Интелигентни, мъдри, прозорливи, деликатни – читателите на „Библиотека България“ все по-ярко и категорично заявяват своя чудесен вкус. За да отразим коректно предпочитанията и все по-силния интерес към нашите заглавия, разширяваме класацията ни до 10 заглавия.
Ето как изглежда литературният пъзел през своенравния април:
ЛОРА, ЯВОРОВ И АЗ от д-р Петър Величков
Безспорният шедьовър в колекция „Наследство“, в който д-р Величков дава думата на Дора Конова, за да може най-сетне и тя да даде своя отговор на въпросите на миналото. И го прави, съзнавайки добре важността на тази възможност за диалог от първо лице с една отминала епоха, в търсене на истината. Спомените на Дора Конова са нечутият глас, липсващата част от пъзела и достоверната следа по пътя към истината, такава, каквато е била в действителност. Ние можем само да я последваме.
ЧЕРНИЯТ КЛАС от Борислава Манова
Това не е клиширана история за любов и война. Това е история за бездната на собствената самота и (не)възможното бягство от нея. Една честна, искрена и смела история с безспорна художествена стойност. С вещината на виртуозен разказвач Борислава превежда читателя през калейдоскоп от емоции – усмихва, разплаква, предизвиква, смирява. Пълнокръвните диалози разгръщат подобаващо персонажите – завършени образи, носещи своята дълбока психология.
ЗВЕЗДНИ ИСТОРИИ от Иванка Гецова – Момчева
Любознателната Ива скоро ще тръгва на училище. Родителите ѝ са астрономи и тя често надава ухо към техните професионални разговори. Забавна астрономическа игра я кара да пожелае да наблюдава истинското звездно небе.
В „Звездни истории“ има още: илюстрирани обяснения за съзвездията през четирите сезона; речник с популярни астрономически термини; полезни съвети и насоки за любители-астрономи.
ТОТКО И ТРИТЕ ИЗПИТАНИЯ. ИЗПИТАНИЕ ВТОРО от Тина Маркова
В тази книжка нашият любим герой Тотко, заедно с най-добрия си приятел, кучето Бърки, се изправя пред второто изпитание, на което ще го подложи злата вещица Фрида, която иска да отнеме къщата му. Разберете какви невероятни неща му се случват и дали и този път той ще се справи!
НЕПРИКАЗКА от Миглена Миткова
Въздействащ спектакъл, в който се преплитат вълшебни думи и пленителни картини. Това е усещането от „Неприказка” („Библиотека България“) – втората стихосбирка на Миглена Миткова.
Макар да се залага на класическия стих, контрастът между присъстващите така наречени строги форми и фигурална поезия обогатява съдържанието и подчертава собствения дух на книгата. Наред с това, разнообразните и всеобхватни теми са словесна картина на вечния кръговрат на живота. Представяйки своята гледна точка, авторът откровено нарича нещата с истинските им имена и споделя дълбоката общочовешка болка наравно с личните си преживявания и ценности.
ПЧЕЛИНИ от Яким Вачев
Там нейде, далеч от града
зеленее се малка гора,
обградена от златни поля,
сгушена в Старата планина.
Сред аромат на билки и цветя,
между клони с хиляди листа
пчеличките домове си градят,
дървесните корони те красят.
От всички жители в тази гора,
сред многобройните същества,
най-работливи тъкмо те били –
пчеличките – смели и добри.
В света им влез и опознай го ти,
жужи със тях, приятели открий,
преди животните да опознаеш
ела в Пчелини бързо да играеш!
В СЯНКАТА НА ЯДРОТО от Николай Ников
„В сянката на ядрото“ е роман, който разкрива реалната същност на обикновени хора, случайно попаднали в една от най-мащабните трансформации на общественото устройство на света. „Ядрото“ е тайна организация, която активира рестарт на световната икономическа система. Този рестарт променя цялостната структура на обществено устройство по света. В книгата се преплитат взаимоотношения между различни по същност хора и любовните им истории и се представя идеята за това как отделните човешки съдби могат да намерят общ обединител за постигане на голяма цел.
МОРЕТО СИ ОТИВА от Анет Розен
„Морето си отива“ е история за преосмислянето на ценностите и усещането за живота по средата на пътя, както и за ролята на любовта и на креативното начало в този процес. Героите са стъпили здраво на земята, преуспели мъже и жени в своите четиресет години, осмина приятели и четири двойки, които след обща почивка, изпълнена с хармония и приключения, изведнъж са изправени пред екзистенциални проблеми и борба за живот. Всеки от тях преминава през развитие и катарзис, за да оцени познатото или намери ново щастие и успех.
ПИСМА ДО ЦВЕТАЕВА от Пейчо Кънев
Пожълтялата ти вече снимка всеки ден ме гледа от портфейла – нещо малко, което все още ме свързва с живота, като това да продължаваш да стоиш на пръсти върху стола. Косите са разпуснати, усмихваш се и гледаш от нищото в нищото. Точно каквато е моята водка тази вечер – нищо; такива бяха и годините в Берлин, Прага и Париж, изпълнени с мизерия, когато малката Аля гладуваше, а след години я измъчваха и убиха в Москва, заедно с любимия ти Сергей; и накрая и въжето в Елабуга, висящо над пропастта, пълна с тъма. Затова тази вечер искам да помисля за клупа на въжето, който е, да, змия захапала опашката си. Да, клише, но разстоянието от краката до пода е безкрай, който изпълва подивялото ми сърце в тази нощ, звездите пропадат и цопват като „Кохинор“-и в пълната ми чаша и аз мисля за теб. За твоята поезия, която в момента, в който си ритнала стола, е избягала от теб и е дошла при нас, тройно по-тежка и дишаща. Понякога паля свещ, чета и пия, докато заспя и навляза наполовина в твоя мрак, от който все някога няма да изляза. Затова казвам, че миналото и бъдещето са моите деца – те ще се срещнат за пръв път, когато умра. Но тази вечер гледам теб през прозрачната преградка в портфейла, как си някъде там, все още изпълнена с любов към света, към мъжете и жените, към твоите деца, и ровя дълбоко в себе си, в невъзможността на всичко. Обаче през някой август ще отида в Елабуга, до онази къща, ще вляза в стаята и ще си представя трясъка на стола и тежкото въже, което се изпъва до невъзможност, и тогава ще го срежа с един замах. Животът все някак продължава, пък било то и единствено в мечтите ни. Смъртта не може да ни отмъкне всичко.
ДЪРПАНЕ НА СЕНКИТЕ от Ирен Михайлова
За теб,
чиито песни са частица от Вселената,
думи, които все още мълвя.
Отвъд студения мрамор,
нека душата ти почива в мир.
Ти, която пося в мен любовта
към изгряващите слънца
и мълчанието на нивите.
Нека душата ти почива в мир,
отвъд камъка извисила се –
усмивка, която разцъфва.
Библиотека България – нашето издателство за българска литература
Зарина Василева, PR
Фотографии: Библиотека България