юни

Да проявим обичта си към едни и същи книги, да изразим симпатии към авторите им, да разменим мнения и да отправим покана към още четящи хора – това е едно от най-хубавите усещания на света!

Благодарим ви, скъпи наши читатели, за радостта от споделянето, за смисъла, който ни събира, за прецизния и интелигентен подбор на заглавия и автори.

Ето как изглежда вашият чудесен избор през омайния юни:

 

1

Лора, Яворов и аз – Дора Конова

Най-новият шедьовър в колекция „Наследство“, в която д-р Величков дава думата на Дора Конова, за да може най-сетне и тя да даде своя отговор на въпросите на миналото. И го прави, съзнавайки добре важността на тази възможност за диалог от първо лице с една отминала епоха, в търсене на истината.

Спомените на Дора Конова са нечутият глас, липсващата част от пъзела и достоверната следа по пътя към истината, такава, каквато е била в действителност. Ние можем само да я последваме.

 

2

Тунел към изгрева – Лъчезар Ангелов

С втората си книга, романът „Тунел към изгрева“, Лъчезар Ангелов ни пренася в един виртуозно нарисуван с думи свят, видян през очите на художник, загубил близките си, но срещнал Мойрите, опитващ се да избяга от себе си и да намери отново смисъла на съществуването в безнадеждни автопортрети или в крилете на албатрос. Свят, до който се стига през тунела на живота, който често е непрогледно черен, като дъга, изгубила всичките си цветове, защото вече си ги изживял. Свят, в който идваш и си отиваш с онази необяснима вселенска тъга в очите, защото тъкмо тъгата е най-наситеното чувство и може би най-човешкото. Свят без хора и без мечти, който те изправя пред непоносими загуби, необясними съвпадения и обрати, за да разбереш в края на тунела, че все пак имаш силата на албатроса, който прекарва живота си в полет над безкрайния океан. И да полетиш.

 

 3

Ако можеше да се случи – Христо Петров

Как да създадеш рок група в първите години на посткомунистическа България? С новата си книга Христо Петров („Белият терор от 1923-1925 г.“, 2016; „Град на птици“, 2020; „Прасето и художникът“, 2023) разказва как в провинциален град като Плевен това може да се случи. Група ученици без пукнат лев ще опитат и за едни ще бъде само хрумване, за други – нещо повече. Ще търсят инструменти и места за репетиции, ще излизат неподготвени на концерти, ще се карат и сдобряват, докато казармата и студентските години не ги разпръснат. Страстта към музиката ще ги събере след години, за да разберат, че ако си се научил да работиш, ще можеш да постигнеш резултати и в хобито си.А какво да направим, когато загубим по пътя някого от нас – да го забравим или да опитаме да запазим най-доброто от него? Накрая осъзнаваме, че през целия ни живот – и като деца, и като възрастни, ни е нужна подкрепата на най-близките – всички, за които ти си част от сърцето им.

 

4

Дойдох да ви прегърна. Балканска мешавица – Весела Люцканова

Въображението е оръжие, с което пишещият човек се сражава в битката за читателско внимание и одобрение. Но ако си силен и истинен в думите си, какъвто е Алекс Цонков, то тази битка не е въпрос на его, а на желание да подариш на читателите си още един начин да изживеят безкрайно много животи и да пътуват в невидени още реалности. Играта е такава. Четящият човек живее истински. Пишещият също.

 

5

Хайде да заспим с добро! Шест топли приказки за лека нощ през зимата – Ирина Радионова

Отдавна лятото замина,
дошла е пак студена зима
и вече рано се стъмнява.
Навън не детската гълчава,
а вятър мразовит се чува –
ах, как играе, как палува!
Не му завиждай – той е сам
и малка тайна ще издам –
ужасно вече му се спи.
Да си признае? – О, не би!
Но ти, дете, си тъй послушно –
видях в леглото, че се мушна
и искаш, чакаш да заспиш…
Ала защо се все въртиш?

Да може сън да те обземе,

за приказчица, знам, е време.

 

 6

Камъкът на времето – Петя Георгиева

През 80-те години на ХХ век, някъде в полите на Стара планина, десетгодишната Кремена среща своите бъдещи най-добри приятели. Детски игри, приятелство и любов се превръщат във връзка, която бележи живота и на четиримата, независимо от хода на времето и разстоянието между тях. А камъкът, който случайно откриват в една планинска пещера, ги пренася в годините на турското робство и ги среща с техните двойници от миналото, за да изпитат емоции и да получат вечни уроци отвъд времето и пространството. И за да се спасяват едни други. Миналото се оказва бягство от проблемите, но и пристан, където те ще се сблъскат със загубата и ще намерят помирение. Защото човек е създаден да расте, да преодолява и да побеждава в името на любовта – към нас самите и към останалите. Така „Камъкът на времето“ се превръща в роман-поема за онова приятелство, което ни спохожда веднъж в живота и което остава с нас завинаги.

 

 7

За частица от небе – Антоанета Караиванова-Павлова

СТИХОТВОРЕНИЕ С ХРИЛЕ

Но ако пише стихове, той непременно ще остави
една сълза в очите или драскотина в паметта ви…
Борис Христов

През тази нощ една звезда не спи
и сякаш, че е фар на небосвода.
Как ме привличат звездните лъчи!
И шепотът ѝ звезден как ме води!

Ще бъда много смела да доплувам
до пристан сред сърцето, храм в душите.
До белега, че всъщност съществувам
за драскотина в паметта, сълза в очите.

 

8

Морето си отива – Анет Розен

„Морето си отива“ е история за преосмислянето на ценностите и усещането за живота по средата на пътя, както и за ролята на любовта и на креативното начало в този процес. Героите са стъпили здраво на земята, преуспели мъже и жени в своите четиресет години, осмина приятели и четири двойки, които след обща почивка, изпълнена с хармония и приключения, изведнъж са изправени пред екзистенциални проблеми и борба за живот. Всеки от тях преминава през развитие и катарзис, за да оцени познатото или намери ново щастие и успех. След поетичното и ретроспективно начало в историята нахлува драматично действие, пресичано само от тихия, криволичещ творчески път на двете главни героини. Ритъмът на събитията, кратките глави и смяната на перспективи и разказвачи създават колаж от човешки съдби и емоции, като пътища, пресичащи се през пространството и времето – някои стръмни, други привидно леки и спокойни, но не непременно по-добри. Между 1922-ра година и днешния ден, щастието прелита от едно рамо на друго и всеки от героите намира свой собствен начин да го улови.

 

9

Из нощните записки на една сова – Жени Щерева

„Из нощните записки на една сова“ е преболяна емоция, превърната в израстване и мъдрост. Поезия, уютна като нощ, събрала в себе си не само всички нюанси на един личен свят, но и пулса на човечеството, дишащо кръговрата на живота и смъртта си под необятността на звездите.

 

 

10

Звездни истории – Иванка Гецова-Момчева

Любознателната Ива скоро ще тръгва на училище. Родителите ѝ са астрономи и тя често надава ухо към техните професионални разговори. Забавна астрономическа игра я кара да пожелае да наблюдава истинското звездно небе.

В „Звездни истории“ има още: илюстрирани обяснения за съзвездията през четирите сезона; речник с популярни астрономически термини; полезни съвети и насоки за любители-астрономи.

 

Библиотека България – нашето издателство за българска литература

Зарина Василева, PR

Фотографии: Библиотека България

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Всички