Порастването е може би първата голяма роля, която животът ни поверява, без да ни даде нито сценарий, нито достатъчно време за репетиции. Влизаме в нея с представите си за любов, свобода, приятелство и щастие, а излизаме променени от онова, което сме изгубили, намерили и не сме успели да задържим.
„Животът, казват, е сцена“ е роман именно за това движение. За Крис и Виктория, които започват като две млади същества, опитващи се чрез книги, разговори, музика, смях и любов да разберат света, а постепенно откриват, че най-трудното познание остава човекът срещу нас – и самите ние. Между тях думите са игра и убежище, но и начин да се приближават един към друг; изкуството пък се превръща в онова пространство, в което неизречимото все пак може да бъде изживяно.
Никол Добрева разказва история за мечтите, които порастват заедно с нас, за изборите, които ни разделят, и за времето, което понякога трябва да мине, за да разберем кое от преживяното е било роля и кое – истина.
Защото сцената не е непременно мястото, на което се преструваме. Понякога тя е мястото, на което най-сетне намираме смелост да бъдем.
Ива Спиридонова, редактор
| Тегло | 0.207 кг |
|---|---|
| Автор | Никол Добрева |
| Редактор | Ива Спиридонова |
| Коректор | Мария Цветкова |
| Предпечат и оформление | Радмила Иванова |
| Корица | мека |
| Година на издаване | 2026-10-26 |
| Размер на изданието | 145х210 |
| Брой страници | 148 |
| ISBN | 978-619-7748-90-1 |
Откъс
Реалният живот е прекалено непоносим, за да може индивид с нормално ниво на кръвната захар да го крепи върху себе си и в същото време да стои изправен на краката си. Та човек може направо да си умре от реалност! Чух, че някакъв човечец бил много прагматичен и вярвал само в това, което вижда. Накрая така се вгледал в тази пуста реалност, че сложил очила не знам си кой диоптър. Направо ослепял от цялата тази реалност която се блъскала в очите му. Иначе казано, почти ослепял. Много му се искало никога да не бъде никой друг, а да играе винаги само себе си. Стараел се да си е единствено той самият – без никакви подобрения. Една чиста и неподправена личност, която може да те блъсне като шамар през лицето именно защото е прекалено натурална. Изкуството да бъдеш себе си – та това изкуство ли е? Може ли някой да ми каже по-точно колко важно е да бъдеш себе си и как влияе това на другите хора? Да си гол като картоф. Всеки да ти знае номера. Да не можеш да изненадаш никого с нищо – та това си е чиста скука! Затова единственото което можех да направя, за да не отегчавам хората, бе да играя. Играй, играй до припадък! Та нали именно в играта се губим, умираме, раждаме, грешим, учим се, пресъздаваме, вдъхваме живот, казваме това, което искаме да кажем на света, а той стои и гледа. Гледа без да му мигне окото. Зяпа ни и ще каже: „ти да видиш… какъв aртист“ или „виж на този колко му е голям носът“, или „има глас като дъскорезница“, или пък „дали с тия лопати, ръцете си, може да гребе вода“. Светът ще говори, гoвори и няма да спре със същия плам и същата жар докато не спреш да играеш. Когато приключиш, ще млъкне, точно както ти си се умълчал. И в това няма нищо лошо. Все пак понякога трябва и да е тихо, за да чуем какво говорят съседите на горния етаж. Все си мисля, че човек винаги играе някаква роля в този живот – защото вярва в нещо. Вярва, че ако се справи добре, може да даде без да иска, без да е нарочно, нещо на някого – може би да се почувства по-добре или да намери частица от себе си там, в ролята, а може и само да го накара да се усмихне. Може би ще го промени по един или друг начин или може да му помогне да види света през други очи, или дори да преобърне живота му – кой знае… Все пак съм длъжна да си изиграя именно тази решаваща роля, която, слава богу, ще ме съпътства цял живот. А това кой кой е – оставям на вас да решите. На човек му трябва малко фантазия. Иначе ще полудее.
За автора
Никол Добрева е родена в София. Завършва бизнес администрация в УНСС и иновации и маркетинг в туризма в UNIVERSIDAD CATOLICA San Antonio de Murcia. В момента работи в туристическия сектор.
Създава предаването „За книгите и хората“ като изцяло лична инициатива, с която цели да насърчи четенето и да го представи като интересна тема за разговор.
Участвала е в множество проекти по програмата „Еразъм“ с цел неформално образование. Учредител е на „Българска младежка асоциация“, която цели да разшири международните връзки между Европа и България. Асоциацията се занимава с обмен на хора между други държави и България с цел образование.
Литературните ѝ интереси винаги са били на първо място и прави всичко възможно, за да вдъхнови и други хора да не скучаят, когато има толкова много непрочетени книги.
„Животът, казват, е сцена“ е дебютният ѝ роман.
Отзиви
Все още няма отзиви.