Книгата „От хаоса на преживяното…“, макар и дълбоко лична, не е само спомени, не е и само пътуване към едно непознато за младите време, тя е врата към неговия дух, към хората от плът и кръв, които са живели, чувствали, творили в този половин век. Написах я с желанието да свържа моето поколение с днешните, а и с бъдещите, в едно органично изживяване. Може би някои от имената ще са непознати за младите, но всички те имат свое значимо място в съвременната ни българска литература. Много си тръгнаха без време от този свят, но, слава богу, оставиха ярка следа в нея. Кои са те – ще научите от прочита.
В тази книга документалното и художественото вървят редом, на места се отдалечават, на други се доближават, но усещането е за хармоничност, чрез която проследяваме предците ни в света им такъв, какъвто е бил и той не оставя у нас усещане за обикновен прочит, а за споделено изживяване.
Христо Петров е роден през 1976 г. в София. По професия е адвокат, но в свободното си време пише и се занимава с музика. Настоящият сборник с кратки хумористични разкази е неговата трета книга след правноисторическото изследване „Белият терор“ от 1923 – 1925 г.“ (в съавторство с Христо Христов, 2016 г.) и мрачната повест „Град на птици“ (2020 г.)
За безспорните качества на тази новела достатъчно ясно говори фактът, че един от епизодите в книгата – „Жълта пръст“, бе отличен с първо място в Национален литературен конкурс „Вие пишете, ние четем“, „Рисунки в жълто“, 2020 г. с председател на журито акад. Владимир Зарев, Весела Люцканова и Ива Спиридонова – членове. Авторът на „Най-честната птица“, Йордан Йорданов, изненадва с изключителен писателски почерк, какъвто притежават класици като Йордан Йовков и Елин Пелин и въвежда читателя в света на циганина Семо и нерадостната му престъпна участ, полепваща като жълта пръст по съвестта на обществото и невъзможна за заличаване. В своята дебютна книга той проследява лесното подхлъзване по нанадолнището и избора на лекия път, повдига въпроси като тези чия всъщност е вината за престъплението, кой е престъпникът и кой – жертвата, съществува ли справедливостта изобщо и може ли чистата птица, която живее във всяко човешко сърце, да остане честна докрая.
Не, „Най-честната птица“ не е обикновена книга, тя натежава върху сърцето и мисълта на читателя, не го оставя безразличен и тъкмо заради това ще заеме своето достойно място в света на съвременната българска белетристика, продължавайки класическата линия в нашата литература.
Когато си порасъл достатъчно, за да знаеш, че за да продължиш напред, понякога е нужно да спреш, да обгърнеш с поглед преброденото време и да благодариш, тогава се раждат книги като „Равносметки“. Като учебник как да бъдеш просто човек, като съкровена изповед пред себе си и изящни думи, пеещи във възхвала на ежедневния живот какъвто е, безумно красив и никога неповтаряем.
Мъдростта в поезията на Ваня Бояджиева е земна, човешка и разбираема в своето съвършенство от чисти образи и метафори. Тя смалява света до шепа, в която се побира само най-важното – онова, което е любов в същността си. Аз, ти, ние. А равносметката е само миг по пътя, в който задържаш дъха си от учудване, срещайки себе си.
Стихосбирката на Пепи Дочева е метафора на грамотността в комуникацията между хората, на правилното разчитане на думите и междуредията, на вниманието, с което трябва да поставяме точки или многоточия на листа на живота. Модерна и стилна поезия, нелишена от истинска емоционалност и заради това лесно свързваща се с онези тайни кътчета у човека, където няма думи, а единствено разбиране на чистия смисъл на житейската мъдрост. Морзов код за спасение от бездушието, SOS при бедствие от безчувственост – това е „Пунктуация“. И ви очаква да я разчетете със сърцето си.
Нито времето, нито смъртта, могат да спрат вечния разговор между Поетите. Защото думите са онова, което остава неизличимо и трансформира болката в поезия, думите са техният единствен общ език, разбираем за сърцето. Писмата на Пейчо Кънев до Цветаева пътуват през времето, увисват на въжето, оплетено от дните на живота и възкръсват в нощите на смъртта. Писмата имат адресат и не остават без отговор. Отговорът сте вие. Пощенската кутия е сърцето.
Ива Спиридонова, редактор
Изданието е реализирано с финансовата подкрепа на Министерство на културата по програма „Помощ за книгата“.
Поетичната колекция „Предзимие. Избрано“ на Спаска Гацева е съкровищница от живи думи, убежище от зимата на битието, песен за живота като есенно листо, обречено да полети и да се преражда във всяка следваща пролет като стих. Една необикновена и специална книга, носеща светлината и доброто в себе си, скътала ги като послание, че човекът е толкова голям, колкото са високи думите и мечтите му и толкова вечен, колкото са неизтриваеми следите му. А думите на Спаска Гацева оставят дири и стигат небето, за да погледнат света и хората от висините на непреходната поезия с онази обич, за която човешкото сърце е твърде мъничко и която прелива в стихове.
Сборникът с разкази „Измерение Х” представя двайсет и трите отличени разказа в Националния конкурс „Вие пишете, ние четем”, 2021 на Издателство „Библиотека България“.
Как се пише честна поетична книга? Лесно е, само трябва да си Радослав Симеонов и да не бягаш от себе си. Не защото акцент в тази книга е автобиографичният момент (има го, разбира се). А защото Радо не играе с метафорите, а живее в тях. Това често е болезнено мероприятие, но пък е гаранция за хубава поезия. Вълнуваща, без да е сантиментална. Мъжка, но съвсем не лишена от нежност. Уж…интровертна, „застрахована“ в заглавието „Монодиалози“, а всъщност… с път към всеки, който ще я разлисти. Скъпи читателю, препоръчвам ти тази честна среща, защото може да се окаже, че е спасително огледало!
При доста странни и невероятни обстоятелства Кристофър Нолс, обикновен журналист от малък провинциален вестник, се озовава в компанията на тайнствен и загадъчен мъж, Доналд Гарсия, който, движен от скука, се заема да осъществи някои от желанията му. За три дни, прекарани заедно, Крис печели крупна сума в казино, става главен редактор на вестника, собственик на яхта и притежател на солиден бизнес. Редуват се периоди, в които Крис е замаян и обсебен от случващото се, с такива, в които съмнението взема връх и той се мъчи да проумее какво всъщност става с него и около него. Кой е Доналд – ловък мошеник и манипулатор, дявол или бог? В моменти на откровение Дон се опитва да задоволи любопитството на Крис относно смисъла на живота, реалността и същността на вселената, като дори го разхожда из необятните простори на космоса. В крайна сметка, според Дон, всичко се оказва илюзия и режисирана игра. Кой е този могъщ режисьор, каква е тази игра, възможно ли е всичко това, постижимо ли е изобщо за възприемане и осмисляне от човешкия мозък? С вещина и тънко чувство за хумор, посредством красиви описания и увлекателни диалози, авторът умело ни води на удивително пътешествие в търсене на отговори на тези въпроси.
Написана по всички неписани закони от добрите образци на научната фантастика. Но и да не си заклет любител на жанра – ще се влюбиш. Заради пълнокръвните образи, абсурдните ситуации, взаимоотношенията, които те разплакват от смях. Понякога героите рецитират! Но не където и когато им падне, а съвсем художествено оправдано. И тази великолепна ирония, без която всяко повествование е на път да се превърне в наръчник за нещо си. Браво ти, Андрей! На добър час!
„Морето си отива“ е история за преосмислянето на ценностите и усещането за живота по средата на пътя, както и за ролята на любовта и на креативното начало в този процес. Героите са стъпили здраво на земята, преуспели мъже и жени в своите четиресет години, осмина приятели и четири двойки, които след обща почивка, изпълнена с хармония и приключения, изведнъж са изправени пред екзистенциални проблеми и борба за живот. Всеки от тях преминава през развитие и катарзис, за да оцени познатото или намери ново щастие и успех. След поетичното и ретроспективно начало в историята нахлува драматично действие, пресичано само от тихия, криволичещ творчески път на двете главни героини. Ритъмът на събитията, кратките глави и смяната на перспективи и разказвачи създават колаж от човешки съдби и емоции, като пътища, пресичащи се през пространството и времето – някои стръмни, други привидно леки и спокойни, но не непременно по-добри. Между 1922-ра година и днешния ден, щастието прелита от едно рамо на друго и всеки от героите намира свой собствен начин да го улови.
В ръцете си държите моята втора стихосбирка. Тя закъсня с цели 15 години. Някои от стиховете в нея вече са текстове на хубави български песни, други бяха отличени в различни поетични конкурси. Всяка дума е отделна вселена и около нея гравитират сезоните, височините, равнините и полюсите на всяко раждане.
Самата аз съм родена в една дълбока зима, от онези, които вече не съществуват. Била съм кротко бебе, но станах емоционална, темпераментна, свободолюбива, изискваща (от себе си), искаща (от другите), дълбока… като преспите сняг по време на раждането ми. Обичам високите предизвикателства, високите върхове и, не искам да ви лъжа, обичам високите токчета.
