„Щастлив съм“ е жизнеутвърждаващ роман за израстването на едно момче в Благоевград в началото на 90-те години на миналия век. Роман за приемането и за това как Максим продължава
да живее напред, след като го застигат потресаващи и необратими факти. Сили му вдъхват безусловната обич и мъдростта в сплотеното му семейство, както и въодушевлението от
нестихващия поток приключения с верни приятели.
Грижа ли е животът или справяне с предизвикателствата, които ежедневието ни поднася? Тривиално ли е да се живее в обичайното русло или това би трябвало да бъде напълно достатъчно за всеки човек? А какво всъщност е достатъчно и колко сили трябва да имаш за живеене? Какво ни е нужно на нас, хората?
В своя роман „Животът, като всяка друга грижа“, Биляна Гецова ни среща с различни герои и техните семейства, съвсем същите като нас, като хората, които срещаме в ежедневието си и ни разказва за техните болки и радости, грижи и чувства и начините, по които продължават да посрещат всеки нов ден. Сара и Борис, Маги и Захари, Ваня и Николай, Андрей и Ана, техните родители, колеги и приятели – всички те рисуват онази типично българска реалност, която всички ние толкова добре познаваме. Отдалечаването между поколенията, раздялата с децата, емиграцията, работното ежедневие, крехкостта на отношенията, любовта, животът и смъртта – все теми, които изпълват страниците на този роман така, както пълнят и дните ни.
И да, животът всъщност не е грижа, а поредица от малки битки и сладки победи заради хората, които обичаме и тъкмо те запалват онази красива светлина на щастие в очите ни. Тя е важната и най-същественото е да я опазим.
Ива Спиридонова, редактор
За безспорните качества на тази новела достатъчно ясно говори фактът, че един от епизодите в книгата – „Жълта пръст“, бе отличен с първо място в Национален литературен конкурс „Вие пишете, ние четем“, „Рисунки в жълто“, 2020 г. с председател на журито акад. Владимир Зарев, Весела Люцканова и Ива Спиридонова – членове. Авторът на „Най-честната птица“, Йордан Йорданов, изненадва с изключителен писателски почерк, какъвто притежават класици като Йордан Йовков и Елин Пелин и въвежда читателя в света на циганина Семо и нерадостната му престъпна участ, полепваща като жълта пръст по съвестта на обществото и невъзможна за заличаване. В своята дебютна книга той проследява лесното подхлъзване по нанадолнището и избора на лекия път, повдига въпроси като тези чия всъщност е вината за престъплението, кой е престъпникът и кой – жертвата, съществува ли справедливостта изобщо и може ли чистата птица, която живее във всяко човешко сърце, да остане честна докрая.
Не, „Най-честната птица“ не е обикновена книга, тя натежава върху сърцето и мисълта на читателя, не го оставя безразличен и тъкмо заради това ще заеме своето достойно място в света на съвременната българска белетристика, продължавайки класическата линия в нашата литература.
При доста странни и невероятни обстоятелства Кристофър Нолс, обикновен журналист от малък провинциален вестник, се озовава в компанията на тайнствен и загадъчен мъж, Доналд Гарсия, който, движен от скука, се заема да осъществи някои от желанията му. За три дни, прекарани заедно, Крис печели крупна сума в казино, става главен редактор на вестника, собственик на яхта и притежател на солиден бизнес. Редуват се периоди, в които Крис е замаян и обсебен от случващото се, с такива, в които съмнението взема връх и той се мъчи да проумее какво всъщност става с него и около него. Кой е Доналд – ловък мошеник и манипулатор, дявол или бог? В моменти на откровение Дон се опитва да задоволи любопитството на Крис относно смисъла на живота, реалността и същността на вселената, като дори го разхожда из необятните простори на космоса. В крайна сметка, според Дон, всичко се оказва илюзия и режисирана игра. Кой е този могъщ режисьор, каква е тази игра, възможно ли е всичко това, постижимо ли е изобщо за възприемане и осмисляне от човешкия мозък? С вещина и тънко чувство за хумор, посредством красиви описания и увлекателни диалози, авторът умело ни води на удивително пътешествие в търсене на отговори на тези въпроси.
Написана по всички неписани закони от добрите образци на научната фантастика. Но и да не си заклет любител на жанра – ще се влюбиш. Заради пълнокръвните образи, абсурдните ситуации, взаимоотношенията, които те разплакват от смях. Понякога героите рецитират! Но не където и когато им падне, а съвсем художествено оправдано. И тази великолепна ирония, без която всяко повествование е на път да се превърне в наръчник за нещо си. Браво ти, Андрей! На добър час!
„Морето си отива“ е история за преосмислянето на ценностите и усещането за живота по средата на пътя, както и за ролята на любовта и на креативното начало в този процес. Героите са стъпили здраво на земята, преуспели мъже и жени в своите четиресет години, осмина приятели и четири двойки, които след обща почивка, изпълнена с хармония и приключения, изведнъж са изправени пред екзистенциални проблеми и борба за живот. Всеки от тях преминава през развитие и катарзис, за да оцени познатото или намери ново щастие и успех. След поетичното и ретроспективно начало в историята нахлува драматично действие, пресичано само от тихия, криволичещ творчески път на двете главни героини. Ритъмът на събитията, кратките глави и смяната на перспективи и разказвачи създават колаж от човешки съдби и емоции, като пътища, пресичащи се през пространството и времето – някои стръмни, други привидно леки и спокойни, но не непременно по-добри. Между 1922-ра година и днешния ден, щастието прелита от едно рамо на друго и всеки от героите намира свой собствен начин да го улови.
Вярвате ли, че съществуват вълшебни места и паралелни светове, в които времето тече различно? А случайно да сте попадали там? В чудни гори, населени с магични феи и страховити дракони, където има мистериозни гривни и с тях се пътува между световете. Към скрити съкровища, невидими врати, говорещи калинки и кентаври и безброй приключения. Аз бях там. И след като затворих последната страница на тази първа книга, начало на една нова приказна върволица от истории, вече вярвам във всички тези невероятни неща.
Вярвам още и в това, че фентъзи поредицата „Приключенията на Алис“ ще бъде успешна и ще се превърне в любима за читателите, не само защото е вълшебна, но едновременно с това и реална приказка, в която всеки от нас може да открие своята магия, но и понеже ни напомня, че най-голямото чудо в човешкия живот, любовта към другия, съществува наистина и има силата да превръща дните ни в безкрайно вълшебство.
Готови ли сте за приказни приключения? Приятно четене!
Тази книга е метафора на човешкия живот, чийто смисъл се крие някъде отвъд карамела на залеза. Ако имаш късмет, смътно помниш пътя до него, а за да ти помогнат, в теб остават хиляди парченца от предишни съществувания, като съкровища, като крайъгълни камъни, които ти показват посоката към теб самия. Защото какво друго, ако не човекът, е смисъла? И опитът му е мъдрост, а мъдростта на сърцето е любовта към себе си. Тя е топла, уютна, златна, карамелена… И единственото твое място сред света и през времето.
Възможна ли е тази история или не? Случила ли се е наистина или е плод на авторовото въображение? Ще разберете, но чак когато затворите и последната страница на тази книга.
Древните са вярвали, че обозримо е само миналото, че няма как да знаем какво ще е бъдещето – можем само да работим за това то да отговаря на нашите очаквания и желания. С настоящата книга те каня, читателю, да надзърнем в миналото на едно от най-старите училища в град Русе – нашата Математическа гимназия „Баба Тонка”. Заедно ще подирим с теб причините за зараждането и съхраняването на възрожденската традиция на училищния и ученическия театър. Той се появява почти едновременно с гимназията. Сам ще се убедиш, че това съвсем не е случайно. Ще надзърнем, друже, в котлето на жарките блянове и страсти, които преобразяват Русе, превръщат го в града на първите неща и дават самочувствие на неговите жители като на същи европейци.
Проблемът за липсата на любов и последиците от необичането и отхвърлянето, оковите на обстоятелствата, сложността на човешките взаимоотношения, крехкостта на тънката червена нишка – кръвната връзка, която ни свързва завинаги с някого… и онова страшно острие, което я прекъсва, държано от човешка ръка. Докога сме хора, откога сме хора и как сме хора? Тези въпроси задава тази книга. И напомня най-важното – човеци сме само когато обичаме.
Романът е предизвикателно пътешествие през епизоди от житейски загуби, вътрешни трансформации и музика. Давид, малко момче от село, се изправя срещу „Голиат“, непредсказуемия и жесток живот, и трябва да се справи с ударите, които му нанася съдбата. Срещаме го в повратна точка от неговия житейски път: изградил кариера на успешен музикант в началото на 30-те си години и открил голямата любов, но затворил „вратата“ към детството и белязаното от катаклизми юношество. Нещо повече, от българина Давид той се е превърнал в англичанина Дейвид, прекъсвайки корените си. Може ли да продължи към извоюваното щастие без частите от себе си, които е разпилял?
Текстът като метафора на разпада на личността. Текстът като организъм, преминаващ от едно в друго състояние, така както човекът мултиплицира себе си в търсенията си. За да достигне кота нула. И да бъде свободен да си прости. Анти-текст, преминаване отвъд езика и границите на комуникативната си функция и в същото време в диалог сам със себе си. Оставящ белег върху паметта на сетивата ти и надживяващ всички твои умиращи сезони.
„Всичките мъртви сезони на една рустифина” е всичко това. Не подлежи на стандартните определения за литература. И вероятно тъкмо заради това е литература.
Да нарисуваш „Лус“ се оказа нелека задача, въпреки ентусиазма, с който прегърнах идеята. Все едно рисуваш онези пет минути безвремие, които се случват всеки ден. Миг след като слънцето се е скрило зад ъгъла и секунда преди мрака да прегърне на пръсти света. Тогава зад кориците е „Лус“. Безвремие на наслоени образи и чувства. Топла самота в маковете и споделения полет на черния щъркел. Присъствие в дъждовни завеси и мъркащи котки. „Лус“ живее в друга реалност. Наситена с очакване и любов, която да бъде изживяна.
Ако имаш очи и въображение да надникнеш в човешкото сърце, ще откриеш, че там се крие вселена, подчинена на законите на страстта и кръвта, която управлява живота ни. Иви Атанасова не само че надниква в сърцата на своите герои, нещо повече, тя се превръща в техен изследовател. Подобно летежа на семенцата на глухарчето, символ на тази книга, тя самата, със своето ненатрапчиво, ефирно присъствие, разказва за страстта у хората, за нейните върхове и спадове, огън и лед.
„Живи сенки. Размяна“ е книга със задъхани редове, които с лекота те поставят „на нокти“ и поддържат интереса ти до самия край… а там разбираш, че всъщност това е само началото.
Присъствието в историческата памет на един народ е най-добрата оценка за онези, които са оставили следите си в нея. Тя е тази, която безпогрешно оценява приноса и значимостта на отделните личности, преминали през епохите, съставляващи мъдростта и съзряването на нацията от раждането ѝ до наши дни. Не са много онези, понесли изпитанието на забравата и останали вечни, защото са наши корени
