„Съдбовен полет и други разкази“ събира в себе си повести и разкази за хора, изправени пред изпитания между надеждата и загубата, любовта и самотата, страха и смелостта да продължиш напред. Сред драматични обрати, съдбовни срещи и пътувания през различни светове героите търсят и намират себе си, спасение и смисъл. Това е книга за крехкостта на човека, но и за силата да оцелява дори след най-тежките бури.
Васил Койнарев, редактор
„Невидимо синьо“ е едно невероятно пътуване през невидимите полета на човешкото съществуване, разказ за човешките отношения откъм невидимата им страна, през дълбоко личното, премълчаното, неузнатото, невидяното. Книга, която задава въпроса как и защо се вкаменяват сърцата на хората и защо животът може да бъде разгледан като процес на превръщане в камък. И наистина ли естественото състояние на човека се оказва… самотата.
„Асфалт“ е безкомпромисен съвременен български роман за приятелството, амбицията, моралния избор и цената на успеха. През съдбите на герои от различни социални светове Стоян Кънчев изгражда ярък и болезнено реалистичен портрет на България – от улицата до властта, от мечтите до разочарованията, от падението до надеждата.
„Разплитането на Вселената“ е мащабен научнофантастичен роман за границите на човешкото познание, за времето, пространството и невидимите нишки, които свързват съдбите ни.
С динамичен сюжет, научни концепции, психологическо напрежение и усещане за космическа мистерия, Александър Върхошков изгражда свят, в който науката и човешката емоция вървят ръка за ръка към неизвестното.
Трима приятели дават клетва да останат братя завинаги, но животът ги превръща в преследвач, жертва и свидетел.
„Босият стрелец“ е сатиричен роман по действителен случай за малкия човек, изправен срещу абсурдите на властта, корупцията и страха.
Геополитически трилър, който задържа вниманието на читателя до последния ред, такъв роман е дебютът на Пламен Ковачев, „Без капка кръв“. Кинематографичен, интригуващ, визионерски. И възможен до изумление.
Воайор“ – книга на Елена Йотова, която изследва границите на интимността и наблюдението.
Интимни истории, в които границата между наблюдател и участник се размива.
„Воайор“ е експериментална проза за желанието, паметта и онова, което оставяме скрито – дори от самите себе си.
👉
Подходяща за читатели, които търсят различна, провокираща и съвременна българска проза.
„Зерин“ е повест за корените, които не избираме, и за съдбата, която ни избира. История за невинност и жестокост, за любов и мълчание, за поглед, който променя хора и съдби. Текст, в който пасторалното и трагичното се срещат в един особен, автентичен български разказ.
„Ердория“ е антиутопичен роман за свят, привидно съвършен, но пропукан от фалш и морален разпад. В динамична среда на политически борби и технологична зависимост Теодора Георгиева разгръща история за загубената идентичност, хищническата природа на човека и възможността за рестарт на системата. Движение от антиутопия към утопия, от разрушение към преосмисляне – книга-предупреждение за посоката, в която човечеството вече е тръгнало.
Произведението е реализирано с финансовата подкрепа на Министерството на културата
„Яворов и Лора за пореден път са „герои“ на сцената на живота, авторката ги съди или оневинява, коментира и обяснява постъпките им и взаимоотношенията им с другите „персонажи“, динамизира или забавя действието, предпочита да говори още в началото на романа за развръзка, „създава“ образа на двойника и т.н. „Обсебеност“ ни увлича в познатия сюжет, но композицията е конструирана така, че читателят да погледне с нови очи на известното и да се запита какво и защо е укривано от нас в продължение на десетилетия. Изследването се чете с вълнение, с увлечение, с вчувстване в трагичната съдба на две големи и оригинални личности, каквито безусловно са били поетът и неговата съпруга. За пълноценното изживяване на текста роля играе и стилът, и ерудицията на авторката.“
Доц. д-р Мира Душкова, РУ „Ангел Кънчев“, препоръка за второто преработено и допълнено издание
Една история, която ще те отведе в долината на Сакар…
Младият Калоян се прибира в родното си село, за да се погрижи за погребението на чичо си и да наследи земята с малините. Заминал в САЩ след инцидент, причинил смъртта на родителите му, сега се завръща към корените си, за да разбере, че животът е стълба, по която сам решаваш как да се изкачиш – с надежда или страх… с любов или с товара на старите грешки. Подкрепа ще открие в мъдрите съвети на баба си и в трудолюбивите ръце на Михаил – верен приятел и съмишленик на чичо му. Пътят му ще пресече и любовта, но дали незарасналите рани на сърцето могат да обичат отново?
Към парчето земя нескрит интерес има и местен земевладелец с алчни и мрачни амбиции, които застрашават да съсипят него и семейството му. А една дълго пазена тайна е напът да излезе наяве и да разкрие истина, заровена в пепелта на миналото.
„Корени“ е история за втория шанс и новото начало, което може да се роди само от жаравата на миналото.
~ Книгата на Благовеста Манева-Слейман представлява част от напоследък буйния поток мемоарна проза, заляла литературата ни. Което изобщо не смятам за недостатък, напротив – българите може би най-сетне разбрахме, че трябва внимателно и фино да се отнасяме към миналото си без патриотарски изхвърляния, но и без чувство за малоценност. Българското минало е такова, каквото е – понякога извикващо гордост, друг път съжаление. Книгата на Благовеста Манева-Слейман е точно от такъв порядък: написана талантливо, с богато владеене на езика, тя разказва за детството на едно дете, което едва открива света, но тъкмо поради това той е така завладяващ, очарователен, прекрасен. Историите, които разказва книгата, са любопитни, интересни, грабващи; не може да се отрече белетристичното майсторство на авторката. Тя знае как да подготви читателя да очаква едно, пък да получи друго, как да повишава напрежението, как да описва интересни и симпатични образи. И в същото време да не спестява неприятни истини и семейни неблагополучия. С един жив език – толкова жив, колкото и миналото ни… ~
Митко Новков, рецензент
~ НИЕ сме поколението, което живее в най-доброто време по най-лошия начин. Времето на пълни хладилници и празни животи, в които отчаяно искаме някой да ни спаси, но се плашим да повярваме, че ще посмее. Толкова са ни натяквали да мълчим и да бъдем прилични, че накрая се превръщаме в затворници в собствените си светове. Живеем в кутия, в кутия, в кутията. Капаците са хлабави и отвън въздухът е чист, но само гледаме през дупките, големи колкото да не се задушим напълно и се страхуваме, че опасността може да влезе и през тях. Че ще видим окото на хищник да наднича навътре, готово да ни смаже с клепачите си. А отвън има (само) любов и божествена красота. ТИХИ ГИГАНТИ, чакащи търпеливо да се престрашим да бъдем третата велика сила – човек, който да излезе и да ги прегърне. ~
Виолета Златарева
Произведението е реализирано с финансовата подкрепа на Министерство на културата по програма „Творчески проекти в областта на литературата“, 2024
~ Темата за пътуването във времето и пространството винаги е вълнувала пишещия човек от една страна и четящия от друга. А авторският текст като такъв представлява своеобразен пробив във времето и свързване между читател и автор на едно друго ниво, отвъд познатото и ежедневното и в този смисъл фантазно, чудато и приказно.
Метафора на паралелните животи, ареали и времена, на движението като целепостигане и себеопознаване, на идеята, че човекът е еднакъв в същността си, без значение в кое време и място е роден – такъв е моят прочит на новия роман на Николай Гешев, наречен „Пробив във времето“. Увлекателен, вълнуващ, фактологически, исторически и научно издържан, на границата между реализъм и фантастика, написан с много чувство за хумор и мисъл за читателя. Роман, който заслужава времето ви. Прочетете го! ~
Ива Спиридонова, редактор