„… Неделя, 4 септември 2016 г., малко след 14:00 часа, гара Добринище. Пътнически влак „Юндола“ с № 16106 от Добринище за Септември закъснява с няколко минути заради многото пътници и тържествата по повод 90-годишнината от въвеждането в експлоатация на последната оцеляла теснолинейна жп линия в България между тези две селища.
Ръководител-движението на гарата беше вдигнал палката със зелен сигнал към локомотивните машинисти, началник-влака стоеше на вратата на един от вагоните с вдигнато жълто флагче и влакът се канеше да потегли. В този момент жена извика от един прозорец на третия вагон: „Чакайте, нашият Кристиан е още на перона!“…
Книгата „От хаоса на преживяното…“, макар и дълбоко лична, не е само спомени, не е и само пътуване към едно непознато за младите време, тя е врата към неговия дух, към хората от плът и кръв, които са живели, чувствали, творили в този половин век. Написах я с желанието да свържа моето поколение с днешните, а и с бъдещите, в едно органично изживяване. Може би някои от имената ще са непознати за младите, но всички те имат свое значимо място в съвременната ни българска литература. Много си тръгнаха без време от този свят, но, слава богу, оставиха ярка следа в нея. Кои са те – ще научите от прочита.
Весела Люцканова
В тази книга документалното и художественото вървят редом, на места се отдалечават, на други се доближават, но усещането е за хармоничност, чрез която проследяваме предците ни в света им такъв, какъвто е бил и той не оставя у нас усещане за обикновен прочит, а за споделено изживяване.