След дебютната си новела, „(Не)възможна история“, Васил Велков обръща хода на художественото време и ни води назад през вековете, за да ни разкаже своята „(Пред)история. В миналото“, продължение на съдбите на познатите ни вече герои. Интересен авторски похват, който е рядко срещан, но за сметка на това интересен за читателя. Героите му оцеляват, обичат, побеждават в мрачните времена на робството с помощта на вярата и така дават светъл пример за нас, техните наследици. Да помним подвизите си, да знаем историята си, да се гордеем, че сме българи.
Не за първи път Кирил Петрунов заплита умело нишките на невероятни истории, създава вълнуващи сюжети и успява да държи читателя жаден за развръзка до последната страница. Героите му са живи, сякаш взети от кръговрата на дните ни и поставени в необичайни, но напълно възможни ситуации. Но в „Сълзата на Орфей“ авторът засяга и съвременни световни проблеми, които чакат своето разрешение в глобален план и с това този роман става не само интересен за четене, но и ценен и безспорно актуален литературен факт.
Едва ли има друга книга, която по-добре да изразява същността на д-р Веска Дучева и да демонстрира силата на писателския ѝ талант. Логично, предвид че романът като жанр дава най-широки възможности за разгръщане и работа със словото. А тук, в „Сделката“, в това нейно второ, преработено и допълнено издание, разгръщането е наистина мащабно. Авторът ни запознава изключително увлекателно със своите герои – лекари, медицински сестри, престъпници, изгубили човешкото си лице, обикновени хора, бедни, богати, извратени, сираци, различни, галеници на съдбата и… с онези от тях, които търсят сделката на живота си, сделката за щастие, сделката с дявола… и заплащат цената ѝ тъкмо с живота си. Проследваме цели пет сюжетни линни, които по виртуозен начин достигат своите развръзка и кулминация и същевременно имат и категорично криминален оттенък, но и чисто хуманистично звучене. Читателят страда и живее с героите на Веска Дучева, смее се на абсурдните ситуации, в които попадат, страхува се в рисковите моменти и плаче при тъжния край. И въпреки че авторовата история е само фикция, романът е изключително близо до света, в който живеем, до литературните пространства на реализма, защото под плавното течение на интересното повествование се крият подводните камъни на големите житейски въпроси – що е щастие, защо няма справедливост в живота, къде е тънката граница между божествено и човешко, има ли тежест Хипократовата клетва, кое е грях, какво е престъпление, къде изчезнаха ценностите, колко струва човешкият живот… Открийте вашите отговори сред тези страници, това е „Сделката“, която ви предлагам. И тя няма цена.
С втората си книга, романът „Тунел към изгрева“, Лъчезар Ангелов ни пренася в един виртуозно нарисуван с думи свят, видян през очите на художник, загубил близките си, но срещнал Мойрите, опитващ се да избяга от себе си и да намери отново смисъла на съществуването в безнадеждни автопортрети или в крилете на албатрос. Свят, до който се стига през тунела на живота, който често е непрогледно черен, като дъга, изгубила всичките си цветове, защото вече си ги изживял. Свят, в който идваш и си отиваш с онази необяснима вселенска тъга в очите, защото тъкмо тъгата е най-наситеното чувство и може би най-човешкото. Свят без хора и без мечти, който те изправя пред непоносими загуби, необясними съвпадения и обрати, за да разбереш в края на тунела, че все пак имаш силата на албатроса, който прекарва живота си в полет над безкрайния океан. И да полетиш.
Как да създадеш рок група в първите години на посткомунистическа България?
С новата си книга Христо Петров („Белият терор от 1923-1925 г.“, 2016; „Град на птици“, 2020; „Прасето и художникът“, 2023) разказва как в провинциален град като Плевен това може да се случи. Група ученици без пукнат лев ще опитат и за едни ще бъде само хрумване, за други – нещо повече. Ще търсят инструменти и места за репетиции, ще излизат неподготвени на концерти, ще се карат и сдобряват, докато казармата и студентските години не ги разпръснат.
Страстта към музиката ще ги събере след години, за да разберат, че ако си се научил да работиш, ще можеш да постигнеш резултати и в хобито си.
А какво да направим, когато загубим по пътя някого от нас – да го забравим или да опитаме да запазим най-доброто от него?
Накрая осъзнаваме, че през целия ни живот – и като деца, и като възрастни, ни е нужна подкрепата на най-близките – всички, за които ти си част от сърцето им.
През 80-те години на ХХ век, някъде в полите на Стара планина, десетгодишната Кремена среща своите бъдещи най-добри приятели. Детски игри, приятелство и любов се превръщат във връзка, която бележи живота и на четиримата, независимо от хода на времето и разстоянието между тях. А камъкът, който случайно откриват в една планинска пещера, ги пренася в годините на турското робство и ги среща с техните двойници от миналото, за да изпитат емоции и да получат вечни уроци отвъд времето и пространството. И за да се спасяват едни други. Миналото се оказва бягство от проблемите, но и пристан, където те ще се сблъскат със загубата и ще намерят помирение. Защото човек е създаден да расте, да преодолява и да побеждава в името на любовта – към нас самите и към останалите. Така „Камъкът на времето“ се превръща в роман-поема за онова приятелство, което ни спохожда веднъж в живота и което остава с нас завинаги.
„В сянката на ядрото“ е роман, който разкрива същността на случайно попаднали хора в една от най-мащабните трансформации на общественото устройство на света. Ядрото е тайна организация, която активира рестарт на световната икономическа система. Николай Ников пише със здравословна ирония за любовта, страха, амбициите и затвърждава тъжната, но вярна констатация, че… нищо човешко не ни е чуждо.
Напускайки страната си, за да започне нов живот, младата Марлена постъпва на работа в непознато село и неволно се оказва в центъра на конфликт между два враждуващи народа. Светът ѝ се променя след срещата ѝ с местния жътвар Максим, чието примамливо обаяние се равнява на опасностите, които запознанството им носи със себе си. Героинята е напът да научи, че човешките взаимоотношения не са толкова открити и чисти, колкото си е представяла, че сърцето е изкусен ловец, но и лош съветник, а плановете, които селото крои, далеч не са най-страшното, което може да я сполети…
Но „Черният клас“ не е типична история за война, нито за любов, а за това колко далече може да стигне душата в бягството от собствената си самота.
ЗА Мира Папо и нейните любовни стрели в
„Докато смъртта ни събере“
Мира Папо отново ме възхити с изтънчената си и чувствена проза. Замислих се – може ли един голям писател да не е християнин? И си отговорих, че вероятно може, но е по-добре да е. Когато си стъпил на планината на вярата и бродиш сред бистрия ѝ въздух – ти наистина ясно виждаш живота в полите ѝ. Вярата прави така, че да мериш страстта, да познаеш радостта и да я отделиш от тъгата, да усетиш отчетливо всяко чувство и всяко вълнение. Само въздържанието прави вкусът на виното така ярък и опияняващ. Само светлината на вярата прави така, че да виждаме изключително ярките сенки и тъмнини, но и яснини и просвети на живота. Релефът на живота. Вярата е мяра и ориентир. Мира Папо е вярващ писател. Мисля, също, че е и голям писател. Големият писател знае кое е горе и долу, добро и зло, тъмно и светло. Това идва от вярата. Той не е сектант, не е педант, не е тесногръд догматик – той приема с въздишка възможната относителност на Всичко. И въпреки това вярва във възможната неотносителност на важните неща: любовта, страданието, доброто. Развратникът не знае що е истинска страст. Чистият човек – знае. Мира Папо го доказва. Ще видите в книгата.
Собственик на новосъздадена телевизия иска да реализира своя студентска мечта – разследващо риалити предаване. Като най-подходящ за негов водещ е привлечен главният герой – Николай Чернев (брокер във фирма за недвижими имоти).
Обект на първото му разследване е стар джобен часовник, подарен на някой си майор Нарезов през 1904 година от Двореца. При проследяването на различни източници на информация се разбира, че през 1918 година, вече произведен в генерал, Нарезов подарява този часовник на поручик Нотко Колев, спасил знамето на Шести пехотен полк, във връзка със Солунското примирие по време на Първата световна война.
Часовникът е даден на ремонт и на вътрешния капак е открит друг надпис с три имена, година и име на населено място. От военните архиви се установява, че това са имената на войници от 52-ри полк, под командването на полковник Нотко Колев, дислоцирани в това населено място. Може би зад този втори надпис на часовника се крие някаква история, свързана с полковник Нотко Колев и тези войници от времето на Втората световна война…
Главният герой търси наследници на хората от надписа. Откритите наследници обаче биват убивани един след друг. Каква е причината за тези убийства? И защо възможните убийци са толкова много – заподозрян е дори и шефът на новосъздадената телевизия…
Това е задачата, която стои пред Николай Чернев и която той ще разреши на страниците на „Сценарий по часовник“.
„Щастлив съм“ е жизнеутвърждаващ роман за израстването на едно момче в Благоевград в началото на 90-те години на миналия век. Роман за приемането и за това как Максим продължава
да живее напред, след като го застигат потресаващи и необратими факти. Сили му вдъхват безусловната обич и мъдростта в сплотеното му семейство, както и въодушевлението от
нестихващия поток приключения с верни приятели.
Грижа ли е животът или справяне с предизвикателствата, които ежедневието ни поднася? Тривиално ли е да се живее в обичайното русло или това би трябвало да бъде напълно достатъчно за всеки човек? А какво всъщност е достатъчно и колко сили трябва да имаш за живеене? Какво ни е нужно на нас, хората?
В своя роман „Животът, като всяка друга грижа“, Биляна Гецова ни среща с различни герои и техните семейства, съвсем същите като нас, като хората, които срещаме в ежедневието си и ни разказва за техните болки и радости, грижи и чувства и начините, по които продължават да посрещат всеки нов ден. Сара и Борис, Маги и Захари, Ваня и Николай, Андрей и Ана, техните родители, колеги и приятели – всички те рисуват онази типично българска реалност, която всички ние толкова добре познаваме. Отдалечаването между поколенията, раздялата с децата, емиграцията, работното ежедневие, крехкостта на отношенията, любовта, животът и смъртта – все теми, които изпълват страниците на този роман така, както пълнят и дните ни.
И да, животът всъщност не е грижа, а поредица от малки битки и сладки победи заради хората, които обичаме и тъкмо те запалват онази красива светлина на щастие в очите ни. Тя е важната и най-същественото е да я опазим.
Ива Спиридонова, редактор
За безспорните качества на тази новела достатъчно ясно говори фактът, че един от епизодите в книгата – „Жълта пръст“, бе отличен с първо място в Национален литературен конкурс „Вие пишете, ние четем“, „Рисунки в жълто“, 2020 г. с председател на журито акад. Владимир Зарев, Весела Люцканова и Ива Спиридонова – членове. Авторът на „Най-честната птица“, Йордан Йорданов, изненадва с изключителен писателски почерк, какъвто притежават класици като Йордан Йовков и Елин Пелин и въвежда читателя в света на циганина Семо и нерадостната му престъпна участ, полепваща като жълта пръст по съвестта на обществото и невъзможна за заличаване. В своята дебютна книга той проследява лесното подхлъзване по нанадолнището и избора на лекия път, повдига въпроси като тези чия всъщност е вината за престъплението, кой е престъпникът и кой – жертвата, съществува ли справедливостта изобщо и може ли чистата птица, която живее във всяко човешко сърце, да остане честна докрая.
Не, „Най-честната птица“ не е обикновена книга, тя натежава върху сърцето и мисълта на читателя, не го оставя безразличен и тъкмо заради това ще заеме своето достойно място в света на съвременната българска белетристика, продължавайки класическата линия в нашата литература.
При доста странни и невероятни обстоятелства Кристофър Нолс, обикновен журналист от малък провинциален вестник, се озовава в компанията на тайнствен и загадъчен мъж, Доналд Гарсия, който, движен от скука, се заема да осъществи някои от желанията му. За три дни, прекарани заедно, Крис печели крупна сума в казино, става главен редактор на вестника, собственик на яхта и притежател на солиден бизнес. Редуват се периоди, в които Крис е замаян и обсебен от случващото се, с такива, в които съмнението взема връх и той се мъчи да проумее какво всъщност става с него и около него. Кой е Доналд – ловък мошеник и манипулатор, дявол или бог? В моменти на откровение Дон се опитва да задоволи любопитството на Крис относно смисъла на живота, реалността и същността на вселената, като дори го разхожда из необятните простори на космоса. В крайна сметка, според Дон, всичко се оказва илюзия и режисирана игра. Кой е този могъщ режисьор, каква е тази игра, възможно ли е всичко това, постижимо ли е изобщо за възприемане и осмисляне от човешкия мозък? С вещина и тънко чувство за хумор, посредством красиви описания и увлекателни диалози, авторът умело ни води на удивително пътешествие в търсене на отговори на тези въпроси.
Написана по всички неписани закони от добрите образци на научната фантастика. Но и да не си заклет любител на жанра – ще се влюбиш. Заради пълнокръвните образи, абсурдните ситуации, взаимоотношенията, които те разплакват от смях. Понякога героите рецитират! Но не където и когато им падне, а съвсем художествено оправдано. И тази великолепна ирония, без която всяко повествование е на път да се превърне в наръчник за нещо си. Браво ти, Андрей! На добър час!
„Морето си отива“ е история за преосмислянето на ценностите и усещането за живота по средата на пътя, както и за ролята на любовта и на креативното начало в този процес. Героите са стъпили здраво на земята, преуспели мъже и жени в своите четиресет години, осмина приятели и четири двойки, които след обща почивка, изпълнена с хармония и приключения, изведнъж са изправени пред екзистенциални проблеми и борба за живот. Всеки от тях преминава през развитие и катарзис, за да оцени познатото или намери ново щастие и успех. След поетичното и ретроспективно начало в историята нахлува драматично действие, пресичано само от тихия, криволичещ творчески път на двете главни героини. Ритъмът на събитията, кратките глави и смяната на перспективи и разказвачи създават колаж от човешки съдби и емоции, като пътища, пресичащи се през пространството и времето – някои стръмни, други привидно леки и спокойни, но не непременно по-добри. Между 1922-ра година и днешния ден, щастието прелита от едно рамо на друго и всеки от героите намира свой собствен начин да го улови.
Вярвате ли, че съществуват вълшебни места и паралелни светове, в които времето тече различно? А случайно да сте попадали там? В чудни гори, населени с магични феи и страховити дракони, където има мистериозни гривни и с тях се пътува между световете. Към скрити съкровища, невидими врати, говорещи калинки и кентаври и безброй приключения. Аз бях там. И след като затворих последната страница на тази първа книга, начало на една нова приказна върволица от истории, вече вярвам във всички тези невероятни неща.
Вярвам още и в това, че фентъзи поредицата „Приключенията на Алис“ ще бъде успешна и ще се превърне в любима за читателите, не само защото е вълшебна, но едновременно с това и реална приказка, в която всеки от нас може да открие своята магия, но и понеже ни напомня, че най-голямото чудо в човешкия живот, любовта към другия, съществува наистина и има силата да превръща дните ни в безкрайно вълшебство.
Готови ли сте за приказни приключения? Приятно четене!
Тази книга е метафора на човешкия живот, чийто смисъл се крие някъде отвъд карамела на залеза. Ако имаш късмет, смътно помниш пътя до него, а за да ти помогнат, в теб остават хиляди парченца от предишни съществувания, като съкровища, като крайъгълни камъни, които ти показват посоката към теб самия. Защото какво друго, ако не човекът, е смисъла? И опитът му е мъдрост, а мъдростта на сърцето е любовта към себе си. Тя е топла, уютна, златна, карамелена… И единственото твое място сред света и през времето.
Възможна ли е тази история или не? Случила ли се е наистина или е плод на авторовото въображение? Ще разберете, но чак когато затворите и последната страница на тази книга.
Древните са вярвали, че обозримо е само миналото, че няма как да знаем какво ще е бъдещето – можем само да работим за това то да отговаря на нашите очаквания и желания. С настоящата книга те каня, читателю, да надзърнем в миналото на едно от най-старите училища в град Русе – нашата Математическа гимназия „Баба Тонка”. Заедно ще подирим с теб причините за зараждането и съхраняването на възрожденската традиция на училищния и ученическия театър. Той се появява почти едновременно с гимназията. Сам ще се убедиш, че това съвсем не е случайно. Ще надзърнем, друже, в котлето на жарките блянове и страсти, които преобразяват Русе, превръщат го в града на първите неща и дават самочувствие на неговите жители като на същи европейци.
Нашият сайт използва кукита. Ползвайки го вие се съгласявате с нашите правила за ползване и политика за защита на личните данни :)окПолитика за сигурност на личнните данни
