Народът на Вазов 2

Редове на фокус. Словата на Вазов през „Народът на Вазов“

Там, тогава и така, с цялото си творческо дело във времето, Иван Вазов приема за своя мисия продължаването на делото на Паисий и начева записването на историята с думите „От днеска нататък българският род / история има и става народ!“. Това усетих и аз, по най-добрия възможен начин, срещайки се с образа му на сцената, наслагвайки го през епохите, воините, градежа… и разбрах – земята българска е онова, което е неизменно и онова, което води този необикновен човек, посветил живота си на мисията за записване на историята. Той не само е създал един мащабен епос, но и отразява историческата епоха, в която живее чрез творчеството си, дава душа на историята. Вазов на пратика не само поставя здравите основи на съвременната българска литература, той създава художествен летопис на своя народ. Продължава делото на Паисий, защото е приел записването на историята за своя житейска мисия. И го прави по най-добрия възможен начин – със силата на вдъхновеното си слово.
Ива Спиридонова

home~ofd01c~MaQcWx~c8XqS_j

„Прибра ли се?“

Снимка: Симеон Аспарухов „Прибра ли се?“ (Всяка прилика с действителни лица и събития е случайна) Живея в някаква паралелна реалност, сякаш на другия край на света… А разликата е само десет минути, няколко кръстовища и една липса. Тук зимата е остра, хищна и гладна, а мъглата те поглъща, носейки ти гъсто и плашещо чувство на […]

home~ofd01c~MaQcWx~d92mLI_j

Прощаванията в българската поезия или силата на сбогуването

Снимка: https://pixabay.com/ Попадали ли сте на една великолепна песен на Мадона – „The power of Good bye“? Веднага илюстрирам със съответното звучене: https://youtube.com/watch?v=NHydngA5C4E%3Frel%3D0 И да не сте я срещали, всеки от нас е усещал силата на онези мигове на сбогуване, заредени с експлозивни емоции и запомнящи се завинаги. Изкуството във всичките му проявления е било, […]

home~ofd01c~MaQcWx~PbjoP8_j

Обществото на живите поети

Снимка: Светослава Мадарова „О, Капитане! Мой Капитане!“ Уолт Уитман Вече повече от година душите гладуваха. А гладът е мощна бомба със закъснител. Времето бе спряло, светът не се движеше. Хората започваха да умират отвътре. Първо дойде заразата, страхът за здравето и живота бе движещ. Взеха се мерки. Уж временни. Забрана за излизане. Изолация. Унищожение на […]

home~ofd01c~MaQcWx~taqrdG_j

Думи, предсказали съдбата на авторите си

Снимка: www.pixabay.com Наскоро, четейки сборник с разкази от Нели Лишковска, попаднах на неин епиграф в началото на един от тях, който гласеше: „ …написаното се сбъдва; пишете внимателно…“ Все още не съм успяла да открия точно откъде е цитатът ( ако някой знае, нека да помогне ), но тези нейни думи успяха отново да ми […]

home~ofd01c~MaQcWx~Kpml51_j

Тихият глас на жените в българската поезия

Снимка: https://pixabay.com/ Винаги съм си задавала въпроса защо няма достатъчно ярки, силни женски имена в българската класическа поезия век назад, по време на процесите на нейното фомиране. Нека веднага да уточним, че тук не става дума за съвременната такава, където всъщност е точно обратното. Примери много… Но, тъй като, реално погледнато, един текст се превръща […]

home~ofd01c~MaQcWx~EdsMoZ_j

Изкуството е рана, превърната в светлина

Снимка: https://pixabay.com/ Наскоро ми попадна един съвсем нов филм, „Убийства по пощенски картички“, 2020, режисьор Данис Танович; нищо особено и запомнящо се, но тъкмо той остави в съзнанието ми една фраза – „Изкуството е рана, превърната в светлина“. Имам подозрението, че това всъщност е перифраза на нечии думи, но така и не успях дори за […]

1 2
Всички