„Неизвинени отсъствия“ е издадена като първа награда в VI Национален конкурс „Вие пишете, ние четем“, 2024 на Издателство „Библиотека България“
~~~
Дебютната стихосбирка на Никол Панкова е книга за липсата като присъствие, за семейството като научаване, за любовта като разместване. Със силен, съвременен и образен език „Неизвинени отсъствия“ превръща личното в разпознаваемо общо преживяване.
Любовта, пътищата, израстването, поколенията – много са темите в тази изящна книга и все такива, от които се вълнува зрялата вече жена. Но и достатъчно мъдра, за да запази в себе си живо онова момиче с рокля, синя като морето, което знае пътя към брега. И достатъчно смела, за да ни го покаже в стихове.
Да, обяснение в любов е тази книга. Любов към живота. Все по-всеобемаща и категорична, така че в теб и света ти да не остане място за нищо друго. И тук Иваномир Цанков не спира да раздава частици от себе си, защото е разгадал вярната формула на пълноценното живеене – раздаваш ли, си неизчерпаем, никога не достигаш края си, а се прераждаш отново и отново в онези, оценили мъдростта ти. И звучиш като блус. И си вечен, и оставаш, също като всяко добро стихотворение. А в „Обяснение в… живот“ има много от тях.
Ива Спиридонова, редактор
Една история, която ще те отведе в долината на Сакар…
Младият Калоян се прибира в родното си село, за да се погрижи за погребението на чичо си и да наследи земята с малините. Заминал в САЩ след инцидент, причинил смъртта на родителите му, сега се завръща към корените си, за да разбере, че животът е стълба, по която сам решаваш как да се изкачиш – с надежда или страх… с любов или с товара на старите грешки. Подкрепа ще открие в мъдрите съвети на баба си и в трудолюбивите ръце на Михаил – верен приятел и съмишленик на чичо му. Пътят му ще пресече и любовта, но дали незарасналите рани на сърцето могат да обичат отново?
Към парчето земя нескрит интерес има и местен земевладелец с алчни и мрачни амбиции, които застрашават да съсипят него и семейството му. А една дълго пазена тайна е напът да излезе наяве и да разкрие истина, заровена в пепелта на миналото.
„Корени“ е история за втория шанс и новото начало, което може да се роди само от жаравата на миналото.
Сезоните може и да не прощават, но лирическата героиня на Елена Стоянова е всеопрощаваща. Защото е пристрастена към красивото. А когато прошката и красотата заживеят между две корици, болката, разочарованието, раздялата, започват да… светят в тъмното. Детството е с ореол, а любовта побеждава омразата.
Камелия Кондова, редактор
~ НИЕ сме поколението, което живее в най-доброто време по най-лошия начин. Времето на пълни хладилници и празни животи, в които отчаяно искаме някой да ни спаси, но се плашим да повярваме, че ще посмее. Толкова са ни натяквали да мълчим и да бъдем прилични, че накрая се превръщаме в затворници в собствените си светове. Живеем в кутия, в кутия, в кутията. Капаците са хлабави и отвън въздухът е чист, но само гледаме през дупките, големи колкото да не се задушим напълно и се страхуваме, че опасността може да влезе и през тях. Че ще видим окото на хищник да наднича навътре, готово да ни смаже с клепачите си. А отвън има (само) любов и божествена красота. ТИХИ ГИГАНТИ, чакащи търпеливо да се престрашим да бъдем третата велика сила – човек, който да излезе и да ги прегърне. ~
Виолета Златарева
Книгата се издава с финансовата подкрепа на Община Бургас
Стиховете на Елена Янева са изтъкани от светлина, радост, тишина и щастие. В тях бълбука нейната неизтребима виталност, която прави поезията ѝ млада, а енергията ѝ – все така силна. Елена знае как да води тази енергия през строфите, как да я накара да разтвори крилете на стихотворението, и то да полети в нейните никога непредвидими посоки. Защото светът на Елена е ярък, дълбок, вълнуващ. Като всеки свят на много надарен поет.
Валентина Радинска, редактор
~~~
Елена Янева знае всичко за чудесата, наднича през ключалката на небесните долапи, знае колко тежи душата и колко високо е. С думите на кръвта и с порасналите любовни думи тя разговаря с Бог.
В поезията ѝ небето е отворено и сбъдва всички желания, изречени на глас.
И нищо, че има чифт готови за бягство обувки зад вратата, тя може да измисли по-реален славей, да утеши самотен жерав, да не спира да те обича.
Роза Боянова
Разказите на Зарина Василева от дебютния ѝ сборник „Там, където свършва морето” изследват гранични житейски ситуации и в тях естествено присъстват големите теми на преходното и непреходното, на видимото и невидимото, видени чрез светлосенките на житейската логика, която не позволява героите ѝ да се подчиняват на лесни присъди. Разкази, в които парадоксално тъмнината ражда светлина.
Деян Енев
С втората си книга, романът „Тунел към изгрева“, Лъчезар Ангелов ни пренася в един виртуозно нарисуван с думи свят, видян през очите на художник, загубил близките си, но срещнал Мойрите, опитващ се да избяга от себе си и да намери отново смисъла на съществуването в безнадеждни автопортрети или в крилете на албатрос. Свят, до който се стига през тунела на живота, който често е непрогледно черен, като дъга, изгубила всичките си цветове, защото вече си ги изживял.
„Морето си отива“ е история за преосмислянето на ценностите и усещането за живота по средата на пътя, както и за ролята на любовта и на креативното начало в този процес. Героите са стъпили здраво на земята, преуспели мъже и жени в своите четиресет години, осмина приятели и четири двойки, които след обща почивка, изпълнена с хармония и приключения, изведнъж са изправени пред екзистенциални проблеми и борба за живот. Всеки от тях преминава през развитие и катарзис, за да оцени познатото или намери ново щастие и успех. След поетичното и ретроспективно начало в историята нахлува драматично действие, пресичано само от тихия, криволичещ творчески път на двете главни героини. Ритъмът на събитията, кратките глави и смяната на перспективи и разказвачи създават колаж от човешки съдби и емоции, като пътища, пресичащи се през пространството и времето – някои стръмни, други привидно леки и спокойни, но не непременно по-добри. Между 1922-ра година и днешния ден, щастието прелита от едно рамо на друго и всеки от героите намира свой собствен начин да го улови.
Тази книга е метафора на човешкия живот, чийто смисъл се крие някъде отвъд карамела на залеза. Ако имаш късмет, смътно помниш пътя до него, а за да ти помогнат, в теб остават хиляди парченца от предишни съществувания, като съкровища, като крайъгълни камъни, които ти показват посоката към теб самия. Защото какво друго, ако не човекът, е смисъла? И опитът му е мъдрост, а мъдростта на сърцето е любовта към себе си. Тя е топла, уютна, златна, карамелена… И единственото твое място сред света и през времето.
Ива Спиридонова, редактор
Колко дълга и самотна е безкрайността с и без другия? А за колко кратко може да се намерим на няколко страници разстояние в „Момичето със слънчевите кафявости”…
Емине Садкъ
Рециклирането е метод, чрез който отпадъците се превръщат в материал, позволяващ създаване на нов продукт. Това по никакъв начин не е свързано с щастието или с мъката. Но ако пренесем процеса на едно друго място, в едно друго време и решим, че можем да сторим същото със спомените си, тогава какво би могло да се каже? Нима можем да рециклираме болки от миналото си и да ги претворим в красиво или безгрешно настояще?