„Говорим за Нея” е книга-диалог, чувствен и искрен, мъжки разговор с изразните средства на поезията, в който Емилиан Примов и Симеон Аспарухов търсят смисъла на любовта, изговаряйки я с думи, пресичайки и обогатявайки гледните си точки и осмелявайки се да ѝ дадат образ и име. Тази книга провокира сърцето във вас също да открие и […]
Когато съблечеш очите си, в тях остава само истината за всичко преживяно. Гола. Оставила на показ раните си и следите от щастие. Съблякла мълчанието, за да нарисува голотата си с думи. Думи, с които правиш любов. За да родиш поезия. Чиста, безкомпромисна, зряла, красива и искрена. Голи са очите на Надежда Тошкова в тази книга. […]
Всичко, заключено зад тези корици, остава между нас. Това ще бъде нашата тайна, за която ще си позволяваме да говорим само с най-близки и доверени човеци. Да, човеци. Неслучайно назовавам тях, защото само те могат да си позволят да се отдадат на преживяването, което донасят мислите из тези страници. Страници-странници. Кога се срещаме и дали, […]
Рециклирането на спомени за любов е синоним на възкресение. Рехабилитация на чувствата. Борба с фамилна анамнеза. Физиотерапия за сърцето. Акт, в който създаваш сам себе си от парчетата на предишното си ничие „аз”, заприличал на бездомен Бог, загубил вяра в собствената си религия и след умиране, повярвал в себе си отново. Когато душата е на […]
Поезия на парадоксалното, сюрреалистично изживяване на любовта, зад което в един момент проблясват тъмни езера от неочаквана болка, в друг – лъчи от нежност. Сурови стихове, чиято енергия създава небеса, но и тежки, буреносни облаци. Петър Чухов Колко дълга и самотна е безкрайността с и без другия? А за колко кратко може да се намерим […]
Снимка: Сиана Грамадникова Илай беше уморен от толкова думи. Събираше ги от години. Изхвърлени, забравени или просто ненужни. Намираше ги из целия град. В парка, под някоя пейка, до кошчетата за боклук на кея или в края на градския площад. Заболя го, когато веднъж северният вятър довя в краката му думата ДЕТСТВО. Но той беше […]
Снимка: Библиотека България I. Избърсах потта, избила по лицето ми и отворих още по-широко очи, за да им попреча да се затворят. Бях на крак вече повече от двайсет и четири часа и не бях сигурна колко още ще издържа. Помещението преливаше от злокобни стонове. Въздухът беше горещ и спа́рен. Острата миризма на болна човешка […]
Снимка: Библиотека България Той ме проследи с поглед до вратата. Не ми беше приятно да го заблуждавам, но кому щеше да помогне истината в настоящия момент? Почти всеки тук се притесняваше за свой близък. Върнах се в голямата зала, където беше настанал хаос. Две сестри се мъчеха да овладеят буйстването на един сравнително едър пациент. […]