Мартин Лазаров е роден във Варна през 1991 г. Има степен бакалавър в специалност „Книгоиздаване“ на ФЖМК на СУ „Св. Климент Охридски“ и понастоящем живее в София. Има редица публикации: разказите „Червена луна“ в антологията „Литературни бесилки“ (изд. „Сиела“), „Мъжът на Деница” в списание „Подслон“, „Порталът“ в списание „Й“, разкази във варненския вестник „КИЛ“ и стихотворения в проекта „Manu propia”. Негови разкази два пъти са поставяни на спирки във Варна със съдействието на сдружение „Кашалот“. Награждаван е на осмия национален литературен конкурс „Атанас Липчев“ за разказа „Нагоре-надолу“ и е сред наградените от конкурса на „Кръстопът“, „Глоси“ и „Домът“ за разказа „Хранител“. Членува в Сдружение на писателите – Варна. Има отличие за изключително представяне в конкурса за поезия на издателство „Мусагена“, София. Завършил е Творческа академия „Заешка дупка“ с направление проза при ментори Тодор П. Тодоров и Елена Алексиева.
В себе си
да вдигна камък срещу себе си
и да го омекотя
да послушам как мълчи
как ще предскаже всички думи
които някой ще забие с капка
с милиони капки
до истината в полираното му сърце
да го прибера във джоба
за последен път
както смъртта се сбогува със стъпките и счупените обещания
както животът се здрависва със забравените разкаяния
Монохромен следобед
стоим на маса
ти на земята
аз на луната
бялата пустиня
сънува чадъри
някой е говорил
аз съм слушал като черен кактус
и сега усещам всеки сблъсък
всяко засмукване
кратерите ще ме създадат
ударите ще издълбаят отговори
на които съм способен да дам тежест
същата тежест с която бучка захар
се разтваря в черното кафе
същата тежест, с която трохите от кекса
гъделичкат мушамата, стола и пода
същата тежест, с която камъкът потъва
след бъбривите стъпки по повърхността на водата
Аз
не усещам гравитацията
нима има нещо по-силно
сигурно е омразата
някое цвете би казало любовта
но аз познавам цветята
те са мили
не искат да режат и да наказват
да палят и да събуждат села от безлунната дрямка
нима има нещо вярно
в справедливото желанието да руша
там където липсва любов и омраза
нима накрая
ще се превърна в рамо на поет
след като отрежат главата му
и я забучат на тежък ръбат спомен
ако стане така няма да е края
и ще бъде от любов
Фотография: личен архив на Мартин Лазаров