Оставайки с духовното богат

14.00 лв.

Димитър Бурназов със сонетна благодарност в „Оставайки с духовното богат“

 

Димитър Бурназов (псевд. на Димитър Станков Димитров) е роден на 27 ноември 1986г. в София. През 2012г. завършва „Предучилищна педагогика с чужд език“ (немски). Пише стихове, превежда български, немскоезични и английски поети. В периода 2006 – 2019г. се радва на моралната подкрепа на Венцеслав Константинов. В дебютната си книга, стихосбирката „Оставайки с духовното богат“, Бурназов публикува 57 творби, в които се разкрива напълно. Преди няколко години побеждава параноите, а днес е на финалната права в борбата си с обсесивно-компулсивното разстройство (ОКР). Особено внимание заслужават сонетът за Васил Левски, шестте(!) сонетни венеца – „Трънски импресии, „Април в Боховà“, „Княжевски импресии“, „Ноември в „Княжево““, „Битва“, „Княжевско прибежище“, сонетът за ОКР, сонетите за хора на перото – Николай Лилиев, Димчо Дебелянов, Александър Вутимски, Георги Бонев, Пеньо Пенев, Радко Радков, В. Константинов, Юлия Мутафова-Заберска, Кирил Кадийски, Георги Чобанов, Алексей Видински.
Поезията на Бурназов ще предизвика интерес и с това, че е много мелодична – дори там, където не е в „пеещи размери“ (Р. Радков, „Призвание“), темата застъпват „Дерзание“ и „Надежди“. „Изповед“ пък, чрез силата на диалектните думи, прави съпоставка между по-близкото минало и настоящето.
В творческия сайт „Откровения“ (търсете „Димитър11“ (слято) в гугъл) може да бъде намерено част от делото на автора, като единствено там са публикувани в завършен вид преводите му на знаменитите „Среща и разлъка“ (Йохан Волфганг Гьоте), „Песни на тръстиката“ (Николаус Ленау), „Invictus“ (Уилям Ърнест Хенли), „Ако“ (Ръдиард Киплинг), както и на 10 български поети на немски. Немскоезичната публика ще се запознае основно с шедьоври на Н. Лилиев, но и с други такива като „Помниш ли, помниш ли…“ и строфата „Настане вечер…“ – със запазеното многократно повторение на звука „е“. Именно издаването на преводните стихове е един от следващите проекти на автора.

 

Имейл за контакт: dimo27dimitrov@abv.bg

~~~

~ Разбира се, че поезия се пише със сърце, стига това сърце да е… грамотно. Сонетите на Димитър Бурназов са празнично доказателство за такава комбинация. Изключително владеене на формата( тя и не позволява безпомощност), но и теми, които те очовечават. Пренасят те в детството, „оживяват“ селца и реки, после – в прегръдката на самотата няма грам озлобление, а онази красива поетична жажда за единствено възможната жена, предпазват от мегаломания – с посвещения на любими поети – с преклонението и респекта, които заслужават. Тази книга е един лиричен остров, а авторът вече не е Робинзон, защото се е осмелил да сподели красотата с читателите.
Слава Богу, че го е сторил! ~

 

Камелия Кондова, редактор

- +
Сподели

Димитър Бурназов със сонетна благодарност в „Оставайки с духовното богат“

 

Димитър Бурназов (псевд. на Димитър Станков Димитров) е роден на 27 ноември 1986г. в София. През 2012г. завършва „Предучилищна педагогика с чужд език“ (немски). Пише стихове, превежда български, немскоезични и английски поети. В периода 2006 – 2019г. се радва на моралната подкрепа на Венцеслав Константинов. В дебютната си книга, стихосбирката „Оставайки с духовното богат“, Бурназов публикува 57 творби, в които се разкрива напълно. Преди няколко години побеждава параноите, а днес е на финалната права в борбата си с обсесивно-компулсивното разстройство (ОКР). Особено внимание заслужават сонетът за Васил Левски, шестте(!) сонетни венеца – „Трънски импресии, „Април в Боховà“, „Княжевски импресии“, „Ноември в „Княжево““, „Битва“, „Княжевско прибежище“, сонетът за ОКР, сонетите за хора на перото – Николай Лилиев, Димчо Дебелянов, Александър Вутимски, Георги Бонев, Пеньо Пенев, Радко Радков, В. Константинов, Юлия Мутафова-Заберска, Кирил Кадийски, Георги Чобанов, Алексей Видински.
Поезията на Бурназов ще предизвика интерес и с това, че е много мелодична – дори там, където не е в „пеещи размери“ (Р. Радков, „Призвание“), темата застъпват „Дерзание“ и „Надежди“. „Изповед“ пък, чрез силата на диалектните думи, прави съпоставка между по-близкото минало и настоящето.
В творческия сайт „Откровения“ (търсете „Димитър11“ (слято) в гугъл) може да бъде намерено част от делото на автора, като единствено там са публикувани в завършен вид преводите му на знаменитите „Среща и разлъка“ (Йохан Волфганг Гьоте), „Песни на тръстиката“ (Николаус Ленау), „Invictus“ (Уилям Ърнест Хенли), „Ако“ (Ръдиард Киплинг), както и на 10 български поети на немски. Немскоезичната публика ще се запознае основно с шедьоври на Н. Лилиев, но и с други такива като „Помниш ли, помниш ли…“ и строфата „Настане вечер…“ – със запазеното многократно повторение на звука „е“. Именно издаването на преводните стихове е един от следващите проекти на автора.

 

Имейл за контакт: dimo27dimitrov@abv.bg

~~~

~ Разбира се, че поезия се пише със сърце, стига това сърце да е… грамотно. Сонетите на Димитър Бурназов са празнично доказателство за такава комбинация. Изключително владеене на формата( тя и не позволява безпомощност), но и теми, които те очовечават. Пренасят те в детството, „оживяват“ селца и реки, после – в прегръдката на самотата няма грам озлобление, а онази красива поетична жажда за единствено възможната жена, предпазват от мегаломания – с посвещения на любими поети – с преклонението и респекта, които заслужават. Тази книга е един лиричен остров, а авторът вече не е Робинзон, защото се е осмелил да сподели красотата с читателите.
Слава Богу, че го е сторил! ~

 

Камелия Кондова, редактор

Тегло 0.250 kg
Автор

Димитър Бурназов

Брой страници

84

Дизайн

Радмила Иванова

Година на издаване

2024-09-17

Редактор

Камелия Кондова

Корица

твърда

Размер на изданието

145х210

ISBN

978-619-7748-33-8

Откъс

ТРЪНСКИ ИМПРЕСИИ

(Сонетен венец)

1.

Въздухът на Трънско рано буди.
С изгрев, кукуригане и лай
пак започват твоите минути,
утрин боховскà . Това е рай.

Баба ми зашетва като луда –
работата селска няма край.
Двамата ядем филии с урда ,
пием, както често, липов чай.

Дядо ми – отдавна неподвижен
и на сто и двадесет лета .
Като него, казват, съм възвишен,

сигурно е – взел съм външността.
Към площада спускам се безгрижен
да набавя някои неща.

2.

Да набавя някои неща
и да видя своите авери,
да се разберем за вечерта.
Огладнявам. Янковите двери

преминавам с песен на уста.
Джанката във вятъра трепери.
Този дъжд възторгва ми гръдта
както дроздът с дивните си трели.

Футбол сме решили да играем.
Тичаме по кривия терен.
Докъм осем срещата ще трае.

С тиквеник вечерям уморен.
Наблюдавам заника омаен…
Боховà оставям пременен.

3.

Боховà оставям пременен,
хванал към Рея̀новци , където
чака ме ощ не един момент,
в който ще е синьо висинето.

Под простора хладен към студен
си говорим колко ни е цветно
в месеците летни. О, весден
тъй да носи ведрост битието.

Трябва да вървя. През мрачините
мълчалив отправям се назад.
Рече ми насън: „Ела си, Мите!“,

плачейки, рожденият ми град…
Жалко! – Тук изтекоха ми дните.
Трънско, триж си тръгвам по-богат!

 

АПРИЛ В БОХОВÀ

(Сонетен венец)

1.

Сумракът върви в куплети,
дроздът първи зазвъня,
трелите му – за поета
задължителна храна.

Грам не радват редовете,
рими няма ли. Сърна
приближава се до плета
и ме гледа с топлина.

На несретница една
ред е да пасе овцете,
сите имат имена.

Къпе слънце цветовете.
Чрез ветрец и светлина
праща ми април привети.

2.

Праща ми април привети.
И съвсем поруменя
в тази ласкавост лицето,
боховскàта ведрина

рядко случва се да сетя
прòлетес. Грухти свиня.
Ний не чуваме прасета –
силни трябват рамена.

Как те любя, планина!
Обед е и баба шета.
Утре – път на ранина

към софийските дървета.
Рай! – Не става мараня.
Следният сезон е лето…

3.

Следният сезон е лето…
Ще стоим на хладина,
ще обядваме в мазето
ил до предната стена.

Ала да не мисля. Ето,
днес докрай раззеленя
и е прелестно полето!
Сякаш го краси Жена.

Пак дъждовна пелена
кара ми гръдта да свети.
Спря дъждът като шейна,

стъпила на сгур. Шосето –
в жаби, сетне – тишина.
Рейс и сръбско на касети.

 

НА РАДКО РАДКОВ

Далече съм от тебе по талант,
но въпреки това ще те възпея,
защото смятам, че ще съумея.
Словата ти – световен диамант –

редовно утоляват моя глад.
Тълпата ме намира за завеян
и пазя се, разбира се, от нея,
оставайки с духовното богат.

От края ти тринадесет години
септември стават. На пиедестал
не те поставя твоята родина…

Дано не крачим вечно в тая кал…
Възможно ли е някой да надмине
поета, преоблечен като крал?

 

 

 

 

 

 

 

Отзиви

Все още няма отзиви.

Напишете първия отзив за „Оставайки с духовното богат“

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Всички