Писма до Цветаева – Пейчо Кънев

15.00 лв.

 

Нито времето, нито смъртта, могат да спрат вечния разговор между Поетите. Защото думите са онова, което остава неизличимо и трансформира болката в поезия, думите са техният единствен общ език, разбираем за сърцето. Писмата на Пейчо Кънев до Цветаева пътуват през времето, увисват на въжето, оплетено от дните на живота и възкръсват в нощите на смъртта. Писмата имат адресат и не остават без отговор. Отговорът сте вие. Пощенската кутия е сърцето.

Ива Спиридонова, редактор

 

Изданието е реализирано с финансовата подкрепа на Министерство на културата по програма „Помощ за книгата“.

 

- +
Сподели

Не е въпрос на вкусове и на харесване, когато Поезията те блъсне челно. Когато думите не са хубави или лоши, оптимистични или суицидни, слънчеви или в затъмнение, а единствено възможните, разбираш, че си срещнал Поет и че тази среща всъщност е… неизбежна. Такава ще е съдбата на бъдещите читатели на „Писма до Цветаева“ на Пейчо Кънев. Твърдя го от пресен личен опит. Това не е е книга, която ще затвориш на 13-а страница и ще продължиш следобед или вдругиден. Сгъстената емоция просто не те пуска, докато те разхожда през света и хората, без да напуска в същото време килията на сърцето.

Камелия Кондова, рецензент

~~~

Нито времето, нито смъртта, могат да спрат вечния разговор между Поетите. Защото думите са онова, което остава неизличимо и трансформира болката в поезия, думите са техният единствен общ език, разбираем за сърцето. Писмата на Пейчо Кънев до Цветаева пътуват през времето, увисват на въжето, оплетено от дните на живота и възкръсват в нощите на смъртта. Писмата имат адресат и не остават без отговор. Отговорът сте вие. Пощенската кутия е сърцето.

Ива Спиридонова, редактор

~~~

Изданието е реализирано с финансовата подкрепа на Министерство на културата по програма „Помощ за книгата“.

Тегло 0.150 kg
Автор

Пейчо Кънев

Брой страници

72

Дизайн

Симолини

Година на издаване

2023-02-21

Редактор

Ива Спиридонова

ISBN

978-619-7456-87-5

Корица

мека

Размер на изданието

140х190

Художник

Иво Рафаилов

Откъс

1
Пожълтялата ти вече снимка всеки ден ме гледа от портфейла – нещо малко, което все още ме свързва с живота, като това да продължаваш да стоиш на пръсти върху стола. Косите са разпуснати, усмихваш се и гледаш от нищото в нищото. Точно каквато е моята водка тази вечер – нищо; такива бяха и годините в Берлин, Прага и Париж, изпълнени с мизерия, когато малката Аля гладуваше, а след години я измъчваха и убиха в Москва, заедно с любимия ти Сергей; и накрая и въжето в Елабуга, висящо над пропастта, пълна с тъма. Затова тази вечер искам да помисля за клупа на въжето, който е, да, змия захапала опашката си. Да, клише, но разстоянието от краката до пода е безкрай, който изпълва подивялото ми сърце в тази нощ, звездите пропадат и цопват като „Кохинор“-и в пълната ми чаша и аз мисля за теб. За твоята поезия, която в момента, в който си ритнала стола, е избягала от теб и е дошла при нас, тройно по-тежка и дишаща. Понякога паля свещ, чета и пия, докато заспя и навляза наполовина в твоя мрак, от който все някога няма да изляза. Затова казвам, че миналото и бъдещето са моите деца – те ще се срещнат за пръв път, когато умра. Но тази вечер гледам теб през прозрачната преградка в портфейла, как си някъде там, все още изпълнена с любов към света, към мъжете и жените, към твоите деца, и ровя дълбоко в себе си, в невъзможността на всичко. Обаче през някой август ще отида в Елабуга, до онази къща, ще вляза в стаята и ще си представя трясъка на стола и тежкото въже, което се изпъва до невъзможност, и тогава ще го срежа с един замах. Животът все някак продължава, пък било то и единствено в мечтите ни. Смъртта не може да ни отмъкне всичко.

Отзиви

Все още няма отзиви.

Напишете първия отзив за „Писма до Цветаева – Пейчо Кънев“

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


The reCAPTCHA verification period has expired. Please reload the page.

Всички