Произведението е реализирано с финансовата подкрепа на Министерство на културата по програма „Творчески проекти в областта на литературата“, 2023
~ Без излишен възторг, с много вяра, с много нежност, но и с много достойнство в „Разплакана пръст“ Ива Спиридонова се обяснява в любов на… самия живот. Понякога той се подвизава като любим, друг път като приятел, даже като Господ. Всъщност, така както е при повечето хора. ~ Камелия Кондова, рецензент
~ Ива Спиридонова е заплашително нежна и откровена с най-новата си стихосбирка „Разплакана пръст“. Още със самото заглавие дава ясно да се разбере, че е подготвена за пореден скок в поетичното пространство, независимо от последствията, сякаш поезията за нея е храна и въздух. ~ Хайри Хамдан, рецензент
~ Тази книга не просто се чете, тя се преживява. Човекът сред тези редове е като самотна лодка, която плава между небето и океана. Колкото повече се смалява, толкова по-голяма става истината му. Колкото повече болка ражда човечеството, толкова повече малкият човек сътворява живот. ~ Симеон Илиев Аспарухов, редактор
| Тегло | 0.163 kg |
|---|---|
| Автор | Ива Спиридонова |
| Брой страници | 80 |
| Дизайн | Радмила Иванова |
| Година на издаване | 2025-05-23 |
| Редактор | Симеон Аспарухов |
| Корица | твърда |
| Размер на изданието | 114х162 |
| ISBN | 978-619-7748-51-2 |
| Фотограф | Ивелина Чолакова |
Откъс
π
Защото сълзите на Господ са в дъжда.
Разплаканата пръст е кал.
От нея ни създава.
Часът е 3,14.
Според сърцето ми – поне 340 в минута.
Среднощие. И отново сънувам.
Губим пътя, както винаги се случва в съня ми. Кално е. Разплакана пръст.
Ти си кал. С твърде голяма душа за побиране и още повече опити да се превърнеш в пустиня. И животът минава през теб като през сито, без да можеш да го посееш и отгледаш.
Аз съм създадена от реброто, което ти липсва. И цял живот се опитвам да се наместя в нечий друг гръден кош и да бъда причина за дишане.
Изгубени. Моят компас полудява и губи посоките заради разплаканата пръст в очите ти. Следващата стъпка е сляпа.
Часът е 3:15 и едно ребро в повече.
Сърцето ми твърди, че времето е спряло.
СОЛЕНИ ДЪЖДОВЕ
Плача в извивката на облака.
Сълзите,
в затвора на ръцете ми несигурни,
решетъчните пръсти ги пропускат.
Мокър си,
удавник в най-честното шептене
на очите ми.
Солена е цената на надеждата.
ОСОЛЯВАНЕ НА ВОДИТЕ
Видя ли как отплаваха очите ми
след първия минаващ кораб
на разсъмване?
Болеше тялото
от твърде много умъртвена нежност.
И тишината върху устните болеше.
Но аз изпратих всички смъртоносни рани
по водата.
И на нощта простих, че си отиде.
Сега съм сляпа за мощта на изгрева,
намерил пристан в твоите очи.
Не ги превръщай пак в затвор
за блясъка на онзи ден,
за онзи, дето
толкова неистово очакваме.
И може би в случаен поглед
пак ще се завърна.
Като сълза по устните на лятото.
ПЪЛНОВОДИЕ
Реката е пълна с мислите на земята, извиращи от недрата ѝ. Носи древна мъдрост, от вечността предания за вечност. Пред очите ни текат съдби, които можем да усетим във всяка лека преминаваща вълна.
Разказва реката, седни на брега и послушай шепота ѝ, усети пулса ѝ. Тя е кръвта на земята. И паметта ѝ.
Пълноводен е животът, дошъл от водата, бушува в нас и тече през очите ни. Течението винаги знае накъде отива. Ако виждаме, ще съумеем да изживеем милиони чужди животи.
Лодката на твоята съдба никога не плава сама. Виждаш ли ме в платната си?
СЛЯПО ПЕТНО
Огледаш ли се в нечия сълза,
ти вече си обикнат безвъзвратно.
Отваряш очи. Затваряш очи. Светът нахлува, после изчезва. На границата между видимото и невидимото съм аз, мигът на мигването, мъглите в ретината ти, дисфункцията на мозъка, празнината, която може да бъде запълнена само от сърцето. Винаги на онова място, откъдето започваш да размиваш очертанията на света си, за да го създадеш отново какъвто искаш да бъде.
Сляпото петно в ъгъла на окото ти съм аз. Началото на въображението. Домът на интуицията. Него обитавам. Винаги съм там, присъствам като неясен силует, прогонващ самотата. Там, където се ражда сълзата. Търкулне ли се, си отивам, оставяйки незримото опразнено. Зароди ли се отново, се завръщам, дарявайки със зрение сърцето. Солена, неравновесна и крехка съм, като вкуса на тялото, колебанието на капката и уязвимостта на чувството. Съм…
… там, където се ражда сълзата, в която се оглеждам всеки път, за да видя тебе.
Притежавам само ъгълчето на окото ти. А всъщност всичко.
biblioteka-bulgaria –
ВДЪХНОВЕНО, ИЗПОВЕДНО СЛОВО
Михаил Калдъръмов
В новата си книга „Разплакана пръст“ Ива Спиридонова разгръща още по– уверено таланта си на неспокоен творец, вечно търсещ смисъла на нашето съществуване. За разлика от предишните й стихосбирки тук лирическата героиня вече е помъдряла и нейната характерна спонтанност сякаш леко е овладяна, за да даде простор на мисълта, която се впуска в сложния лабиринт на живота, за да направи в крайна сметка следната горчива констатация:
„Разбирам как пропиляваме истинския си живот, заменяйки го с възможния. И никой от нас няма смелост да го промени. Подслоняваме се в кратки щастливи мигове, за да оцелеем във войната за въздух. Илюзия за дишане. Живот само за миг. Подобие на съществуване. Плащаме с изтичащото време.“
Мрачни асоциативни внушения. И те не са породени от някаква раздяла или несподелено чувство, а от несъвършеното ни битие сред едно общество, раздирано от противоречия, общество, в което има…“липса на човеци“. В такава среда дори любовта се оказва недостатъчна за изтънчения, лесно раним дух. Оттук идва и конфликтът между твореца и света, който става все по–неуютен, тревожен, несигурен: „Замръзват очите ни, когато не можем да понесем повече тежестта на света, стоварил се върху ирисите.“
„Разплакана пръст“ е една своеобразна метафора,, както на човешкото обезличаване, така и на заплахата от всеобща гибел на цялото човечество, на планетата Земя. Ето как талантливият поет може да изведе творческата си идея от личното, от интимното преживяване към общозначимото като отваря сърцето си за проблемите на нашата съвременност.
Другото достойнство на тази поезия е, че успява да съхрани искриците светлина и да преодолее болката, като я превръща в изкуство. А това вече е споделяне, мост, по който можем да преминем към спасителния бряг.
Без съмнение, вдъхновена, изповедна книга, която напомня и съкровен дневник, особено със стиховете в проза, които допринасят значително за общата тоналност и обогатяват поетичния изказ.
Въпреки минорното си звучене „Разплакана пръст“ дава и надежда с основното си послание: Спасението е любов!