Право на самота

14.00 лв.

Правото на самота има онзи човек, който е разбрал колко силно може да прегръща щастието и колко бързо то може да си отиде със залеза. Самотата не е време, а процес на самопознаване и разгръщане до степен приемане на всяко на пръв поглед недоразумение във взаимоотношенията ни.

Симеон Аспарухов, редактор

- +
Код: 978-619-7456-75-2 Категория: Етикети: , , ,
Сподели

Правото на самота има онзи човек, който е разбрал колко силно може да прегръща щастието и колко бързо то може да си отиде със залеза. Самотата не е време, а процес на самопознаване и разгръщане до степен приемане на всяко на пръв поглед недоразумение във взаимоотношенията ни. И точно то е факторът, който изключва тъгата в самотата. В самота посрещаме най-важните прозрения, правим истинските признания, съживяваме най-светлите спомени и мечтаем да създаваме още повече такива.

Колкото е по-голяма силата ни да задържим всеки миг любов, толкова по-дълго живеем в щастие. А колкото е по-голяма силата ни да подарим щастие другиго, толкова по-голямо ще е и собственото ни. Щастието е до нас и в нас във всяка секунда. Но то не напомня, не поучава, не парадира, не съди и не травмира. То просто чака нас. Всекиго, винаги, всякога, навсякъде.

Само така то може да остане в бъдещето. Ако му позволим да живее в настоящото нас.

Симеон Аспарухов, редактор

 ––––––

Свикнали сме, че самотата е наказание, което получаваме, защото търсим човек, който не съществува или защото не сме направили компромис, когато сме го намерили. Забравяме, че единственият начин да сме щастливи с някого, е първо да бъдем щастливи в себе си. Тази книга е напомняне за всеки от нас – когато сме сами и признаем победите и грешките си, да продължаваме да се обичаме.

Д-р Айча Заралиева

 

Тегло 0.250 kg
Автор

Айча Заралиева

Брой страници

100

Дизайн

Моника Комарницка

Година на издаване

2022-07-27

Редактор

Симеон Аспарухов

ISBN

978-619-7456-75-2

Корица

мека

Размер на изданието

145х210

Фотограф

Кольо Колев

Откъс

Бягам.
От живота.
От тъжните лица наоколо.
От истините, които ме съсипват.
От липсата на обич.
От дългите нощи
с неочаквано безсъние.

Бягам.
Kъм теб.

 

Пиша прощални писма.
Сбогувам се
с любимите книги.
Танцувам сутрин
в банята боса,
отмивам сънища
от лицето си.
Подреждам всичко,
което притежавам.
Вечер лягам и чакам.
Понякога идва
старата ми приятелка Самота
и бъбрим за миналото.
А бъдещето стои,
заключено зад прозореца.

 

И в тази безлунна нощ
търся светлина.
В сърцето ти.

 

Искам да е тихо,
за да чувам есента
и твоите стъпки
към сърцето ми.

 

пътувам в есента ти
зад всеки твой спомен
надничам
като в музей
търся място за себе си
и за любовта
която ти нося

Отзиви

Все още няма отзиви.

Напишете първия отзив за „Право на самота“

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Всички