Най-красивата сянка през горещия юли отново беше тази под книгата. Наслада, свежест и убежище успяха да намерят и най-деликатните читатели в каталога на Библиотека България. Ето кои заглавия избраха те:
1
Ръцете, с които оцеляваме
от Боряна Богданова
„Ръцете, с които оцеляваме“ – деликатен поглед към крехкия свят, в който живеем. Женските ръце, които не умеят да държат оръжия, а най-добре знаят как да обичат, погалят или утешат. И предават магията си през пространствата и времената на другите след тях. Точно така се наследява свят. Така се и лети с думите – точно както пише Боряна.
МОЛИТВА
Боже, благодаря ти за болката –
тя ме направи
(чужд)
човек.
ВОЙНА
вече не сме под едно и също
небе
2
Barista
от Герасим Симеонов
„Barista“ – големият свят, скрит в малкото джобче на живота. Изисканият черен хумор, привидно елементарните философски заключения, дълбочината на прозренията, изумлението, че само няколко думи, събрани в провокативен текст могат да извикат безкрайни размисли – това е наградата на читателя, който е достатъчно смел да погледне в джобчето.
„Тази книга не е за бързаците и бързочетящите; обаче не знам колко е и за останалите.
И така… Авторът на тази книга ме удостои с честта да напиша няколко встъпителни думи. Но откъде започваш, когато сам не знаеш, кое е началото и кое – краят на самото произведение? Ами… от нищото. Нищото винаги е било добро начало.“
3
Сделката
от Веска Дучева
Едва ли има друга книга, която по-добре да изразява същността на д-р Веска Дучева и да демонстрира силата на писателския ѝ талант. Логично, предвид че романът като жанр дава най-широки възможности за разгръщане и работа със словото. А тук, в „Сделката“, в това нейно второ, преработено и допълнено издание, разгръщането е наистина мащабно.
„Появи се възрастна жена облечена с тъмни дрипави дрехи и, пристъпвайки изключително внимателно, започна да се разхожда напред-назад по дворчето. Жената правеше това всяка сутрин, защото докторът ѝ бе казал, че движението е най-доброто, при това безплатно лекарство за костите и сърцето. Това автоматично го превърна в приоритет за бабичката, чието семейство страдаше от хронично безпаричие. В дворчето живееше още едно семейство в малко по-добро материално положение, защото бе получило три стаи в наследство от дедите си. Освен това двама от фамилията имаха средно образование – факт, който им даваше основание да определят правилата на поведение в дворчето.“
4
Лора, Яворов и аз
от Дора Конова
С изключителна прецизност и уважение към отминалото време и най-вече към личността на Дора, Петър Величков събира и подрежда изгубените частици от един пъзел, който може би никога няма да бъде подреден напълно. Разказвайки спомените си, Дора Конова споделя своята истина, заявява съществуването си, което на практика ѝ бива отказано приживе, защото тя безспорно е непризнат фактор в живота и на Яворов, и на Лора, а и в тяхната смърт.
„Моето първо впечатление от Лора не отговаряше на представата ми за нея, която си бях съставила, след като Яворов беше ми показал малкото портретче. Вместо това, видях една ефектна светска жена, която учудено ме гледаше
и внимателно наблюдаваше. Много наскоро отново получих покана да отида у Лора. Когато разговаряше с мен, тя пак тъй, най-внимателно ме наблюдаваше и имаше същото учудено изражение на лицето си, както първия път, когато се запознахме. По-късно, след като станахме близки, тя ми доверяваше много свои впечатления и мисли.“
5
Селена
от Андрей Филипов
Тя е прекалено голяма, за да бъде луна. Тя е прекалено лека, за да бъде планета. Ревностно крие от нас своята обратна страна. Обикаля край родната обител по скосена траектория и стабилизира нейната ос на въртене. Нашето съществуване е просто немислимо без нея… Тя е нашата Селена.
„… При все че се сливаха с черната палитра на континуума, овалните контури на малката планета се оказаха необичайно сини, поне във видимата част на спектъра, където съгласно показанията на бордовите прибори осезаемо доминираше просто съединение от първи химически род ‒ океани от течен бихидрид на двувалентен кислород. Навярно основната субстанция, предположи архикомисарят. И одобрително кимна.
‒ Нека да отгатна ‒ рече той. ‒ Обектът се казва Вода.
‒ Не ‒ поклати глава офицерът. ‒ Точно тук не бива да дирите логика…“
6
Камъкът на времето
от Петя Георгиева
Миналото се оказва бягство от проблемите, но и пристан, където те ще се сблъскат със загубата и ще намерят помирение. Защото човек е създаден да расте, да преодолява и да побеждава в името на любовта – към нас самите и към останалите. Така „Камъкът на времето“ се превръща в роман-поема за онова приятелство, което ни спохожда веднъж в живота и което остава с нас завинаги.
„В този момент нещо се случи между нас. От мен струеше на талази безпомощност, уплаха, нужда от приятел. И той ми я даде. Несъзнателно и безсловесно двамата се превърнахме в това, което сме и до днес – най-добри приятели. Единият винаги готов да защитава, да брани. А другият – да даде утеха. Да успокои притесненията, да притъпи непокорството, да приземи.
Това беше някаква неизказана клетва, която тогава ни обгърна с невидими нишки и която ни свързва до ден днешен. Никога не я пристъпихме. Дори и когато бяхме на стотици километри разстояние. Дори когато бяхме влюбени един в друг и в други хора. Дори когато ни разделяше вината.“
7
Тунел към изгрева
от Лъчезар Ангелов
Роман, който те кара да полетиш в един виртуозно нарисуван с думи свят, видян през очите на художник, загубил близките си, но срещнал Мойрите, опитващ се да избяга от себе си и да намери отново смисъла на съществуването в безнадеждни автопортрети или в крилете на албатрос.
„Най-голямата Дъщеря на нощта ни очаква. Ножицата е в ръката ѝ. Третото и най-кратко рандеву предстои. Тя е готова да ни вземе. Ние сме готови да ѝ се отдадем. Отдаването при тази среща винаги е взаимно, пълно и необратимо.“
8
Черният клас
от Борислава Манова
Роман, който влиза в сърцето, за да остане. С вещината на виртуозен разказвач Борислава превежда читателя през калейдоскоп от емоции – усмихва, разплаква, предизвиква, смирява. Пълнокръвните диалози разгръщат подобаващо персонажите – завършени образи, носещи своята дълбока психология.
„Марлена се улови, че не може да откъсне очи от него. Имаше нещо до болка познато, нещо ведро и естествено в поведението на младежа, което я изпълваше със смесица от отвращение и завист. Войничето, очевидно душата на компанията, не се стесняваше да описва детайлно особеностите на тялото на изгората си на всеослушание.“
9
Продавачът на илюзии
от Веска Дучева
Истории, в които се губим и откриваме отново. Тази книга е дело на магьосник и наистина ни предлага разкошна, богата белетристична магия, понякога по-красива от самия живот, но и такава, в която можем да се изгубим, за да открием себе си отново. Илюзия, която лекува от заблуди и ни показва красотата на живота въпреки тъмната му страна и в този смисъл оптимистична и човеколюбива.
„Когато автобусът потегли от Багдад, слънцето блестеше високо в синьото небе, хамсинът изпълваше въздуха с горещия си полъх, а на душите беше леко и спокойно. С групата пътуваше, отегчен до краен предел, Йордан Иванов – Даката, осемнайсетгодишен келеш, син на богата фамилия, който по настояване на семейството опитваше да се откачи от зависимостта си към наркотиците, пътувайки по света и харчейки щедро отпуснатите от роднините му средства.“
10
Най-честната птица
от Йордан Йорданов
Една необикновена книга, която натежава върху сърцето и мисълта на читателя, не го оставя безразличен и тъкмо заради това ще заеме своето достойно място в света на съвременната българска белетристика, продължавайки класическата линия в нашата литература.
„Понякога човек го обзема такова въодушевление, че има чувството, че светът е най-добрият му приятел. Надежда изпълва сърцето му, че нещо добро ще се случи – непонятно какво, но хубаво. Често това състояние на душата е свързано с природата, когато тя се отвори за живот и човек разцъфва.“
Библиотека България – нашето издателство за българска литература
Зарина Василева, PR
Фотографии: Библиотека България