Болката рядко идва сама. Тя носи със себе си хората, които сме изгубили, страховете, които сме отгледали, домовете, от които сме си тръгнали, и спомените, които продължават да живеят в нас, дори когато вече няма къде да се върнем.
В „Консумация на болката“ Даниела Марангозова не се опитва да направи страданието красиво. Тя го приближава достатъчно, за да види от какво е съставено. Понякога го посреща с нежност, друг път с ирония, а понякога просто го оставя пред нас – без обяснение и без утеха.
Сред тези стихове има майка, която вече я няма, дядо, който гледа как изхвърлят вещите и разказите на живота му, бабина къща, болно дърво, дете, куче, любов. Малките неща, чрез които внезапно разбираме колко огромно е онова, което можем да изгубим.
Но това не е книга за оставането в болката. Това е книга за трудното движение през нея – към онзи момент, в който човек престава единствено да я носи и започва да разбира какво е направила с него.
И някъде там, след всички загуби, остава не обещанието, че повече няма да боли, а тихата възможност отново да бъдем живи.
Ива Спиридонова
„Консумация на болката“ започва там, където езикът престава да бъде безопасен. Даниела Марангозова превръща човешкото съзнание в пространство за наблюдение и дисекция, но отказва да го разглежда от стерилно разстояние. В нейната поезия психичното придобива тяло, абстрактното – физиология, а всекидневието се оказва пълно с инструменти, способни едновременно да нараняват и да разкриват. Болката може да бъде диагноза, храна, административна процедура, математическо действие или файл, който съзнанието упорито отказва да затвори.
Това е дързък и разпознаваем дебют. Езикът му е съвременен, ироничен и на места безпощадно точен. Най-силните му удари обаче идват тогава, когато цялата метафорична конструкция внезапно се отдръпне и остане само човешкото. Тогава две престава да бъде число и се превръща във времето след смъртта на майката; махът на една кучешка опашка започва да отмерва оставащите мигове заедно; старите вещи се оказват последните разказвачи на нечий живот.
Даниела не обещава изцеление. Тя прави нещо по-смело – проследява болката, докато тя престане да бъде единствено рана и се превърне в знание за самите нас. Защото понякога най-нежният жест към човека не е да скрием онова, което боли, а да му помогнем да го види.
Симеон Илиев Аспарухов
| Тегло | 0.141 кг |
|---|---|
| Автор | Даниела Марангозова |
| Редактор | Ива Спиридонова |
| Коректор | Мария Цветкова |
| Предпечат и оформление | Радмила Иванова |
| Корица | мека |
| Година на издаване | 2026-11-09 |
| Размер на изданието | 145х210 |
| Брой страници | 80 |
| ISBN | 978-619-7748-91-8 |
Откъс
музика
чувам приспивната песен на враната
тя пее на малките си
за войните с врабчетата
и битките с голите зимни поляни
мелодията ѝ разказва
за глада на косовете
за тайните срещи на кукумявките
виждам я… цялата черна
облякла е нощните си пера
приспива и мен
и всички други
без майки
анатомия
белезите са
изпъкнало напомняне
тъмни петна по съзнанието
конци на времето
или хлътнали в плътта истини
колко са различни по своята физиология
анатомията им обаче
остава същата
физика
мълчанието е кълбовидна мълния
с неясна природа
наблюдава се в буря
виждали са го
и в хубаво време
идва ли –
прозорците се затварят
успее ли да влезе –
без резки движения
мръднеш ли –
следва мощен взрив
роден от газовия разряд
на тишината
За автора
Даниела Марангозова е родена през 1989 г. в Ямбол, където и в момента отглежда щуро семейство – малко момче, което не спира да говори, леко хиперактивен мъж и две кучета – динозавър и кенгуру. Завършила е логопедия и социална педагогика в СУ „Св. Климент Охридски“, има и следдипломна квалификация по арт-терапия. Обича литературата, която оставя усещане дълго след като заглавието и авторът са напуснали съзнанието на читателя. Извън динамиката на семейството, работата и спасяването на бездомни животни, Даниела обича да прави аутопсия на предмети и състояния върху операционната маса на съзнанието си.
Стихосбирката „Консумация на болката“ е дебютът ѝ в съвременната българска поезия.
Отзиви
Все още няма отзиви.