Как един музикант започва да пише? А един писател да свири? Има ли разлика и къде е тя?
По-скоро един писател започна да свири. Хронологично погледнато, първо започнах с поезията и някак естествено тя преля в музика. Поезията ми помогна да създавам текстове за музиката си, или пък да обличам римите си в зквук… не зная, допълват се. Ритъмът на поезията си личи и в прозата, която пиша. Не започнах аз с писането, то започна с мен. Беше нещо отвътре, което просто искаше да излезе.
Къде можем да открием повече от теб – в музиката или сред редовете на книгите ти?
Моят персонаж казва, че би се разкрил напълно само при аутопсия. При мен също е така. Музиката и прозата дават различни нюанси. Те са като пъзел, който читателят или слушателят може да сглобява.
Кой е Светослав всъщност? А кой е Дейвид Харис? Имат ли нещо общо двамата?
Аз съм инженер по професия, музикант по призвание и творец по душа. Дейвид Харис е моят персонаж от новия ми роман „Предизвикване на пламъка“. Този път се старах умишлено да се дистанцирам от образа на моя герой. Исках го различен, създадох го с други черти, пропорции, страсти, но смятам, че е валидно за всеки писател: каквото и да пишем, винаги пишем за себе си.
Защо реши да предизвикаш пламъка в изкуството изобщо? Музика, литература, театър…
Защото има твърде много неща, които ни държат на повърхността – телевизия, социални мрежи, статуси… Всички те ни крепят будни, но само външно. Изкуството е това, което човърка в душата, което създава емоции, буди, провокира дълбоки размисли. То е интересно, защото е отвъд ежедневното, отвъд битовото.
Как се роди идеята за новия ти роман?
Започнах да пиша диалози и размишления, просто нахвърлях идеи, които се оказаха толкова свързани, че беше повече от лесно да ги обединя в роман. Исках да изследвам до къде е готов да стигне човек в името на някаква кауза, какви крайности е готов да престъпи.
Има ли биографичен елемент в сюжета, който развиваш?
Има, но е едва забележим. Според мен не е толкова важно какво се случва, а как и защо се случва и най-вече какви размисли ще предизвика в читателя. Това е рома, за въпросите, които ни е страх да си зададем, защото ни е още повече страх да си отговорим.
Вярваш ли, че човекът сам пише съдбата си, съотнесено с твоя герой и с теб самия?
Вярвам, че човек живее, за да опитва. И ако това е избор, който често забравяме да правим, си е изцяло наш проблем. Знаете, ако не си вземем решенията сами, някой ще ги вземе вместо нас. По този начин мисля и аз и моят герой Дейвид.
Пътуването към себе си ли е най-важното пътуване в живота на човека?
С: Със сигурност е най-дългото пътуване, защото продължава цял живот. Дали е най-важното зависи от това, поел ли си по него изобщо.
Важни ли са корените, мястото, родът?
Изключително важни са! Те до голяма степен ни определят, защото носим енергията на нашия род, дори и по някаква причина да не сме свързани с него физически. Много наши черти, случки, срещи, които намираме за случайни, бихме могли да си обясним, ако изследваме връзките си с рода и нашите корени. А когато го направим, то ще е още едно потвърждение, че няма нищо случайно.
В романа си засягаш много болезнени теми – изоставянето, самоубийството, лудостта, зависимостите, смъртта, обичта, разпадът на личността… Кое от всички тези неща считаш за най-страшно?
Разпадът на личността. От него произтичат другите теми, а за съжаление това е тенденция в съвременното ни общество.
Смяташ ли, че ако се говори за тези проблеми, те биха били понасяни по-леко и биха намерили своите решения?
Разбира се. Аз не смятам, че се говори или пише малко, напротив. Дори има не малко слушатели. Проблемът е липсата на чуваемост, защото хората намират за по-лесно да се разсеят с комедия и тук нямам пред вид теаралния или литературния смисъл на думата, ами всичко онова ни държи настрана от размисли, кара ни да се усмихваме и мисълта за него избледнява още същия ден.
Как можем да излекуваме болката от лошите неща, които неизбежно преминават през живота ни?
Не можем да излекуваме болката, нея можем да я приемем и да ѝ позволим да ни излекува. Болката е… неизбежна, но скръбта от друга страна можем да я контролираме, защото в противен случай тя ще управлява нас, нашите действия, мисли, ежедневие.
Любовта ли е онова, което предизвиква пламъка всъщност или тя е самият пламък?
Тя е всичко. Може да бъде пламъка, който да разпали вдъхновението, може да бъде бушуващ огън в сърцето и душата.
Ако трябва да пресъздадеш „Предизвикване на пламъка“ с една песен, коя би била тя?
Надявам се скоро време да покажа песента, работя върху нея.
А ако трябва да предадеш музиката, която създаваш, в едно изречение, как би звучало то?
Не мога да го направя. Музиката е емоция! От всички сетива, звукът най-много си играе с въображението. Музиката е нещо съвършено и да я обясним, би означавало да я принизим до нещо земно, до нещо обикновено. Това ще я обезличи.
Кога да очакваме премиерата на „Предизвикване на пламъка“ и какви изненади си подготвил за своите читатели и фенове на музиката ти?
Аз съм страстен събирач на изживявания и на „първи пъти“. Много обичам да правя нещо за пръв път, така че ако едно нещо е сигурно, това е, че ще представя съвсем скоро нови проекти, свързани с литература, музика, театър и… е, добре ще ви кажа, подготвям курс за творческо вдъхновение, но повече за него ще обявя скоро на сайта си. Премиерата на „Предизвикване на пламъка“ ще бъде на 22-ри септември. (Арт Клуб София; 19:00; Бел. р.)
И накрая – къде още можем да те гледаме в новия сезон?
Стига мерките до го позволят, ще може да присъствате на премиери на „Предизвикване на пламъка“ из страната, които, обещавам, ще бъдат артистично-музикални и автентични провокиращи. С моето акустично трио P Jimmy trio винаги се стараем да правим интересни концерти за нашата публика, така че нова музика, нови интерпретации (като Металика в суинг вариант, смесване на кънтри и класическа музика), предстоят. Постановките, за които написах музиката и музикалната среда, а именно – „Жената е рибя кост“ и „Г-ца Анна“, също ще се играят този сезон, а има и нови, които се задават. С playback театър „Разкажи ми“ започваме репетиции следващия месец и на есен представления. За да не пропуснете нещо, може да посетите моята страница www.cteaive–spark.art, където да научите повече за мен и да следите бъдещи участия, проекти и изкуства.
Въпросите зададе Ива Спиридонова
Фотографии: Библиотека България; личен архив