Любовта, пътищата, израстването, поколенията – много са темите в тази изящна книга и все такива, от които се вълнува зрялата вече жена. Но и достатъчно мъдра, за да запази в себе си живо онова момиче с рокля, синя като морето, което знае пътя към брега. И достатъчно смела, за да ни го покаже в стихове.
Разказите на Зарина Василева от дебютния ѝ сборник „Там, където свършва морето” изследват гранични житейски ситуации и в тях естествено присъстват големите теми на преходното и непреходното, на видимото и невидимото, видени чрез светлосенките на житейската логика, която не позволява героите ѝ да се подчиняват на лесни присъди. Разкази, в които парадоксално тъмнината ражда светлина.
Деян Енев
„Морето си отива“ е история за преосмислянето на ценностите и усещането за живота по средата на пътя, както и за ролята на любовта и на креативното начало в този процес. Героите са стъпили здраво на земята, преуспели мъже и жени в своите четиресет години, осмина приятели и четири двойки, които след обща почивка, изпълнена с хармония и приключения, изведнъж са изправени пред екзистенциални проблеми и борба за живот. Всеки от тях преминава през развитие и катарзис, за да оцени познатото или намери ново щастие и успех. След поетичното и ретроспективно начало в историята нахлува драматично действие, пресичано само от тихия, криволичещ творчески път на двете главни героини. Ритъмът на събитията, кратките глави и смяната на перспективи и разказвачи създават колаж от човешки съдби и емоции, като пътища, пресичащи се през пространството и времето – някои стръмни, други привидно леки и спокойни, но не непременно по-добри. Между 1922-ра година и днешния ден, щастието прелита от едно рамо на друго и всеки от героите намира свой собствен начин да го улови.
Тази книга е метафора на човешкия живот, чийто смисъл се крие някъде отвъд карамела на залеза. Ако имаш късмет, смътно помниш пътя до него, а за да ти помогнат, в теб остават хиляди парченца от предишни съществувания, като съкровища, като крайъгълни камъни, които ти показват посоката към теб самия. Защото какво друго, ако не човекът, е смисъла? И опитът му е мъдрост, а мъдростта на сърцето е любовта към себе си. Тя е топла, уютна, златна, карамелена… И единственото твое място сред света и през времето.
Ива Спиридонова, редактор