От хаоса на преживяното с даровити и бездарни, Весела Люцканова (откъс)
От хаоса на преживяното с даровити и бездарни, Весела Люцканова
От хаоса на преживяното с даровити и бездарни, Весела Люцканова
Дестинации, разказ от Лъчезар Ангелов в превод на арабски на Хайри Хамдан
Най-честната птица, Йордано Йорданов
Птиците в поезията на Симеон Аспарухов
Поетичната колекция „Предзимие. Избрано“ на Спаска Гацева е съкровищница от живи думи, убежище от зимата на битието, песен за живота като есенно листо, обречено да полети и да се преражда във всяка следваща пролет като стих. Една необикновена и специална книга, носеща светлината и доброто в себе си, скътала ги като послание, че човекът е толкова голям, колкото са високи думите и мечтите му и толкова вечен, колкото са неизтриваеми следите му. А думите на Спаска Гацева оставят дири и стигат небето, за да погледнат света и хората от висините на непреходната поезия с онази обич, за която човешкото сърце е твърде мъничко и която прелива в стихове.
Ива Спиридонова, редактор
Познавах поезията на Емилиaна от един курс по творческо писане, който водих в ковидно време. Не просто я познавах, всяко ново стихотворение ми причиняваше радост, граничеща с възторг – заради оригиналния почерк, запомнящите се, направо шантави, метафори, великолепното ѝ усещане за поанта, а една идея по-късно, в процеса на работа, разкошните заглавия, които ѝ хрумваха.
Разбира се, тя не е изключение от правилото, че талантливият човек не е от най-амбициозните. Точно затова ми е толкова хубаво, че след петнайсет години от издаването на първата ѝ книга „Есента е атеист“ вече тръгва и към теб, скъпи читателю! Предстои ти да останеш насаме с това бижу, 33 стихотворения живеят между двете корици, за да ти върнат вярата в добрата съвременна българска поезия.
Камелия Кондова, редактор
В нея имаше истинска страст, нюх и желание да открива и още нещо, което у много други археолози липсваше – тя вярваше в необяснимото. Затова основната ѝ работа беше в антикварния магазин – даваше ѝ възможност да се разгърне, а не да следва заложени в учебници стереотипи. Тях просто използваше за основа да гради. Но когато можеше да се включи в експедиции и проучвания, го правеше с радост. Винаги имаше място за допълнителни знания, пречупени през призмата на нейната силна интуиция.
Тя знаеше, че е на прав път да открие нещо, което, противно на всеобщото мислене, ще докаже връзката между фактите и необяснимото, между реалността и магията.
Поезията на Дарина Шопова и Любомир Кючуков е изпълнена с младежки устрем и искрено упование, че духовното може в крайна сметка да надделее над материалното. Този ентусиазъм не звучи наивно, защото е умело съчетан с Weltschmerz – онази характерна за младия Вертер умора от света наоколо.
Светоусещанията на двамата поети се допълват, за да оформят едно органично цяло. Непосредствената чувствителност на Шопова е урановесена от ерудираната интелектуалност на Кючуков. В резултат на този баланс стиховете събуждат емоции и предизвикват размисли у читателя.
Любомир Терзиев, редактор