Въже по-дълго не е свобода – Симеон Илиев Аспарухов за „Аз тъкмо свободата си развързах“
Тя пише така, сякаш всяко стихотворение е стъпка по мост – от това, което е било, към това, което може да бъде.
Аз не съм думите си – те са мен, когато ме няма – Симеон Илиев Аспарухов за „Разплакана пръст“
Тя не украсява света, а го назовава. И именно в това се крие силата ѝ – в умението да превръща тишината в глас, а болката в поезия.
SOMETHING TO SAVE – Симеон Илиев Аспарухов
SOMETHING TO SAVE – Симеон Илиев Аспарухов
„Лора, Яворов и аз“ – Дора Конова и отложената памет“ – Ваня Георгиева
Дора Конова по традиция е представяна като злодея в любовната история между Яворов и Лора. Името ѝ е закарфичено към известната трагедия, която мнозина виждат като предизвикана именно от нея.
Първо място в конкурса „Вие пишете, ние четем“ на тема „Монолог на хвърления камък“, 2024 – Никол Панкова
Никол Панкова завършва специалност „Журналистика“ в Софийски университет „Св. Климент Охридски“, а през последните четири години преподава английски език в гимназия.
Второ място в конкурса „Вие пишете, ние четем“ на тема „Монолог на хвърления камък“, 2024 – Гергана Борисова
Гергана Борисова е родена в Етрополе, но от ранна възраст живее в София. Завършва ЧНГ ,,Ерих Кестнер”. В момента учи право.
Трето място в конкурса „Вие пишете, ние четем“ на тема „Монолог на хвърления камък“, 2024 – Мартин Лазаров
Мартин Лазаров е роден във Варна през 1991 г. Има степен бакалавър в специалност „Книгоиздаване“ на ФЖМК на СУ „Св. Климент Охридски“ и понастоящем живее в София.
Въглени – Зарина Василева
Можеше да не мърда с часове – седнал в ъгъла и вторачен в искрящия на слънцето циферблат. Да имаш часовник, когато си на шест е почти като да имаш татко. Гордееш се, спокоен си, сигурен си и се чувстваш голям, много голям. Само дето вече и бащата, и часовникът не бяха негови. Заедно с таткото, получи и часовника му, но малко след това Бог си го взе, а новата майка – прибра часовника, за да не се счупи.