BB_FB_10

Измерение Х: Бъдеще внезапно време – Делиян Маринов

Нареди се на въртящата се врата, около която се събираха също бързащи хора и обърна глава към възрастната жена. Тя продължаваше да го гледа втренчено.
– Днес ще се разделиш с една от твоите любови, но ще намериш друга.
Думите ѝ леко го смутиха, но инженерът, нямащ време и желание да се занимава с нея, се шмугна в сградата. Озовавайки се вътре, той веднага побърза към информационните табла, за да види от кой коловоз тръгва влакът му.

BB_FB_10

Измерение Х: Весела Коледа, бабо – Даниел Маргнов

През ръката ѝ премина остро убождане. Тя подскочи от уплаха и вдигна ръкавчето си, но нямаше нищо. Замисли се за миг, но реши, че ѝ се е сторило. „От вълнението е.“ Последва моментът, който бе очаквала двадесет и четири дни. Приближи се до специалния календар, който висеше на стената и отвори последното картонено прозорче, зад което откри най-голямото шоколадово блокче.

BB_IZMERENIE_X_COVER (1)

Измерение Х: Вечност – Николай Николов-Козия

Тази вечер за пореден път сложиха старата паралия между три гроба и се настаниха с пъшкане на трикраките си столчета. Луната тъкмо бе изплувала, въздухът изстиваше бързо. Трите газови фенера разпръскваха лепкавия мрак и осветяваха сбръчканите лица на приятелите.

BB_IZMERENIE_X_COVER (1)

Измерение Х: Банковият обир в Далем – Марин Дамянов

Банката в Далем е малък клон, забележителен само със сейфовете си. Влязохме с Гюнтер и единия албанец; вътре имаше четири-пет клиенти и още толкова служители; охраната се състоеше от един чичо с очила и с пистолетче. Внимателно го нокаутирах…

Етина Етина – поет, който вдишва отрова и издиша въздух

Етина е философ, който обаче си служи с мерилото на поезията. След първата нейна книга се научих да вдишвам. А с новата се научавам да издишвам. Двете са неизбежно свързани. Всяко нещо намира мястото си. Дори и авторът. Който расте в неизбежността на тежестта на собствените си думи.

Intermezzo No.1

Музиката се изливаше от един грамофон с едни дървени колони, ум да ти зайде. Как да си играеш на друго, как? В един момент се въртяхме с възглавниците около оста си, съседната, тяхната и разбира се, заедно със Земята и нейната…, и въобще не мислехме колко безнаказани минути ни остават, а вилнеехме в нашето първо и незабравимо Intermezzo.

home~ofd01c~MaQcWx~c8XqS_j

„Прибра ли се?“

Снимка: Симеон Аспарухов „Прибра ли се?“ (Всяка прилика с действителни лица и събития е случайна) Живея в някаква паралелна реалност, сякаш на другия край на света… А разликата е само десет минути, няколко кръстовища и една липса. Тук зимата е остра, хищна и гладна, а мъглата те поглъща, носейки ти гъсто и плашещо чувство на […]

home~ofd01c~MaQcWx~d92mLI_j

Прощаванията в българската поезия или силата на сбогуването

Снимка: https://pixabay.com/ Попадали ли сте на една великолепна песен на Мадона – „The power of Good bye“? Веднага илюстрирам със съответното звучене: https://youtube.com/watch?v=NHydngA5C4E%3Frel%3D0 И да не сте я срещали, всеки от нас е усещал силата на онези мигове на сбогуване, заредени с експлозивни емоции и запомнящи се завинаги. Изкуството във всичките му проявления е било, […]

Всички