Хората-хора (и другите) – за „Нищо не знаеш за хората“ от Диана Юсколова
Има книги, които те канят да ги прочетеш.
Има други, които те гледат втренчено, докато не сведеш поглед. „Нищо не знаеш за хората“ е от вторите.
Има книги, които те канят да ги прочетеш.
Има други, които те гледат втренчено, докато не сведеш поглед. „Нищо не знаеш за хората“ е от вторите.
Има книги, които не искат да бъдат харесвани. Те не търсят одобрение, не разчитат на шум и не се надпреварват за внимание. Те искат друго…
От страниците ни гледат очи, които ни превеждат по тънките линии на водата, идваща от тях, извън тях, отнасяща, свързваща…
Миналото не тежи, а диша. Бъдещето не плаши, а шепне. А настоящето – крехко, светло, понякога болезнено – е мястото, където всичко се случва.
Всяка болка тук може да бъде нечия. Всеки въпрос за смисъла – въпрос на човечеството. И Цветаева е мостът – към литературата, към вечността…
„Обсебеност. Лора и Яворов. Роман-разследване за любов и смърт“ е книга, която разлиства не само архивите, а и бездните на човешката душа.
Всяка болка тук може да бъде нечия. Всеки въпрос за смисъла – въпрос на човечеството. И Цветаева е мостът – към литературата, към вечността…
Тя пише така, сякаш всяко стихотворение е стъпка по мост – от това, което е било, към това, което може да бъде.