Някои семейни истории се разказват на маса, други обаче е по-разумно да бъдат премълчани, но има и едни съвсем различни от първите два типа, в които тъщата поема инициативата и оттам нататък никой не носи отговорност за последствията.
В сборника Семеен, с една тъща Калин Василев превръща всекидневните недоразумения в неудържими приключения, а абсурда – в напълно естествено състояние на човешкото съществуване. С щедра доза самоирония, неподправен хумор и въображение, което категорично отказва да спазва правилата на здравия разум, авторът ни напомня колко освобождаващо е понякога просто да се посмеем.
Днес в рубриката Авторите ви предлагаме разказа Тъщата е култов диджей. Препоръчваме да го четете на глас, но не по време на служебно съвещание. Издателството не носи отговорност за внезапни пристъпи на смях.
ТЪЩАТА Е КУЛТОВ ДИДЖЕЙ
Тъщата ходи на среща със съученици – 80 години от завършването. По биологични причини две баби не завършиха срещата. В смисъл, оттеглиха се завинаги.
Но за друго става дума. Диджеят закъснял за тържеството и понеже нямало кой, тъщата се нагърбила да пуска мелодийки. Застанала на пулта. За учудване на всички, тъщата подходила много професионално – проверила плочите, почистила игличката на грамофона, направила чексаунд: „1-2-3, а-а-а, йе-йе-йе“, разцъкала няколко скреча и след като се уверила, че всичко е наред, сложила едни слънчеви очила, разхвърляла се по изрязано цикламено потниче, пуснала малко пушек за настроение и наточила лазерите да се джуркат в бясно темпо на дансинга.
Загряла съучениците плавничко с Том Джоунс – „Green, Green Grass Of Home“ и постепенно разкършили селско хоро на „Бяла роза“ на Славка Калчева, на „Цветините очи черешови“ се получило музикално плато и позитивното усещане се затвърдило и постепенно вдигнала нивото с „Little Less Conversation“ на Елвис, където оставили танцът на телата да говори, вместо устите. Накрая ги разцепила с лунната походка на Майкъл Джексън. На припева тъщата оставила пулта и с една дръжка за парцал, стояща кротко в ъгъла на дансинга, изтряскала глобуса на тавана и го пръснала като пинята. Всички ахнали, все едно виждат миролюбиво НЛО.
Старчетата били потни и в екстаз. В очите им греела надежда за нова среща след 80 години. Собственикът на заведението останал със зяпнала уста от възхита. Натракал един трудов договор за тъщата – две години с опция за още две и съвсем приличен хонорар. Тъщата го отхвърлила самонадеяно и веднага получила предложение с по-добри параметри.
Вече три месеца половин България се изсипва в ресторанта на гарата в Мъглиж, за да куфее на музикалните сетове на тъщата. Муцунката ѝ грее от 2000 плаката в града и 8 билборда. Наложи се да стана неин импресарио. Когато има място, спя в кухнята на заведението, върху два чувала с картофи. Ако е заето – имам легло във фургон до осми перон на гарата. Като си напаля печката на дърва става уютно. Отварям и си чета Юнг и чувам как тълпата в заведението подхвърля на ръце тъщата, а тя се носи на вълните на любовта на публиката.
Три пъти на тъщата ѝ звъни Панайот Панайотов и я моли тя да направи парче от лафа „Мижав интерес“. Деян Соло и Криско направо окъкали хита.
– Не става, Пепи – вика тя. – Договорът не позволява. Ще ме спукат от неустойки – и показва някакъв контракт с клаузите.
Една вечер в заведението влезе някаква мадамка. Средна хубост. Нае шест сепарета в дъното на заведението – за нея и бодигардовете. Цялата вечер лекичко се поклащаше на бийтовете на тъщата. По едно време махна деликатно с ръка и собственикът на заведението се сурна към нея и почти коленичи.
По-късно се разбра, че това е Лейди Гага. Иска колаборация между двете. Говорим за много пари. Мултимилионен договор. Злите езици говорят, че в сделката е включен и Освалдо Риос. Дали е вярно – не мога да коментирам. Тъщата отпраши за 40 концерта в Лас Вегас с частния самолет на Гага. Разправят, че на борда са им носили подноси с бèло. Не мога да коментирам.
На мен ми дадоха караваната на Джей Зи. Много е запазена. Дълга е колкото шест вагона. Има две златни джакузита вътре и аудио студио. Три плеймейтки си живеят целогодишно в караваната. Веднъж през таен изход излезе Джъстин Бийбър. Позна ме и ме прегърна. Вика ми: „Ти ли си…“, викам: „Аз, аз, кой друг“ и соча тениска с надпис MTV. Ясно е за какво говорим, нали?
Сега да питам – с тая каравана мога ли да стигна до Лас Вегас? Или деликатно ме заметоха под изтривалката?
Няма какво да си говорим – тъщата я пое американският шоубизнес. От летището я подкараха да слага ботокс, силикон, лифтинг, пилинг, антиейджинг. Страшно е. Праща ми снимки – направили са я като младата Бритни Спиърс. Ужас!
Графикът ѝ е много натоварен – турнета из Америка, постоянен контракт с шест казина в Лас Вегас. Не е щастлива. Снощи ми звъня:
– Не знам дали ще стигна за следващата среща.
– Коя среща? – питам.
– На випуска. След 80 години е. Хубаво си изкарахме последния път.