Колко любов може да побере един човешки живот, когато вече знаем, че той не е безкраен?
„От небето се знаем“ не отговаря на този въпрос. Тя го превръща в поезия.
Пламен Бочев пише за любовта без възраст и без гаранции – за онази среща, която може да дойде след много загуби и пак да ни завари неподготвени; за краткото лято, което не става по-малко истинско само защото след него ще има есен; за човека, който е преживял достатъчно, за да се страхува, но все още има смелостта да протегне ръка.
В тези стихове има нежност, тъга, самоирония, молитва и светлина. Има земя, по която се пада, и небе, към което неизменно се поема. А между тях стои човекът – раним, влюбен, смъртен и именно затова толкова жаден да бъде жив.
Това е книга, която не ни убеждава, че любовта побеждава времето. Казва ни нещо по-човешко: че докато обичаме, времето не успява да победи напълно нас.
Ива Спиридонова
„От небето се знаем“ е книга на човек, който вече знае, че времето не обещава нищо, и въпреки това отказва да се пази от любовта. В стиховете на Пламен Бочев тя идва късно и навреме, остава и си тръгва, спасява и наранява, връща човека към младостта и едновременно му напомня за края. Но никога не е малка.
Това е зряла поезия без примирение. В нея смъртта присъства редом с влюбването, Бог – редом с тялото, небето – редом с пръстта, а споменът непрестанно спори с настоящето за правото да бъде живот. Пламен Бочев пише с онази естествена музикалност, която не се научава само от литературата – стихът му има ритъм, движение и памет за песента.
И може би затова след последния ред остава усещането, че човекът не остарява непременно с годините. Остарява тогава, когато престане да очаква любовта. А в тази книга сърцето още очаква. Още се качва нагоре. Още вярва, че някъде между земята и небето двама души могат да се познаят.
Симеон Илиев Аспарухов
| Тегло | 0.261 кг |
|---|---|
| Автор | Пламен Бочев |
| Отговорен редактор | Ива Спиридонова |
| Коректор | Мария Цветкова |
| Предпечат и оформление | Радмила Иванова |
| Дизайн корица | Станимир Стойчев |
| Корица | твърда |
| Година на издаване | 2026-08-21 |
| Размер на изданието | 145х210 |
| Брой страници | 100 |
| ISBN | 978-619-7748-84-0 |
Откъс
* * *
От небето се знаем, но тук се прераждаме,
да попеем със славей, да потичаме боси.
Да нахраним врабче, да изпитаме жажда,
да намерим река и да минем по моста.
И тогава в полята, осеяни с макове,
ще се влее кръвта ни – червена и силна.
И ще видим, че този, когото сме чакали,
е бил винаги тук и не си е отивал.
Танц
В най-тъмния ъгъл на бара пред чаша мартини.
Косата ѝ сламено-руса, очите ѝ сини.
Попитах защо е сама и на танц я поканих.
Разказвах за смели джуджета и зли великани.
А тя ме прегърна и в топлия ритъм на блуса
усетих неземен парфюм и божествени устни.
Погледна ме с обич и нежно прошепна без думи:
Смъртта не танцува сама, не, сама не танцува…
На връщане от рая
Оттам се връщам, за да те потърся.
Не знам къде отиваш и с кого си.
Не знам дали е рано или късно.
Ще те намеря в приказка крайморска.
Или на връх, облечена във вятър.
Или в картина на неземен майстор.
Все някъде те има на земята.
Сред дълга болка и след кратко щастие.
За автора
Пламен Бочев е роден през 1963 г. в Ловеч. Изучавал е математика, икономика и българска филология.
Автор е на стихосбирката „Несвършено минало“ (1994), издадена след отличие в национален конкурс за поезия. Носител е на награди от Дните на поезията „Пеньо Пенев“ в Димитровград (1990), „Кръстопът на музите“ – София, „Майко моя, моя Богородице“ – Хасково, и други литературни конкурси. Именно участието му в Дните на поезията „Пеньо Пенев“ остава свързано и с една от паметните му срещи – с Валери Петров и Булат Окуджава.
Негови стихове са публикувани във вестници и списания, литературни сайтове, поетични сборници и антологии. Като студент в Софийския университет през 1989 г. е поканен на честването на 50-годишния юбилей на поета Биньо Иванов в Кюстендил, където представя рецензия за стихосбирката „Природи“. През 1998 г. е чест гост в дома на Любомир Левчев – срещи, които му разкриват нови измерения на поетичните светове.
Пламен Бочев е автор и на текстовете на повече от 30 песни, създадени предимно в творческо партньорство с композитора Валери Костов. Те са изпълнявани от Ваня Костова, Боян Михайлов, Антония Маркова, Сунай Чалъков, Upstream Voice, Светлана Трифонова и други изпълнители.
През 2009 г. песента „До утре“ печели наградата на публиката и втора награда на конкурса „Бургас и морето“. „Танцувай за мен“, „Лятото е в нас“ и „Откривам те“ достигат до финалите на други издания на фестивала. „Нестинари“ е номинирана в българската селекция за „Евровизия“ през 2011 г. и печели първа награда на международния конкурс Canzoni Dal Mondo в Италия. Същата година „Невинаги“ е сред финалистите в конкурса на БНР „Златна пролет“, а през 2022 г. „Воден прах“ е отличена с трета награда в конкурса „Мелодията на водата“.
Четири песни по негови текстове са включени в албума на Ваня Костова „Ангели сред нас“ (2025), а девет – в албума на Боян Михайлов „До утре“ (2026).
„От небето се знаем“ е новата поетична колекция на Пламен Бочев. Предстои издаването и на романа му „Един от нас“.
Отзиви
Все още няма отзиви.