„Нищо не се е променило,
само аз съм се променил,
затова всичко се е променило.“
Марсел Пруст 
СЛЕДВАМ РИТЪМА
Едно от най-трудните неща е да съумеем да съсредоточим усилията си в намирането на точния ритъм, с който да крачим напред. Защото не е трудно да се ходи, да бъдем на пътя, но е важно да знаем дали този път е нашият, какви са стремежите ни още преди стигането му, но и не по-маловажно, какви са същите, докато сме на него. Знаем ли за себе си достатъчно, знаем ли, че каквото искаме да получим, можем и да дадем, знаем ли, че необходимо условие за среща с точните хора, места, събития или най-общо наречени Знаци, е да не прибързваме, да не се втурваме, да не сме първосигнални, то значи имаме Знанието, което ще ни отведе точно там, където наистина искаме да бъдем. Нито по-рано, нито по-късно, а винаги навреме. Заради нас, заради това, което носим в ума и сърцето си. Знаейки, че всяка материя е плод на най-първа мисъл, впоследствие развита до знание, а то – в дейност, знаем достатъчно.
СТЪПВАМ ЗДРАВО НА ЗЕМЯТА
Винаги съм искал да споделям с хората всичко онова, което съм усетил за важно. А щом съм го приел за такова, не би било редно да оставям знанието единствено за себе си, поради простата причина, че не обитавам планетата само аз. Много сме. И е хубаво да си казваме важните неща, за да се предпазим от повече болка, отколкото можем да понесем. Не винаги всяко знание идва при нас лесно. По-често е след болка, разочарование, обида, мъка. Говоря за Знание, от което следват кръгозор, хоризонт, възможности, път. За да стъпим на пътя, трябва да сме готови, за да го изходим, трябва да понесем ударите насреща ни, за да го осъзнаем, трябва да имаме здрави основи, от които да не се отказваме, дори и когато виждаме единствено негативи. Всяко колело се завърта, всеки момент отново се завръща, макар и под друга форма. Стъпили ли сме, значи няма как да позволим да отстъпим и да пропуснем шансовете, да избегнем съдбата.
ИЗБИРАМ ПЪТЯ, ПО КОЙТО МЕ ВОДИ СЪРЦЕТО
Както всяко малко нещо в живота, един от първите избори преди да го срещнем, е изборът, който прави сърцето. Разбира се, много хора ще кажат, че сърцето не носи логика, а разумът е онзи, който води по пътя. Че заради него успяваме да останем на пътя. Но не е само разум, интелект, безкрайна мисъл или причинно-следствени връзки. Сърцето е онзи човешки двигател, който безпогрешно сигнализира за тревога, опасност или риск, но и категорично умее да разпознава радостта, щастието и любовта. Безброй са моментите, в които сме омагьосани от дилеми, които сякаш разрешаваме по-леко и лесно с помощта на сърцето. У него мозъкът е разположил всичката онази безпогрешна сетивност, сякаш нарочно, сякаш за да ни даде време да премислим и след това да отсъдим. Колкото и много да се каже, разкаже и демонстрира, толкова и много примери ще излязат наяве за това, че сърцето рядко греши когато се намираме на пътя, искаме да стъпим на него или да го напуснем. Сърцето никога не лъже, особено ако от това зависи животът ни.
ОСЛАНЯМ СЕ НА ЗНАНИЯТА
И не е противоречие, ако кажа, че знанията са онова, на което се осланям. Защото сърцето има памет, защото то не е срещу знанието, а част от него. Научим ли пореден урок, научим ли, че грешката винаги може да се поправи, то учим на това и сърцето си, за да можем отново да му се доверим в следващ случай, когато на пътя срещнем дилема, безпокойство или въпрос. Отговорът на всичко можем да открием в знанието, което трупаме с всяко търсене и намиране, с всеки разпознат знак, с всяка прегърната добра идея. Важен е ритъмът, с който движим промените в живота си, но още по-важно е, да се научим да спираме по пътя. Да съзерцаваме, да даваме, да получаваме, да разменяме, да помагаме, да искаме помощ, да обичаме и да приемаме обич. Дългата разходка настоява за спирките си, настоява да имаме време, за да си дадем сметка какво сме изминали, какво предстои, какво загубихме и загуба ли е всъщност или обратното. Тук помага всичко, което знаем. А сърцето ни – все по-пълно и все по-безценен съветник и опора. Неизменен елемент от разкриването и употребяването на знанието.
ОТКРИВАМ И СЛЕДВАМ ЗНАЦИТЕ
Никога не съм си представял, че е възможно да се живее, без в това да са намесени всичко и всички, които срещаме по пътя си. Всяка малка дума, всяка малка крачка, всеки миг, изпълнен с каквото и да е, са причина да сглобяваме големите неща, от които мислим, че идват поуките, знанието, примерите и доброто подражание. Но не би. Всеки пъзел, (а животът е именно това, а животът е и път – категорични синоними са), се състои от безброй видими и невидими елементи, които само човек с отворено сърце и съзнание, очи и сетива – до едно, без изключение – представляват знаците, без които не бихме могли изобщо да извървим живота си по достоен начин. Нищо никога не е случайност, всичко, което идва до нас, не е просто повторение на нечий живот, а е уникално и неповторимо, и е само и единствено за този, при когото се е появило. Тук също е важно това, че от друга страна, нещото никога не се появява просто ей така, самоцелно и отникъде. То е повикано от самите нас, и ако не можем да разпознаваме собствените си мисли и желания, то знаците също не бихме имали силата да забележим. Животът е търсене през цялото време, а най-сладкото в живеенето на живота, е намирането на всичко, което сме си пожелавали по пътя.
Живейте!
С обич: