Произведението е реализирано с финансовата подкрепа на Министерството на културата
„Яворов и Лора за пореден път са „герои“ на сцената на живота, авторката ги съди или оневинява, коментира и обяснява постъпките им и взаимоотношенията им с другите „персонажи“, динамизира или забавя действието, предпочита да говори още в началото на романа за развръзка, „създава“ образа на двойника и т.н. „Обсебеност“ ни увлича в познатия сюжет, но композицията е конструирана така, че читателят да погледне с нови очи на известното и да се запита какво и защо е укривано от нас в продължение на десетилетия. Изследването се чете с вълнение, с увлечение, с вчувстване в трагичната съдба на две големи и оригинални личности, каквито безусловно са били поетът и неговата съпруга. За пълноценното изживяване на текста роля играе и стилът, и ерудицията на авторката.“
Доц. д-р Мира Душкова, РУ „Ангел Кънчев“, препоръка за второто преработено и допълнено издание
„Клаустрофобия“ събира 24 истории – смешни, тъжни, трогателни, научно-фантастични, антиутопични, реалистични и всичките пропити с обич към хората, с любов и разбиране към тези, които търсят отговори на въпросите за смисъла.
~ За да имат човеците стремления, Бог начупил щастието на трошици. Пъхнал под жълтите листа, покапали на тревата в парка, посипал пенливите морски вълни, пръснал в небесния лазур и наръсил белия пух на облаците. Поставил парченце и във всяко човешко сърце, за да знаем какво да търсим и да разпознаем щастието, когато го намерим. ~ Георги Томов
Спомените имат право на свое време, в което да достигнат до нас и да намерят полагащото им се място в историческата ни памет.
В тази книга Петър Величков дава думата на Дора Конова, за да може най-сетне и тя да даде своя отговор на въпросите на миналото. И го прави, съзнавайки добре важността на тази възможност за диалог от първо лице с една отминала епоха, в търсене на истината.
Нито времето, нито смъртта, могат да спрат вечния разговор между Поетите. Защото думите са онова, което остава неизличимо и трансформира болката в поезия, думите са техният единствен общ език, разбираем за сърцето. Писмата на Пейчо Кънев до Цветаева пътуват през времето, увисват на въжето, оплетено от дните на живота и възкръсват в нощите на смъртта. Писмата имат адресат и не остават без отговор. Отговорът сте вие. Пощенската кутия е сърцето.
Ива Спиридонова, редактор
Изданието е реализирано с финансовата подкрепа на Министерство на културата по програма „Помощ за книгата“.
Поетичната колекция „Предзимие. Избрано“ на Спаска Гацева е съкровищница от живи думи, убежище от зимата на битието, песен за живота като есенно листо, обречено да полети и да се преражда във всяка следваща пролет като стих. Една необикновена и специална книга, носеща светлината и доброто в себе си, скътала ги като послание, че човекът е толкова голям, колкото са високи думите и мечтите му и толкова вечен, колкото са неизтриваеми следите му. А думите на Спаска Гацева оставят дири и стигат небето, за да погледнат света и хората от висините на непреходната поезия с онази обич, за която човешкото сърце е твърде мъничко и която прелива в стихове.
Една книга, оцеляла след апокалипсис, преживяла потопа от думи и осмелила се да достигне небето. За да си поговори с Бог за греховете ни. Писане, което завършва строежа на Вавилонската кула, за да ни даде универсалния език. Човешки и божествен едновременно. И затова вечен. Акт на умиране , акт на обичане, акт на себеизписване, за да отидеш далеч отвъд поезията и да си точно тук и сега. И да създадеш език, древен колкото самата любов и разбираем колкото смъртта. „Езикът, на който умирам”. И същия, на който обичам.
Днес съм щастлив заради радостта от аромата и вида на новата книга на Мартин Спасов – изключително благороден и талантлив човек, на когото съм благодарен не само, защото пише така, както малко хора на света могат, а защото ми позволи да вляза в света на „Приятелят, когото нямам„, да разгледам, да разбера и да открия отговорите на въпроси, които досега не бях задавал на никого.
Присъствието в историческата памет на един народ е най-добрата оценка за онези, които са оставили следите си в нея. Тя е тази, която безпогрешно оценява приноса и значимостта на отделните личности, преминали през епохите, съставляващи мъдростта и съзряването на нацията от раждането ѝ до наши дни. Не са много онези, понесли изпитанието на забравата и останали вечни, защото са наши корени
