Там нейде, далеч от града
зеленее се малка гора,
обградена от златни поля,
сгушена в Старата планина.
Сред аромат на билки и цветя,
между клони с хиляди листа
пчеличките домове си градят,
дървесните корони те красят.
От всички жители в тази гора,
сред многобройните същества,
най-работливи тъкмо те били –
пчеличките – смели и добри.
В света им влез и опознай го ти,
жужи със тях, приятели открий,
преди животните да опознаеш
ела в Пчелини бързо да играеш!
Какво те очаква в „Звездни истории“: илюстрирани обяснения за съзвездията през четирите сезона; речник с популярни астрономически термини; полезни съвети и насоки за любители-астрономи. Ако си любознателно дете и желаеш да опознаеш света на звездите, тази книга е за теб. Ако си родител, който постоянно получава купища въпроси, включително за космоса, тук ще откриеш много от отговорите. Защото небето не е загадъчно и непознато и ако пожелаем, може да разкрием неговите тайни.
Невъзможно е да останеш безразличен към поезия, от която струи светлина. Трудно е да сглобиш парчетата сияние, за да видиш цялостната картина на феникс, изправящ се от пепелта на съществуването, за да засвети отново и да чуеш мелодията на гласа му, надмогнал тишината. Точно това е тази книга – една колкото очаквана, толкова и изненадваща симбиоза между две сестри, като думи и образи, изречения и мелодии, като сърца, биещи в общ ритъм, докато не засветят в най-сияйното бяло.
ЗА Мира Папо и нейните любовни стрели в
„Докато смъртта ни събере“
Мира Папо отново ме възхити с изтънчената си и чувствена проза. Замислих се – може ли един голям писател да не е християнин? И си отговорих, че вероятно може, но е по-добре да е. Когато си стъпил на планината на вярата и бродиш сред бистрия ѝ въздух – ти наистина ясно виждаш живота в полите ѝ. Вярата прави така, че да мериш страстта, да познаеш радостта и да я отделиш от тъгата, да усетиш отчетливо всяко чувство и всяко вълнение. Само въздържанието прави вкусът на виното така ярък и опияняващ. Само светлината на вярата прави така, че да виждаме изключително ярките сенки и тъмнини, но и яснини и просвети на живота. Релефът на живота. Вярата е мяра и ориентир. Мира Папо е вярващ писател. Мисля, също, че е и голям писател. Големият писател знае кое е горе и долу, добро и зло, тъмно и светло. Това идва от вярата. Той не е сектант, не е педант, не е тесногръд догматик – той приема с въздишка възможната относителност на Всичко. И въпреки това вярва във възможната неотносителност на важните неща: любовта, страданието, доброто. Развратникът не знае що е истинска страст. Чистият човек – знае. Мира Папо го доказва. Ще видите в книгата.
Александрина Валенти прелиства времето напред и назад, встрани и вдясно. И без да иска, си играе с посоките на времето без да се притеснява от часовата разлика. Изобщо. С меланхолично-празничен жест конструира сбъдването и несбъдването, теченията и стеченията, тъгата и възторга. Превъзмогва ги до синьо в себе си. Прави го акустично, акапелно и важно. С тотален апарт към света. Без да се стеснява от околните. И всичко това – за да реставрира любовта във всичките ѝ форми. Без изключение.
Собственик на новосъздадена телевизия иска да реализира своя студентска мечта – разследващо риалити предаване. Като най-подходящ за негов водещ е привлечен главният герой – Николай Чернев (брокер във фирма за недвижими имоти).
Обект на първото му разследване е стар джобен часовник, подарен на някой си майор Нарезов през 1904 година от Двореца. При проследяването на различни източници на информация се разбира, че през 1918 година, вече произведен в генерал, Нарезов подарява този часовник на поручик Нотко Колев, спасил знамето на Шести пехотен полк, във връзка със Солунското примирие по време на Първата световна война.
Часовникът е даден на ремонт и на вътрешния капак е открит друг надпис с три имена, година и име на населено място. От военните архиви се установява, че това са имената на войници от 52-ри полк, под командването на полковник Нотко Колев, дислоцирани в това населено място. Може би зад този втори надпис на часовника се крие някаква история, свързана с полковник Нотко Колев и тези войници от времето на Втората световна война…
Главният герой търси наследници на хората от надписа. Откритите наследници обаче биват убивани един след друг. Каква е причината за тези убийства? И защо възможните убийци са толкова много – заподозрян е дори и шефът на новосъздадената телевизия…
Това е задачата, която стои пред Николай Чернев и която той ще разреши на страниците на „Сценарий по часовник“.
Историята ми с Красимира Макавеева е любов от пръв прочит. А за историята с „Бивши смърти и рождения“ сама си завиждам, защото работата с талантлив човек е… богоизбрана работа. Да живееш в поетичния свят на Краси е привилегия. Висока, честна, горда, а не горделива, поезия! Щастлива съм, че бях съучастник. Сега съучастник си ти, читателю! Вече завиждам и на теб! ~
~ За частица читава поезия бих…, е, все пак съм пацифист, не бих убила, разбира се, но бих почерпила всички наоколо. Такъв порив ми причини ръкописът „За частица от небе“ на Антоанета Караиванова-Павлова. Сега, скъпи читателю, този ръкопис е чудесна поетична книга и малко ти завиждам, че ти предстои неподправения първи прочит, аз вече го изживях и сега ми е повече от удовлетворено, че съм съучастник в появата на тази книга. Няма да разказвам за работатата ни с Тони, технически неща се оправят в движение направо, но няма кой да прелее поезия в нечия глава или душа, ако човекът не се е родил с нея. Все едно кога за първи път Антоанета е посегнала към белия лист, направила го е даже преди да напише първата строфа. Направила го е с очите и с душата на поет. Защото е забелязала и красивото, но и грозното, сладкото, но и горчивото, истината, но и лъжата. Затова сега има какво да ни „разкаже“ – от своя поетичен свят, от представите си за добро и зло, от жаждата си за по-човечен свят. Неслучайно е това заглавие! На везните на битовизмите от една страна и ефирната уж частица небе – от другата, „натежава“ небето. Не като градоносни облаци, а като онова спасително синьо, което надскача нуждите на стомаха и храни душата.
Ще бъда много смела да доплувам до пристан сред сърцето, храм в душите.
Това е цитат от първото стихотворение в книгата, а след като, скъпи читателю, прочетеш и последното, ще се превърнеш в този, жадуван от поета, пристан. Защото е справедливо смелостта да се възнаграждава ~ Камелия Кондова, редактор
Четвъртото издание от Колекция „Наследство“ на Издателство „Библиотека България“ е естествено продължение на безценния труд на д-р Петър Величков в областта на литературната ни история, следваща ценна стъпка в опознаването на големите имена в българската литература. В „Непознатият поет Трифон Кунев“ той осветлява изключително интересната личност на този голям български поет и общественик от гледната точка на сърцето, разчитайки писмата му до неговата любима, украинката Маша Крилова. Интимен зов на една ранена мъжка душа, думи на влюбен поет, които разкриват красотата на мъжа, отдаден на мечтата си за щастие с любимата жена. С тази книга образът на Трифон Кунев бива завършен в своята цялост и заема достойното си място сред онези имена, които градят основите на българската литература.
Ива Спиридонова, редактор
Изданието е реализирано с финансовата подкрепа на Министерство на културата по програма „Помощ за книгата“, 2023
Стилът на Добрина Ангелиева разкрива обещаващ потенциал, образите в разказите ѝ са пълнокръвни, тя умее да покаже скритото, да оголи душата на героите си, да предизвика емоция и размисъл у читателя, без да се налага да натрупва излишни думи, без да е необходимо да се изгубим в страниците, а това са все белези на добрия белетрист. Нещо повече – пейзажът у нея не е просто сцена, той също е герой в историите, одухотворен и присъстващ е, такъв, какъвто го помним у големите ни разказвачи от близкото минало. А, оказва се, такива има и днес.
Весела Люцканова, рецензент
Изданието е реализирано с финансовата подкрепа на Министерство на културата по програма „Помощ за книгата“, 2023
~ Нямам никаква представа как съм живяла без шантавата поезия на Иво Беров! В случая – шантавото е безспорен синоним на таланта. Добре, че животът е справедлив понякога и ме срещна с неговите „песни“. Той така небрежно нарича великолепните си стихотворения! Имах честта да съм редактор на тази книга. А ти, читателю, имаш честта да прихванеш малко от тази метафорична лудост, като едно е сигурно – след прочит ще осъмнеш с една идея по-човек. ~ Камелия Кондова, редактор
Отдавна лятото замина,
дошла е пак студена зима
и вече рано се стъмнява.
Навън не детската гълчава,
а вятър мразовит се чува –
ах, как играе, как палува!
Не му завиждай – той е сам
и малка тайна ще издам –
ужасно вече му се спи. Да си признае? – О, не би!
Но ти, дете, си тъй послушно –
видях в леглото, че се мушна
и искаш, чакаш да заспиш…
Ала защо се все въртиш?
~ Поезията на Мартин Спасов влиза в сърцата като троянски кон и остава там завинаги. Няма крепости, които да ѝ устоят, няма сигурна защита срещу нея, тя завладява всеки до когото се докосне и в този смисъл е безмилостна. Подковата на неговия троянски кон не е точно онази, обещаваща щастие, но белезите от нея са дълбоки и болезнени по онзи хубав начин, по който само изключителната поезия умее да боли. ~ Ива Спиридонова
~ Всеки досег с поезията, която идва от Мартин Спасов е като стъписване, едва след него прекрачваме прага на неговото убежище. Там той ни кани, но не допуска да внесем кал отвън; там той не хапе, но е язвителен; не обижда, но ни нагарча; разтърсва ни, но през сълзите си виждаме все по-ясно; там той е искрен, заставя ни да сме искрени, когато става дума за нас. В неговото убежище научаваме повече, отколкото сме знаели за себе си. Учи ни на живот. Учи ни на поезия. И са храм. И той, и тя. ~ Симеон Аспарухов
„Щастлив съм“ е жизнеутвърждаващ роман за израстването на едно момче в Благоевград в началото на 90-те години на миналия век. Роман за приемането и за това как Максим продължава
да живее напред, след като го застигат потресаващи и необратими факти. Сили му вдъхват безусловната обич и мъдростта в сплотеното му семейство, както и въодушевлението от
нестихващия поток приключения с верни приятели.
Грижа ли е животът или справяне с предизвикателствата, които ежедневието ни поднася? Тривиално ли е да се живее в обичайното русло или това би трябвало да бъде напълно достатъчно за всеки човек? А какво всъщност е достатъчно и колко сили трябва да имаш за живеене? Какво ни е нужно на нас, хората?
В своя роман „Животът, като всяка друга грижа“, Биляна Гецова ни среща с различни герои и техните семейства, съвсем същите като нас, като хората, които срещаме в ежедневието си и ни разказва за техните болки и радости, грижи и чувства и начините, по които продължават да посрещат всеки нов ден. Сара и Борис, Маги и Захари, Ваня и Николай, Андрей и Ана, техните родители, колеги и приятели – всички те рисуват онази типично българска реалност, която всички ние толкова добре познаваме. Отдалечаването между поколенията, раздялата с децата, емиграцията, работното ежедневие, крехкостта на отношенията, любовта, животът и смъртта – все теми, които изпълват страниците на този роман така, както пълнят и дните ни.
И да, животът всъщност не е грижа, а поредица от малки битки и сладки победи заради хората, които обичаме и тъкмо те запалват онази красива светлина на щастие в очите ни. Тя е важната и най-същественото е да я опазим.
Ива Спиридонова, редактор
Дебютната стихосбирка на Виолета Петрова е разказ за пътя към себе си, но началната му точка е краят на всичко, мястото, откъдето да се оттласнеш, за да се върнеш към светлината, която всъщност си. Тя разчупва стериотипите, че пътят има начало и край и доказва максимата, че в пътуването важна е отправната точка и често пъти не е важно откъде тръгваш. Важното е да стигнеш там, където пожелаеш да бъдеш в живота си. Движението при нея е като изгаряне – на любови, мостове, души и лица, за да се случи възраждането, да създаде феникс от пепелта на чувствата. И да полети в собствения си свят.
Четете откъдето пожелаете „От края към началото“, защото всеки от нас има право да избере собствените си посоки, начала, краища и отправни точки. Но където и да отворите, по пътя със сигурност ще срещнете себе си.
Веска Дучева умее да сътворява вълнуващи реалности, да се промъква на пръсти в съзнанието на своите герои, за да ги научи да дишат чрез думите ѝ. Тя разказва за приключения и болки, за спасение и падение, за престъпление и възмездие, за доброто и злото в живота ни.
В „Продавачът на илюзии. Криминални хроники“ тя събира най-различни дръзки и смели персонажи – специални агенти, съдебни лекари, престъпници и невинни жертви, вярващи и грешници, за да ги изпрати на опасни мисии, да разгадае заедно с тях вековни тайни, да разплете невъзможни мистерии и да разреши безнадеждни случаи. Всяка история увлича, всяка страница е по-интригуваща от предходната, всяка развръзка те кара да искаш още.
Тази книга е дело на магьосник и наистина ни предлага разкошна, богата белетристична магия, понякога по-красива от самия живот, но и такава, в която можем да се изгубим, за открием себе си отново. Илюзия, която лекува от заблуди и ни показва красотата на живота въпреки тъмната му страна и в този смисъл оптимистична и човеколюбива. А не е ли това едно от предназначенията на голямото изкуство?
Тази книга има за цел да представи в синтезиран вид основни въпроси от езотериката, свързани с различни области на живота, науката и бита. Тя е предназначена за хората, които търсят своя духовен път, обединяващото начало и общия корен на науката, религията и езотериката.
Различните епохи и региони в света са имали различни духовни учители, но Божественото начало е едно, то е основополагащо, градящо и хармонизиращо. Бъдещето принадлежи на единната обща вяра, която ще се трансформира в училище за духа, без страх от забрани, наказания и догми,; тя ще върне изначалната свобода на човека, без да го поставя в калъпи и ограничения, ще го води в Пътя, без да му отнема възможността за избор. Човекът на новата епоха ще бъде окриляван, а не сплашван, защото духовният ръст не се постига в страх, а в свободен полет към дълбочината на съвършенството…
Тази книга е разказ за пътя на човека, за умението да останеш достоен от началото до края му, за ценните неща, които не бива да губим, вървейки към вечността. Напомняне за най-естествените и най-големите човешки богатства – любовта, децата, приятелите, изкуството. Тя е и търсене на смисъла, който Иваномир Цанков открива в „Обичам те!“, думите заради които живеем и заради които умираме.
„Достояния“ ясно и навременно напомня за онова, което притежаваме всички ние, хората – животът и себе си в него. А кои ще бъдем, дали ще се приемем и как ще го изживеем – зависи единствено от нас.
Нашият сайт използва кукита. Ползвайки го вие се съгласявате с нашите правила за ползване и политика за защита на личните данни :)окПолитика за сигурност на личнните данни
