Горещо беше през юни, горещо беше и в редакцията ни, защото и в най-слънчевите дни вие не преставахте да се интересувате от интересните заглавия, с които сме щастливи, че ни свързвате. Лятото е не просто период, а състояние на духа, а духът е най-сензитивен към литература точно когато е най-топло и когато планината и морето са най-близо. Ето какво най-често търсехте при нас:
1
ПЕЙЗАЖЪТ НА СЪРЦЕТО
от Даниела Йорданова
Тази книга вече е преживяна от авторката, сега на теб, скъпи читателю, ти предстои да преживяваш – и тъмното, и светлото, и отчаянието, и надеждата, и любовта, и… отсъствието ѝ. Защото „по хората ходи“, защото този пейзаж е и твой. Защото тази поезия ще ти зададе въпроси, но и някъде сред метафорите – са и отговорите.
2
РАЗПЛАКАНА ПРЪСТ
от Ива Спиридонова
„Разплакана пръст“ е една своеобразна метафора,, както на човешкото обезличаване, така и на заплахата от всеобща гибел на цялото човечество, на планетата Земя. Ето как талантливият поет може да изведе творческата си идея от личното, от интимното преживяване към общозначимото като отваря сърцето си за проблемите на нашата съвременност.
3
ПОРТРЕТ НА НЕЗРИМОТО
от Николай Динев
Дебютната стихосбирка на Николай Динев, наречена „Портрет на незримото“ всъщност е… прецедент, защото е едновременно и дебют в литературата, и много близо до съвършенството на класическия стих. Да, това е възможно, но единствено когато талантът е необясним, неочакван, непреднамерен и… безспорен.
4
МОРЕТО СИ ОТИВА
от Анет Розен
Ритъмът на събитията, кратките глави и смяната на перспективи и разказвачи създават колаж от човешки съдби и емоции, като пътища, пресичащи се през пространството и времето – някои стръмни, други привидно леки и спокойни, но не непременно по-добри. Между 1922-ра година и днешния ден, щастието прелита от едно рамо на друго и всеки от героите намира свой собствен начин да го улови.
5
ОТВЪН И ОТВЪТРЕ или малките неща
от Христина Панджаридис
Поезията на Христина Панджаридис е в съзвучие с ритъма на живота, с кръговрата му без начало и край, където Аз-ът е частица от всичкото, съдържа се в света и светът се побира в него, делничен, прозаичен, но и омайно вълшебен. Формите са идеални, думите не са излишни, природата диша чрез редовете, мисълта тръгва от съзерцанието.
Библиотека България – нашето издателство за българска литература