ТОП 10 МЕСЕЦ СЕПТЕМВРИ
НОВИ КНИГИ
- Всички
- Бестселър
- Детска литература
- Документалистика
- Езотерика
- Епистоларна литература
- Епистоларна проза
- Календари
- Книга с мисия
- Колекция "Дребосъчета"
- Колекция "Лястовици"
- Колекция "Наследство"
- Колекция "Орбита"
- Комплекти 2 в 1
- Комплекти 3 в 1
- Мемоарна литература
- Нова книга
- Поезия
- Разкази
- Романи и новели
- Фотографии
Разказите на Зарина Василева от дебютния ѝ сборник „Там, където свършва морето” изследват гранични житейски ситуации и в тях естествено присъстват големите теми на преходното и непреходното, на видимото и невидимото, видени чрез светлосенките на житейската логика, която не позволява героите ѝ да се подчиняват на лесни присъди. Разкази, в които парадоксално тъмнината ражда светлина.
Деян Енев
След дебютната си новела, „(Не)възможна история“, Васил Велков обръща хода на художественото време и ни води назад през вековете, за да ни разкаже своята „(Пред)история. В миналото“, продължение на съдбите на познатите ни вече герои. Интересен авторски похват, който е рядко срещан, но за сметка на това интересен за читателя. Героите му оцеляват, обичат, побеждават в мрачните времена на робството с помощта на вярата и така дават светъл пример за нас, техните наследици. Да помним подвизите си, да знаем историята си, да се гордеем, че сме българи.
Ива Спиридонова, редактор
Не за първи път Кирил Петрунов заплита умело нишките на невероятни истории, създава вълнуващи сюжети и успява да държи читателя жаден за развръзка до последната страница. Героите му са живи, сякаш взети от кръговрата на дните ни и поставени в необичайни, но напълно възможни ситуации. Но в „Сълзата на Орфей“ авторът засяга и съвременни световни проблеми, които чакат своето разрешение в глобален план и с това този роман става не само интересен за четене, но и ценен и безспорно актуален литературен факт.
Ива Спиридонова, редактор
Андреа Попдимитрова умее да създава поезия от липсата, от болката, от разпадането на света, от нищото, което остава след любовта и живота. И това я прави истински поет. Но едновременно с това тя се вълнува и от болезнени социални теми, забелязва неумолимия ход на времето и знае кое е ценното, което не бива да губим. „Повече ще те няма“ е не само дълбоко интимен вик с кратки, болезнени и провокативни стихотворения, но и едно напомняне, че всички ние сме тук само за малко и въпреки че повече ще ни няма, важното е онова, което ще оставим след себе си.
Ива Спиридонова
Димитър Бурназов със сонетна благодарност в „Оставайки с духовното богат“
Димитър Бурназов (псевд. на Димитър Станков Димитров) е роден на 27 ноември 1986г. в София. През 2012г. завършва „Предучилищна педагогика с чужд език“ (немски). Пише стихове, превежда български, немскоезични и английски поети. В периода 2006 – 2019г. се радва на моралната подкрепа на Венцеслав Константинов. В дебютната си книга, стихосбирката „Оставайки с духовното богат“, Бурназов публикува 57 творби, в които се разкрива напълно. Преди няколко години побеждава параноите, а днес е на финалната права в борбата си с обсесивно-компулсивното разстройство (ОКР). Особено внимание заслужават сонетът за Васил Левски, шестте(!) сонетни венеца – „Трънски импресии, „Април в Боховà“, „Княжевски импресии“, „Ноември в „Княжево““, „Битва“, „Княжевско прибежище“, сонетът за ОКР, сонетите за хора на перото – Николай Лилиев, Димчо Дебелянов, Александър Вутимски, Георги Бонев, Пеньо Пенев, Радко Радков, В. Константинов, Юлия Мутафова-Заберска, Кирил Кадийски, Георги Чобанов, Алексей Видински.
Поезията на Бурназов ще предизвика интерес и с това, че е много мелодична – дори там, където не е в „пеещи размери“ (Р. Радков, „Призвание“), темата застъпват „Дерзание“ и „Надежди“. „Изповед“ пък, чрез силата на диалектните думи, прави съпоставка между по-близкото минало и настоящето.
В творческия сайт „Откровения“ (търсете „Димитър11“ (слято) в гугъл) може да бъде намерено част от делото на автора, като единствено там са публикувани в завършен вид преводите му на знаменитите „Среща и разлъка“ (Йохан Волфганг Гьоте), „Песни на тръстиката“ (Николаус Ленау), „Invictus“ (Уилям Ърнест Хенли), „Ако“ (Ръдиард Киплинг), както и на 10 български поети на немски. Немскоезичната публика ще се запознае основно с шедьоври на Н. Лилиев, но и с други такива като „Помниш ли, помниш ли…“ и строфата „Настане вечер…“ – със запазеното многократно повторение на звука „е“. Именно издаването на преводните стихове е един от следващите проекти на автора.
Имейл за контакт: dimo27dimitrov@abv.bg
~~~
~ Разбира се, че поезия се пише със сърце, стига това сърце да е… грамотно. Сонетите на Димитър Бурназов са празнично доказателство за такава комбинация. Изключително владеене на формата( тя и не позволява безпомощност), но и теми, които те очовечават. Пренасят те в детството, „оживяват“ селца и реки, после – в прегръдката на самотата няма грам озлобление, а онази красива поетична жажда за единствено възможната жена, предпазват от мегаломания – с посвещения на любими поети – с преклонението и респекта, които заслужават. Тази книга е един лиричен остров, а авторът вече не е Робинзон, защото се е осмелил да сподели красотата с читателите.
Слава Богу, че го е сторил! ~
Камелия Кондова, редактор
Трудно ми е да отделя писането на София от това каква е тя в моите представи. А вероятно не е и необходимо, защото разказите ѝ са отражения на самата нея. Фино изплетените думи, душата във всяка история, емпатията, силните образи, неочакваните финали говорят за човек, който освен таланта да пише притежава очите и душата да вижда истински стойностното в света около нас. И това ще усети всеки читател на тази книга. Когато я затвори след последния разказ, в него ще остане усещането за залязващо слънце, безкрайно море и онова неуовимото, което ни кара да се усмихваме и изпитваме благодарност, че сме живи.
Георги Бърдаров
Абонирайте се
За да получавате актуални промоции,
информация за нови книги и предстоящи издания
БИБЛИОТЕКА БЪЛГАРИЯ
“Книгите са начин на живот, животът е начинът да ги напишем.”
Грамота
"ЗЛАТЕН ЛЪВ" - 2019
Почетна награда
"МАЙКО МОЯ, МОЯ БОГОРОДИЦЕ"