Как би описала жената Мира Папо? А пишещият човек Мира?
Добър въпрос! Отговорът се крие във втората част. Най-обикновена жена – добродушна, кротка, доверчива и малко наивна. Но, като писател… Понякога се плаша от себе си, ставам като ураган и помитам всичко пред себе си. Всичко, което съм сдържала, целият океан от емоции избухва на листа пред мен и започвам да пиша с настървението и отчаянието на човек, който умира, а има още толкова много да каже… Всяка една моя книга е една малка смърт за мен.
Смяташ ли себе си за успял писател?
Не знам! Това може само времето да отсее, кой е успял и кой не е. Ако след една година те забравят, значи не си успял писател.
Какво извиква у теб потребността да пишеш?
Страданието, болката, радостта, любовта, тъгата и пак любовта.
В какъв период написа разказите за новия си сборник? Как ги подбра?
В началото на пандемията, по време на първия локдаун. Аз просто избягах в паралелния свят на мечтите, едно друго време, една друга реалност…
Откъде черпиш сюжетите и вдъхновението за своите истории?
От живота. Няма по-добър писател от самия живот… и неукротимата си фантазия /с намигване от мен/.
Има ли имена в литературата, които са повлияли на стила ти?
Уилям Стайрън – „Изборът на Софи“, Исабел Алиенде – „Къщата на духовете“, „Ева Луна“, разказите, Габриел Г. Маркес – „Окапала шума“, „Есента на патриарха“, разкази , Лаура Ескивел – „Като гореща вода за шоколад“, Толстой – „Ана Каренина“, най-великата книга, която съм чела, Лесли Поулс Хартли – „Посредникът“, Джон Брейн – „Път към висшето общество“, Томас Улф – ниагарският водопад на американската литература, „Погледни към дома, ангеле“ – поетическа проза, ненадминат, велик, недостижим… гений.
Защо се насочи към магическия реализъм, какво повече и по-красиво от реалността можем да намерим там?
Там живея, там съм аз, истинска, без да се преструвам, без да отговарям на нечии очаквания… в света на магическия реализъм има много реалности и животът е по-красив, освен това има безсмъртие… срещаш хора, които отдавна ги няма. „Да се скриеш в уюта на зимата и пак да очакваш с нетърпение лудостта на лятото. Не е ли това тайната на живота“ – от сборника „Петте спирки на сърцето“.
Коя е водещата тема в новата ти книга според теб?
Любовта, във всичките ѝ измерения. В любовта, ако е истинска, няма страх, няма отчаяние, тя е полет и саможертва, смърт и възкръсване.
Кои са петте спирки на сърцето по пътя на човека?
Детство, юношество, зрялост, старост и смърт…На всяка една от тези спирки сърцето знае, просто знае, че времето е нещо относително, то съществува само тук на земята. Отвъд земната реалност то продължава своето пътуване.
А колко са спирките по пътя на човечеството?
„И всичко това се завъртя в шеметен кръговрат: раждане и умиране, раждане и умиране, до безкрай… Видя ангелите Божии как плачат, покрили лица с крилете си. И няма измъкване от този кръговрат, докато Онази с косата, яхнала натруфен паун, шества по земята. И разбра, и видя лицето на Бог в окото на гълъба…Някой похлопа на вратата. И всичко започна отначало.“ – от сборника „Петте спирки на сърцето“
Накъде всъщност отива сърцето човешко? А накъде се е запътило човечеството?
То умира, отива си… хората нямат нужда от сърце, за да им показва Пътя. Едно време хората бяха готови на саможертва, горяха, пламтяха… сега повечето са консуматори. Всичко е фалшиво, по-страшното е имитацията, че имаш сърце и можеш да изпитваш чувства. Трудно се разпознава.
Дефинирай понятието „добро“. Какво е за теб добротата? Добри ли са героите ти?
Мисля, че ние хората имаме „чип“ в тялото, поставен ни от Бог и много добре знаем, кое е добро и кое е зло. Дори децата, израснали на улицата, от малцинствата, приучени от малки да крадат и лъжат, всъщност знаят много добре кое е добро и кое е зло. Нещо повече, дори народите, които не са и чували за Десетте Божии заповеди, живеят по тях, като висша ценност са морално-нравствените качества. В този аспект, да, героите ми са добри… Всъщност постъпките на героите ми, решенията, които взимат, битките, които водят, това е определящото за добро и зло. Защото читателят неименуемо ще си зададе въпроса той как би постъпил в тази ситуация и какво решение ще вземе.
Къде е мястото на вярата в живота ни? Има ли я в наши дни изобщо?
Няма по-хубава вяра от нашата, Православна вяра. В нея е всичко – Десетте Божии заповеди, любовта, надеждата, отношенията ни с хората, работата ни, целия ни живот, подчинен на тази вяра, смъртта и възкресението. Всичко е там. Каква по-хубава вяра от тази, която ни обещава безсмъртие. Вярата в доброто и в хората е просто част от нея.
Какво е любовта? Има ли тя различни лица?
Ако си готов на саможертва, даже да умреш, то това е любов. Това е и отговорът на втората част от въпроса. Лицето Й е само едно, просто има различни проявления.
Защо се сблъскваме с болката? Могат ли твоите герои да ни научат как да я преодолеем?
Сблъскваме се с болката, защото остаряваме и помъдряваме, познанието е болка. Лекарството е любовта.
Кое е грешно? Как да разпознаваме и обичаме греховете си?
В любовта няма грешни неща. Всичко е правилно. Но…има предателство.
А кое е правилно? Как да разпознаем верния път?
Правилно е да си почтен в чувствата си, в намеренията си, работата, отношенията с хората. Верният път е почтеност и честност.
Кой е любимият ти разказ от сборника „Петте спирки на сърцето“?
Едноименният – „Петте спирки на сърцето“.
С какво ще зарадваш своите читатели в бъдеще?
Подготвям още две книги. Живот и здраве, скоро ще разберете.
Ако имаш право да оставиш само едно-единствено изречение след себе си, какво би гласяло то?
Обичах и бях обичана!
Въпросите зададе Ива Спиридонова
Фотографии: Библиотека България