Една книга, оцеляла след апокалипсис, преживяла потопа от думи и осмелила се да достигне небето. За да си поговори с Бог за греховете ни. Писане, което завършва строежа на Вавилонската кула, за да ни даде универсалния език. Човешки и божествен едновременно. И затова вечен. Акт на умиране , акт на обичане, акт на себеизписване, за да отидеш далеч отвъд поезията и да си точно тук и сега. И да създадеш език, древен колкото самата любов и разбираем колкото смъртта. „Езикът, на който умирам”. И същия, на който обичам.
Ива Спиридонова, издател
| Тегло | 0.150 kg |
|---|---|
| Автор | Васил Прасков |
| Година на издаване | 2019-07-04 |
| Брой страници | 108 |
| Размер на изданието | 145х210 |
| Корица | мека |
| ISBN | 978-619-7456-15-8 |
| Редактор | Божидар Пангелов |
| Художник | Лилия Пангелова |
| Дизайн | Мартина Василева |
Откъс
Тази книга е за езика. „Лошото момче“ на българската литература отново изненадва читателя, но този път пряката провокация отстъпва, за сметка на изящна лирика, чиято нишка може да бъде проследена в предишните книги на Васил Прасков. Ерудитското заиграване с езика сякаш отстъпва пред чисто емоционалното пресъздаване на философското противостоене по оста любов – смърт, като по някакъв специфичен начин, може би чрез християнско смирение, свързва противоположностите в едно цяло. Дали това е предмордиалният език, търсен в тази поетика, остава да разберем, когато затворим последната страница.
Божидар Пангелов, редактор
Отзиви
Все още няма отзиви.