Един ред е достатъчен, за да размести мисълта,
една дума – за да остане с нас дълго след това.
Поезията няма свой ден. Тя не се побира в дата, нито в календар. Понякога идва тихо – като мисъл, която не можем да обясним. Друг път се случва внезапно – в един ред, който остава с нас по-дълго от целия ден.
Тя е онова малко нещо, което променя всичко – превръща дъжда в светлина, а светлината – в спомен. Затова не я търсим само на 21 март. Търсим я всеки ден – в думите, в тишината, в себе си.
Отглеждане на страхове – Марина Арнаудова
Отглеждането на страхове е натрупване на памет за смелостта да не ги използвам срещу себе си.
Поезията на Марина Арнаудова се движи между паметта, тялото и онези тихи вътрешни пространства, в които страхът и смелостта съществуват едновременно. С образен и наситен език тя изгражда свят, в който най-личното преживяване се превръща в споделено усещане.
Отглеждане на страхове – Марина Арнаудова
Паметта за местата обича кича.
В старата ми детска стая
обитава счупено на три гипсово тяло
на делфин,
моли се пред лепенка с образа
на св. Марина,
иска да се разграничи
от татуировката на произхода си.
Лекувам кониофобията є
с влажна кърпа,
дръпнати завеси
и празни квадратчета от календара.
Огледала с ръждиво-зелена патина
са малките олтари на паметта за себе си.
В тях се утаяват части от образ,
който някога наричах свой
и чийто поглед сега избягвам.
Фиксирам праха на страховете по живия ръб на
самосъзнанието –
гнезда, които паяци-плюшкиновци
изплетоха от иванметодиевски прашинки
и семенца на глухарчета.
Отглеждането на страхове е
натрупване на памет за смелостта
да не ги използвам срещу себе си.
Отглеждане на страхове – Марина Арнаудова
поезия · Издателство „Библиотека България“ · 2025Откъсът се публикува с разрешението на автора.
Аз тъкмо свободата си развързах – Надежда Радкова
Аз тъкмо свободата си развързах!
Поезията на Надежда Радкова носи усещане за вътрешна сила, избор и освобождаване от наложени представи. С директен и емоционален език тя разказва за любовта, разочарованието и най-вече за момента, в който човек избира себе си.
Лична приказка – Надежда Радкова
Понеже трябваше насън да стана
да търся принца и белия му кон,
на рамото си да ги хвърля двамата,
макар че бяха общо нейде тон…
Понеже тъй ги влачих до двореца
и пътьом тръни да сека се трудих,
защото вярвах, казал бе мъдрецът,
че точно този принц ще ме събуди…
Понеже вързах коня му на двора,
а славния в покоите отнесох,
така бях отмаляла от умора,
че пак в съня дълбоко се унесох…
Унесох се с надеждата последна –
да се събудя след това щастлива.
Но принцът изтощено ме погледна,
не го интересуваше дали съм жива.
Тогава… всичко в мен се преобърна.
Разсъних се, целунах го небрежно
и вече знаех – няма да се върна
на мястото, където няма нежност.
На тръгване му конфискувах коня.
Смених го за двореца. Много бързах.
Не знам дали за принца ще си спомня.
Аз тъкмо свободата си развързах!
Аз тъкмо свободата си развързах – Надежда Радкова
поезия · Издателство „Библиотека България“ · 2025Откъсът се публикува с разрешението на автора.
Разплакана пръст – Ива Спиридонова
Огледаш ли се в нечия сълза, ти вече си обикнат безвъзвратно.
Поезията на Ива Спиридонова се движи по границата между видимото и невидимото – там, където усещането предхожда думите. Силен, образен и дълбоко интуитивен език изгражда свят, в който любовта, болката и съзнанието се преплитат в едно.
Сляпо петно – Ива Спиридонова
Огледаш ли се в нечия сълза,
ти вече си обикнат безвъзвратно.
Отваряш очи. Затваряш очи. Светът
нахлува, после изчезва. На границата между
видимото и невидимото съм аз, мигът на
мигването, мъглите в ретината ти, дисфункцията
на мозъка, празнината, която може да бъде
запълнена само от сърцето. Винаги на
онова място, откъдето започваш да размиваш
очертанията на света си, за да го създадеш
отново какъвто искаш да бъде.
Сляпото петно в ъгъла на окото ти съм
аз. Началото на въображението. Домът
на интуицията. Него обитавам. Винаги
съм там, присъствам като неясен силует,
прогонващ самотата. Там, където се ражда
сълзата. Търкулне ли се, си отивам, оставяйки
незримото опразнено. Зароди ли се отново,
се завръщам, дарявайки със зрение сърцето.
Солена, неравновесна и крехка съм, като вкуса
на тялото, колебанието на капката и уязвимостта
на чувството. Съм…
… там, където се ражда сълзата, в която
се оглеждам всеки път, за да видя тебе.
Разплакана пръст – Ива Спиридонова
поезия · Издателство „Библиотека България“ · 2025Откъсът се публикува с разрешението на автора.
Светлина в ключалката – Елена Янева
онази бърза светлина в ключалката, която буди богове и хора
Поезията на Елена Янева носи светлина – тиха, но устойчива. Тя се движи между всекидневното и чудото, между простото и дълбокото, като напомня, че най-същественото често се случва именно в обикновеното.
Поетът – Елена Янева
Самовглъбен дъждовен мъж.
Така си го представях.
Беден, но богат на астрологии.
Звучеше ми добре
и го повярвах.
Оттогава
се изваляха много сънища и метафизики.
Научавах се да разговарям простичко,
да се усмихвам повече и да не се
засуетявам в блянове и космогонии.
Да не прогонвам
обикновеното и лесното, по-скоро
метафорите ми да бъдат
честни.
В стиховете
да чакам непокорното убождане,
онази бърза светлина в ключалката,
която буди богове и хора.
А след нея,
дори да се затварят страниците,
в теб
едно небе да продължи да е
отворено.
Светлина в ключалката – Елена Янева
поезия · Издателство „Библиотека България“ · 2025Откъсът се публикува с разрешението на автора.
Отвън и отвътре или малките неща – Христина Панджаридис
Малките неща пълнят очите ми малко по малко и става голямо
Поезията на Христина Панджаридис се вглежда в делничното и открива в него смисъл, топлина и човешка близост. Тя напомня, че голямото често се ражда от малките, почти незабележими моменти.
Малките неща – Христина Панджаридис
Малките неща пълнят очите ми
малко по малко и става голямо:
денят е съставен от малко утро
с дълго кафе,
малък изглед от западен и южен прозорец,
малка прегръдка на куцаща майка,
малък ден от малкия ти живот,
малък ден без нито една глоба.
Малко страх и немалко любов.
Отвън и отвътре или малките неща – Христина Панджаридис
поезия · Издателство „Библиотека България“ · 2025Откъсът се публикува с разрешението на автора.
Тези пет гласа са само част от съвременната българска поезия.
Но понякога дори един ред е достатъчен.
Ако сте го открили тук – значи денят ви вече е различен.
Поезията не свършва тук. Тя продължава в книгите.
Библиотека България – нашето издателство за българска литература