Четенето като утеха, хумор и призвание
✍️ Човек често се връща към някои книги, не защото е забравил историята им, а защото те пазят нещо от самия него – настроение, утеха, смях или спомен за отминал етап от живота.
В рубриката Писателят като читател срещаме авторите през книгите, които са ги оформили, развълнували и останали с тях през годините. Понякога това са големи класики, а понякога – книги, които просто ни помагат да преживеем трудните дни.
Днес ви срещаме с Веска Дучева – разговор за Удхаус, Селинджър, Шолохов, книгите като съдба и четенето като форма на живот.
- Книга, към която се връщам отново и отново
Трудно ми е да кажа, че има определена книга, към която да се връщам често. По-скоро това са много книги и аз наистина се връщам към тях и ги препрочитам през годините. Интересно ми е да изпитам сама себе си, връщайки се към описаните събития и герои как се е променил светогледът ми благодарение на натрупания житейски опит. Виждам как започвам да възприемам нещата по друг начин. Започвам да изграждам свое собствено мнение, което често се разминава драстично с общоприетото. Помъдряла съм и книгите ми показват това. Сега, като се замисля, най-често се връщам към книгата на Удхаус „Стрихнин в супата“. Когато нямам какво да чета или в моменти на униние, хоп … и Удхаус е в ръката ми. Странно, но колкото и пъти да я чета тази книга, никога няма да престана да се смея. Въобще предпочитам автори, които каквото и да пишат, винаги намират начин да проявят някакво чувство за хумор. Мисля, че това е присъщо на добрите хора. Читателят винаги усеща когато от редовете прелива тази доброта. Аз също се стремя, когато пиша, да вмъквам подобно усещане, дори и в най-тъмните криминални сюжети. Е, не винаги се получава, разбира се! Други книги, към които се връщам често са книгите на стареца Св. Паисий Светогорски и неговите мъдри слова. Винаги има какво да се научи от един от най-новите съвременни светии и неговите думи са богатство. Неговите книги са като Библията: текстовете са многопластови и когато ги препрочиташ, винаги откриваш нещо ново. Разбира се, най-великата книга, която трябва да се чете постоянно, е Библията, но тук говорим за художествена литература. Често се връщам и към Съмърсет Моъм, Арчибалд Кронин и други. Всички са в библиотеката ми, разбира се. Има много други книги, които често препрочитам, но спирам дотук, защото няма да ми стигне времето, ако навляза още по-дълбоко в тази прекрасна тема.
- Книга, която ме разтърси
Де да беше една! Много са, но като че ли най-силно ме разтърси книгата „Странна сватба“ на унгарския писател Калман Миксат. Когато я прочетох за първи път, бях много млада, но така ме впечатли, че наскоро успях да я издиря със съдействието на антиквар и отново се впуснах в този невероятен лабиринт от емоции и разтърсващи събития. Сега, когато разказвам за нея, отново се вълнувам и искам да споделя по-подробно част от сюжета, за да ме разберете по-добре. Между другото, много е трудно, почти невъзможно, да се намери тази книга и фактът, че я притежавам, ме прави много, много щастлива. В романа е описан действителен случай от началото на XIX век в Унгария. Млад мъж, който от сърце обича красивата си приятелка, попада в капана на местен барон, който търси спешно съпруг на любимата си дъщеря, която се оказва бременна от местния свещеник. Сватбата е осъществена насилствено и животът на младежа се превръща в ад. Следват невероятни и разтърсващи събития. Накрая героят е принуден да инсценира собствената си смърт за да изчезне от света заедно с любимата си. Мога да говоря с часове за тази книга! Препоръчвам я горещо на всеки, който успее да я намери.
- Книга, която ме научи да пиша
Тук съм много затруднена в отговора си, защото не си спомням книга, която да ме е научила да пиша. Имам автори, на чийто стил се опитвам понякога да подражавам, защото са ми любими, но винаги съм се стремяла да бъда различна. Може би не разбирам точно въпроса, затова ще разкажа по-подробно за писането си. Помня, че когато бях много малка, може би на около 4-5 г. и още не можех да чета, баба ме записа в детската библиотека в града и двете заедно ходехме да избираме книжки. Те бяха прекрасни, пълни с много красиви картинки и аз ги разглеждах с часове. Не обичах да играя, повече ми допадаше да бъда с книжките. Баба ми четеше, а после се заемаше с домакинската работа. Когато някоя картинка особено много ми харесаше, започвах да си съчинявам по нея истории. По една картинка можех да измисля няколко различни истории – за животни, за красиви принцеси и т.н. Е, може би те са ме научили да пиша, защото нали първо ми четяха, а аз после съчинявах нещо подобно на прочетеното. Това бяха вълшебни мигове за мен! Дори преди да заспя продължавах да си измислям истории с героите. И до днес много обичам да държа книгата в ръка. Обичам аромата им и атмосферата в библиотеките. Приятно ми е да гледам как някой друг държи книга в ръка. И на мен ми се иска да взема една в ръка и да започна да я чета. Не харесвам електронните книги и четенето онлайн. В тях има някаква магия. Въобще животът ми, независимо какво съм правила и какво съм работила, винаги е бил странно свързан с книгите, дори преживях свръхестествено събитие. Скоро след преживяното издадох първата си книга, а после продължих да пиша. Да, независимо, че постоянно четях, доста късно в живота си започнах да пиша и да издавам книги и това е свързано с тежката професия, която си избрах. Медицината ми даде много, но и много ми взе, но щом нещо е угодно на Господ и е дадено от Него, то рано или късно ще се прояви. Даже и насила, ако много се забавиш да осъществиш това, за което си призван. Затова също мога много да разказвам от собствения си опит.
- Книга, която бих подарила на приятел
Много книги съм подарявала на приятели, но разбира се, трябва да знам вкуса му и дали въобще обича да чете. В последно време започнах да вярвам, че и между нечетящите хора има стойностни. Доскоро имах друго мнение, но животът учи. Сега, ако трябва да бъда честна, най-много подарявам собствените си книги. Така и нечетящите не възразяват, защото нали все пак са удостоени от автора лично. Аз обаче съм суетна по отношение на това. След като подаря, започвам да ги изпитвам какво са прочели и какво са разбрали, така че да няма мърдане. Също много се радвам, когато на мен ми подаряват. Постоянно купувам книги, най-различни, възпитах така и сина си. Но мисля, че може би това не се научава. Или го носиш в себе си, или не. У дома всички сме книголюбци.
- Книга, която ме накара да мисля дълго след последната страница
Тук също мога да кажа, че не е само една, за която мисля дълго след последната страница. Има и още нещо. Забелязвам, че има книги, които не желая да свършват. Виждам, че наближава краят и ми става неприятно. Даже си мисля, че може би няма да намеря вече друга такава, която толкова да прикове вниманието ми, че да не желая да свършва и да не усещам как минава времето. Мога да чета непрекъснато. Моля се да не ми вземе Господ очите. Това би било ужасно наказание. Надявам се, че след като ме е свързал с книгите, ще ме пощади. Например такава впечатляваща книга беше „Вечната Амбър“ на Катлийн Уиндзор – накара ме да мечтая да напиша шедьовър, както е мечтала самата тя. Тя е успяла, аз още не съм, но човек не трябва да губи надежда. Всеки трябва да има някаква цел, нали?!
- Подценена книга, която заслужава повече внимание
Ако някога съм имала подобно усещане към книга, то се е дължало на това, че е била прочетена от мен в неподходяща възраст, което не ми е позволило да я разбера добре. Не съм успяла да доловя нейната уникалност. Например така преоткрих „Спасителят в ръжта“ на великия Селинджър. Бях много малка, когато я четох и не успях да я припозная като любима. После нещата се промениха, разбира се.
- Любим литературен герой
Нямам конкретно такъв. Във всяко литературно произведение намирам любими герои. Може би Григорий от „Тихият Дон“ на Шолохов или Прохор Громов от „Угрюм река“ на Вячеслав Шишков. Те са ми любими, защото са много сложни характери, защото съм в състояние да ги разбера, защото са много реални и не са идеализирани. Наскоро препрочитах тези книги. Исках да разбера какво въздействие ще ми окажат след толкова много години, след събрания житейски опит. Едва сега открих истина и красота в отношенията между Григорий и Аксиния. Вече мога да ги разбера без да ги съдя. Вече мога да разбера и падението на Прохор. Защото „човешко е да се греши“.
- Любим първи ред от книга
„Linda Florida! Земя на цветята!“ от „Оцеола“ на Майн Рид. Никога не го забравих през годините, дори и след като пораснах и промених вкусовете си. Според мен първото изречение е много важно във всяко произведение. Трябва да се търсят такива думи и изрази, че читателят да бъде грабнат и спечелен още от първия ред! Това, разбира се, е много трудно да се постигне. Владеят го големите майстори. Според мен важно е първо да се осъзнае тази нужда и после лека-полека да се работи в тази насока.
- Книга, която чета в момента
В момента чета (препрочитам) разказите на О. Хенри. Ето пример за книга, която не желая да свършва, която често бих препрочитала, която ме прави щастлива с присъствието си. Преди нея препрочетох „Споразумението“ на Елиа Казан. Уникална – като текст, като замисъл, като стил. Тя е от тези книги, които трябва да прочетеш в по-напреднала възраст. Не става въпрос за разбирането, а за възприемането, за да вземеш част от богатството ѝ.
- Книга, която бих искала да съм написала
Всяка книга, която харесвам, бих искала да е написана от мен. Невъзможно, но не ми пречи да си мечтая. Но най-много мечтая, когато чета автобиографии. Искам някога и аз да имам възможността и правото да напиша автобиография, защото ненавреме написана ще бъде напразно написана. Например, много се впечатлих от автобиографиите на Акира Куросава – „Нещо като автобиография или потта на жабата“ и „Моята автобиография“ на Чарлз Чаплин, „Страници от моя живот“ на Фьодор Шаляпин. Това, разбира се, са недостижими титани, пред които се прекланям от сърце. Въобще, приятно ми е да чета за живота на известни хора на изкуството: актьори, писатели, режисьори… Много харесвам и книгата на Симон Берто „Едит Пиаф“. Това също е книга, която слагам в графата „мъдри“. Много бих искала да съм написала книгата „Американска трагедия“ на великия Теодор Драйзер. Препрочитала съм я няколко пъти. Общо взето предпочитам да чета класиците, особено в прозата. Възхищавам се и на хубавите стихотворения, но не мога да ги чета с часове и с такова вглъбяване, какмото ми се случва с хубавите разкази и романи. Уважавам всяка книга и всеки автор. Хората затова са различни, защото имат различни вкусове и в това няма нищо лошо. Напротив, мисля, че точно в това богатство на стилове, изкази и предпочитания е неизчерпаемата мощ на писаното слово, могъществото на книгата.
- Любима книга от български автор
„Записки по българските въстания“ на Захари Стоянов ми е любима българска книга. Отново ще спомена класиците. Препрочитам ги с удоволствие.
- Какво означава четенето за теб?
Четенето за мен е живот!
Това е част от поредица срещи с български автори, които ни разкриват своя читателски свят – книгите, които ги изграждат и остават с тях във времето.
Ако този разговор ви е накарал да се замислите, разгледайте и книгите на български автори в каталога на Библиотека България – съвременни гласове, които също търсят, намират и остават.