в шепите си, за да преживеем есента. Сред тези безценни запаси, се трупат и страниците на любимите ни книги, които с наслада оставяме да оформят спасителни острови в сърцата ни. В тях винаги е лято и винаги имаме нещо за четене.

Ето кои слънчеви заглавия избрахте през септември:

1

НЕЩО ЗА ПОДАРЪК

от София Стойнева

 „Нещо за подарък“ ни напомня, че ценностите в живота на човека са вечни – любовта, семейството, любимите, приятелите, подаръците от съдбата, сбъднатите мечти, радостта, състраданието, човечността… С усмивка разказва София Стойнева за онзи български свят, който трябва да запазим, с добро се вмъква в тайните кътчета на душата ни, за да ни напомни, че преди всичко сме хора с корени, които не бива да забравяме.
Книга, истински подарък за читателя, сборник с разкази, който ще остави ярка следа в традициите на родната ни литература.

2

ВОДА

от Марияна Влахова

Още древногръцкият философ Хераклит е казал: „In idem flumen bis non descendimus“ или „Не влизаме два пъти в една и съща река“. Но с тази книга е възможно да оборим това му философско твърдение. Защото дебютната стихосбирка на Марияна Влахова, „Вода“, наистина е точно това – извор, който тече през сърцето, необятен океан от чувства, вълна и капка едновременно. Думи, които рушат всички прегради пред себе си, също като водната стихия. И които остават следи в теб като след порой или те завличат като библейски потоп, за да изплуваш нов и прероден от бездната на душата си. И понеже поезията и езикът изобщо имат свойството да съхраняват настоящето и да го превръщат във вечност, то в реката на Марияна можем да влезем не само веднъж или дваж, а колкото пъти си пожелаем, точно толкова, колкото пъти ще отворим тази книга, за да се срещнем със стихията, силата и непримиримостта на водата. Приятно… плаване!

3

ЛОРА, ЯВОРОВ И АЗ

от Петър Величков

За пръв път четем липсващия пъзел в драматична история, която 105 години не е излизала на вниманието на обществото ни. Няма какво да се намери, нищо архивно, което да бъде новост за края на Яворов, освен спомените на Дора Конова. Щастлив съм, че успях да довърша този проект, който започна преди 4-5 години. Можем да се доверим Дора Конова – при всички проверки, които направих, няма никакво разминаване. Дора  приживе се опитва многократно тези спомени да бъдат отпечатани. След смъртта ѝ, нейната племенница Мария Цанкова опитва същото – не успява. Те са изповед, като откъси от филм. В предговора не давам мнение, а оставям читателя сам да си извади заключението коя е по-виновната – тя или Лора. Това е световна история, но ние, българите, не успяваме да я направим световноизвестна. В послеслова изразих и мнение – спомените на Дора са пиеса, изиграла се в реалността, не на сцената. Режисьор е Лора Каравелова – тя е изпълнителка и на главната роля, а другите две роли в любовния триъгълник дава на Яворов и на Дора.

4

АНАРХИЯ НА СЪРЦЕТО  

от Александър Иванов

„Анархия на сърцето“ е царицата на меланхолиите и обречената любов, но и оголен до рана нерв, който води до удобно премълчаваните въпроси за социалното неравенство и липсата на човешкото в социума, за вируса на страха и самотата, за забравата на миналото и отричането на бъдещето, за ужаса на войната, за самотната вечеря на Бога, за разрухата на сърцето… Тази книга е юмрук право в кривите зъби на мълчанието ни, опит за редакция на света, но и любов към ближния, към поезията и към свободата да обичаш до смърт.

5

НИЩО НЕ ЗНАЕШ ЗА ХОРАТА

от Диана Юсколова

Оживяват сезоните и техните обитатели, градските легенди и истините в страниците на тази книга, тайните и премълчаните тъги, за да ни помогнат да открием човешкото в човека, да се надсмеем над ежедневната проза, да проговорим най-сетне за миналото и с лекотата на птичите криле да счупим заключалките на клетката и времето. Оживяват заблудите и непоисканите обещания, гладните чудовища и безпътицата, за да признаем най-сетне, че животът ни би бил илюзия, ако тишината не ни допуска до усмивката на другия, ако продължаваме да се крием в ниското. Всичко можем да разберем за хората, когато осъзнаем, че в поне 72 присвивания в минута живеем ведно.

 6

КЛИНИЧНА СМЪРТ В ПЕТЪК ВЕЧЕР

от Ивайло Арсов

Слабостта на могъщите фигури в обществото и превъзходството на онези, които цял живот бранят честта и морала си. Пороците, които неизбежно догонват човек, и човеците, които непрестанно им се опълчват – или им се отдават. Почитта към изкуството в разнообразните му форми: музика, кинематография, литература.
Това са някои ключови лайтмотиви в сборника „Клинична смърт в петък вечер“. С наблюдателност, остър език и здравословна доза черен хумор Ивайло Арсов ни представя изконни истини за човешката природа. Подканва ни да се замислим, да се подсмихнем и да открием неподозирани гледни точки към злободневни сюжети, събития и теми.

7

ВНИМАВАЙ В КОЙ СЕЗОН ЩЕ МЕ ОТКРИЕШ

от Радина Манолова

Най-трудно можеш да излъжеш в поезията, невъзможно дори. Радина не се е и опитвала, слава Богу!  Затова и между кориците на първата ѝ поетична книга живеят чисти и честни стихотворения. Метафоричните очи имат способността да намират истината – през  болката, но и прошката, през сълзите, но и през усмивката.

А  истината – споделена с читателите – „принуждава“ душата да расте!

 8

BARISTA

от Герасим Симеонов

„Barista“ – големият свят, скрит в малкото джобче на живота. Изисканият черен хумор, привидно елементарните философски заключения, дълбочината на прозренията, изумлението, че само няколко думи, събрани в провокативен текст могат да извикат безкрайни размисли – това е наградата на читателя, който е достатъчно смел да погледне в джобчето.

„Тази книга не е за бързаците и бързочетящите; обаче не знам колко е и за останалите.
И така… Авторът на тази книга ме удостои с честта да напиша няколко встъпителни думи. Но откъде започваш, когато сам не знаеш, кое е началото и кое – краят на самото произведение? Ами… от нищото. Нищото винаги е било добро начало.“

9

ТУНЕЛ КЪМ ИЗГРЕВА

от Лъчезар Ангелов

С втората си книга, романът „Тунел към изгрева“, Лъчезар Ангелов ни пренася в един виртуозно нарисуван с думи свят, видян през очите на художник, загубил близките си, но срещнал Мойрите, опитващ се да избяга от себе си и да намери отново смисъла на съществуването в безнадеждни автопортрети или в крилете на албатрос. Свят, до който се стига през тунела на живота, който често е непрогледно черен, като дъга, изгубила всичките си цветове, защото вече си ги изживял. Свят, в който идваш и си отиваш с онази необяснима вселенска тъга в очите, защото тъкмо тъгата е най-наситеното чувство и може би най-човешкото. Свят без хора и без мечти, който те изправя пред непоносими загуби, необясними съвпадения и обрати, за да разбереш в края на тунела, че все пак имаш силата на албатроса, който прекарва живота си в полет над безкрайния океан. И да полетиш.

10

ОСТАВАЙКИ С ДУХОВНОТО БОГАТ

от Димитър Бурназов

~ Разбира се, че поезия се пише със сърце, стига това сърце да е… грамотно. Сонетите на Димитър Бурназов са празнично доказателство за такава комбинация. Изключително владеене на формата (тя и не позволява безпомощност), но и теми, които те очовечават. Пренасят те в детството, „оживяват“ селца и реки, после – в прегръдката на самотата няма грам озлобление, а онази красива поетична жажда за единствено възможната жена, предпазват от мегаломания – с посвещения на любими поети – с преклонението и респекта, които заслужават. Тази книга е един лиричен остров, а авторът вече не е Робинзон, защото се е осмелил да сподели красотата с читателите. Слава Богу, че го е сторил! ~

 

Библиотека България – нашето издателство за българска литература

Зарина Василева, PR

Фотографии: Библиотека България

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Всички