ВЪЗКРЕСЕНИЕ – Симеон Аспарухов
Животът е търсене през цялото време, а най-сладкото в живеенето на живота, е намирането на всичко, което сме си пожелавали по пътя.
Живейте!
Редове на фокус. Словата на Вазов през „Народът на Вазов“
Там, тогава и така, с цялото си творческо дело във времето, Иван Вазов приема за своя мисия продължаването на делото на Паисий и начева записването на историята с думите „От днеска нататък българският род / история има и става народ!“. Това усетих и аз, по най-добрия възможен начин, срещайки се с образа му на сцената, наслагвайки го през епохите, воините, градежа… и разбрах – земята българска е онова, което е неизменно и онова, което води този необикновен човек, посветил живота си на мисията за записване на историята. Той не само е създал един мащабен епос, но и отразява историческата епоха, в която живее чрез творчеството си, дава душа на историята. Вазов на пратика не само поставя здравите основи на съвременната българска литература, той създава художествен летопис на своя народ. Продължава делото на Паисий, защото е приел записването на историята за своя житейска мисия. И го прави по най-добрия възможен начин – със силата на вдъхновеното си слово.
Ива Спиридонова
Редове на фокус. Непреходността на белите часове
Поезия отвъд времената. Неподвластна на живота и смъртта, неуловима за суетата на днешното. Някъде там, в бялото, най-чистото бяло на душите ни.
Ива Спиридонова
Етина Етина – поет, който вдишва отрова и издиша въздух
Етина е философ, който обаче си служи с мерилото на поезията. След първата нейна книга се научих да вдишвам. А с новата се научавам да издишвам. Двете са неизбежно свързани. Всяко нещо намира мястото си. Дори и авторът. Който расте в неизбежността на тежестта на собствените си думи.
Intermezzo No.1
Музиката се изливаше от един грамофон с едни дървени колони, ум да ти зайде. Как да си играеш на друго, как? В един момент се въртяхме с възглавниците около оста си, съседната, тяхната и разбира се, заедно със Земята и нейната…, и въобще не мислехме колко безнаказани минути ни остават, а вилнеехме в нашето първо и незабравимо Intermezzo.
„Прибра ли се?“
Снимка: Симеон Аспарухов „Прибра ли се?“ (Всяка прилика с действителни лица и събития е случайна) Живея в някаква паралелна реалност, сякаш на другия край на света… А разликата е само десет минути, няколко кръстовища и една липса. Тук зимата е остра, хищна и гладна, а мъглата те поглъща, носейки ти гъсто и плашещо чувство на […]
Прощаванията в българската поезия или силата на сбогуването
Снимка: https://pixabay.com/ Попадали ли сте на една великолепна песен на Мадона – „The power of Good bye“? Веднага илюстрирам със съответното звучене: https://youtube.com/watch?v=NHydngA5C4E%3Frel%3D0 И да не сте я срещали, всеки от нас е усещал силата на онези мигове на сбогуване, заредени с експлозивни емоции и запомнящи се завинаги. Изкуството във всичките му проявления е било, […]
Обществото на живите поети
Снимка: Светослава Мадарова „О, Капитане! Мой Капитане!“ Уолт Уитман Вече повече от година душите гладуваха. А гладът е мощна бомба със закъснител. Времето бе спряло, светът не се движеше. Хората започваха да умират отвътре. Първо дойде заразата, страхът за здравето и живота бе движещ. Взеха се мерки. Уж временни. Забрана за излизане. Изолация. Унищожение на […]