Емилиана фото 1

Есента е атеист – поезия от Емилиана Стоименова

Познавах поезията на Емилиaна от един курс по творческо писане, който водих в ковидно време. Не просто я познавах, всяко ново стихотворение ми причиняваше радост, граничеща с възторг – заради оригиналния почерк, запомнящите се, направо шантави, метафори, великолепното ѝ усещане за поанта, а една идея по-късно, в процеса на работа, разкошните заглавия, които ѝ хрумваха.
Разбира се, тя не е изключение от правилото, че талантливият човек не е от най-амбициозните. Точно затова ми е толкова хубаво, че след петнайсет години от издаването на първата ѝ книга „Есента е атеист“ вече тръгва и към теб, скъпи читателю! Предстои ти да останеш насаме с това бижу, 33 стихотворения живеят между двете корици, за да ти върнат вярата в добрата съвременна българска поезия.
Камелия Кондова, редактор

9

Мистериите на Алис. Вълшебната гора (откъс) – Вели Константинова

В нея имаше истинска страст, нюх и желание да открива и още нещо, което у много други археолози липсваше – тя вярваше в необяснимото. Затова основната ѝ работа беше в антикварния магазин – даваше ѝ възможност да се разгърне, а не да следва заложени в учебници стереотипи. Тях просто използваше за основа да гради. Но когато можеше да се включи в експедиции и проучвания, го правеше с радост. Винаги имаше място за допълнителни знания, пречупени през призмата на нейната силна интуиция.
Тя знаеше, че е на прав път да открие нещо, което, противно на всеобщото мислене, ще докаже връзката между фактите и необяснимото, между реалността и магията.

Zuzi ИЛЮСТРАЦИЯ КОРИЦА сайт

Капан за сънища – поезия от Дарина Шопова и Любомир Кючуков

Поезията на Дарина Шопова и Любомир Кючуков е изпълнена с младежки устрем и искрено упование, че духовното може в крайна сметка да надделее над материалното. Този ентусиазъм не звучи наивно, защото е умело съчетан с Weltschmerz – онази характерна за младия Вертер умора от света наоколо.

Светоусещанията на двамата поети се допълват, за да оформят едно органично цяло. Непосредствената чувствителност на Шопова е урановесена от ерудираната интелектуалност на Кючуков. В резултат на този баланс стиховете събуждат емоции и предизвикват размисли у читателя.

Любомир Терзиев, редактор

Радослав Христов (3)

(Извън)градски човек – поезия от Радослав Христов

Атлантидите на детството са потънали в белезите по коленете ни, а вкусът на миналото е запечатан в крушите и ябълките от бъдещето. Проскърцването на люлката на времето разказва за любовта като математическа грешка, за живота като надрана грамофонна плоча, за човека като плаваща метаморфоза, страхуваща се от развитието си. И за местообитанието му – полисът като обратната страна на света и погрешната посока на еволюцията, градът с кисел вкус на неузряло грозде, лишено от топлите лъчи на истинското слънце… Мисли за живеене, скрити в краткия следобед на човешкото дихание.

Запомнете името Радослав Христов, защото плодовете на поезията му са сладки и горчиви едновременно. Коренът и семето на човешкото са във всеки негов стих, покълват и се вкореняват в миналото и бъдещето и разцъфтяват тук и сега с безкомпромисни метафори и живи думи. А неговият „(Извън)градски човек“ ще става все по-актуален, ще бъде все повече тук, в дните ни, в нас, в бъдещето.

Ива Спиридонова, редактор

291096465_1374976212994694_6444893035732134341_n

Спасителна песен – поезия от Петя Цонева

С поезията на Петя Цонева се расте безболезнено и красиво, първо се повдигаш на пръсти, а след това направо се усещаш крилат.
Тогава вече можеш да си позволиш поглед от високото и разбираш,
че наистина държиш в ръцете си една спасителна песен.

Визия

(Не)възможна история (откъс) – Васил Велков

Този път настана гробна тишина, защото хората не вярваха на ушите си. Всички бяха чували за Свещения кръст, но никой не бе го виждал. Това което се разказваше като легенда от уста на уста, излезе вярно и невероятната истина шокира развълнуваната тълпа. Говореше се, че тази безценна реликва е направена от кръста, на който е бил разпнат Иисус Христос, сякаш подарена от самия Господ Бог. Затова цялата долина процъфтяваше и никога не падаше под робство. Даже черната чума, която върлуваше и взимаше хиляди жертви из цяла Европа, не смееше да мине оттук, а ги заобикаляше. Но това беше само мълва. Досега.

Лъчезар Ангелов 1

Стюард на мъртвите – Лъчезар Ангелов

Прибирам се вкъщи и до сутринта мисля за това колко малко знаем един за друг и колко дълбоко са скрити мечтите ни. Вярно е, че понякога споделяме някои от тях с хората, които обичаме и на които вярваме, но най-големите ни мечти остават дълбоко заровени в душите ни. Остават само за нас. Разбираш ме добре, нали?

1 2 3
Всички