Уилям Шекспир се родил и умрял в един и същи ден /за щастие в различни години/ – 23-ти април.
Франц Кафка публикувал приживе само няколко разказа. Вече тежко болен, той помолил приятеля си, Макс Брод, след смъртта му да изгори всичките му работи, включително и няколко незавършени романа. Брод не изпълнил молбата му, а напротив – осигурил публикуване на произведенията, които донесли на Кафка световна слава.
Екстравагантният американски писател Тимъти Декстър написал през 1802 г. книга с много своеобразен език и липса на всякаква пунктуация – A Pickle for the Knowing Ones or Plain Truth in a Homespun Dress. В отговор на възмущението на читателите, във второто издание на книгата, той добавил специална страница с препинателни знаци, с молба читателите да ги поставят в текста по свой вкус.
Полският фантаст Станислав Лем написал сборник с разкази „Абсолютна пустота“. Всички разкази били обединени от това, че представлявали рецензии за несъществуващи книги, написани от измислени автори.
С термина „бата-кусай“ /в превод „вонящо масло“/ японците, които не пият мляко, наричат всичко чуждо и прозападно. Възрастните японци наричат така и писателя Харуки Мураками заради неговата привързаност към западния начин на живот.
След началото на Втората световна война Марина Цветаева била евакуирана в гр.Елабуга в Татарстан. Да опакова вещите си, ѝ помагал Борис Пастернак. Той ѝ донесъл въже, за да завърже куфара си и я уверявал в здравината му: „Въжето ще издържи всичко, ако щеш се беси“. Впоследствие му предали, че точно с това въже Цветаева се обесила в Елабуга…
Широко известна е легендата за средновековния стрелец Вихелм Тел, който за непослушание бил наказан да стреля в ябълка върху глава на сина си и Тел успял да я улучи. Вдъхновен от тази история, американският писател Уилям Бъроуз, на едно събиране искал да впечатли гостите си. Той поставил чаша върху главата на съпругата си, Джоан Волмер и стрелял с пистолет. Но куршумът попаднал в главата на жена му и тя починала.
След посещение във Флоренция, френският писател Стендал написал: „Когато излязох от църквата на Светия Кръст, сърцето ми заби толкова силно, че ми се струваше, че ще умра, вървях и се страхувах да не рухна на земята…“ Шедьоврите, развълнували писателя, могат да оказват подобно въздействие и върху други хора, предизвиквайки ускорено сърцебиене и виене на свят. Такова психосоматично разстройство е наречено синдром на Стендал.
От 1887 до 1913 г. в Англия съществувал любителски отбор по крикет, в който играели Ръдиард Киплинг, Хърбърт Уелс, Артър Конан Дойл, П.Г.Удхаус, Джеръм Джеръм, Алън Милн и множество други литератори. Основател на отбора бил Джеймс Бари – авторът на „Питър Пан“. Той избрал името „Allahakbarries“, като погрешно смятал, че тази фраза се превежда като „Небето ще ни помогне“. В действителност тя означава „Аллах е велик“.
Харпър Ли била около 30-годишна, когато решила да се занимава с литературна дейност и написала няколко разказа. Но, да се посвети на писателството тя можела само в свободното от офисната работа време. За Коледа Ли получила неочакван подарък от двама приятели във вид на платен годишен отпуск, за да въплъти в живота своя замисъл. Точно през тази година била написана черновата на романа „Да убиеш присмехулник“, а след още три години работа на Ли с редактора, той бил публикуван и станал бестселър.
През 1926 г., след като съпругът ѝ си признал изневяра и поискал развод, изчезнала писателката Агата Кристи. Скоро бил намерен нейният автомобил с връхните ѝ дрехи, а след 10 дни и самата писателка, в малък спа-хотел, където тя се регистрирала с името на любовницата на мъжа си. Причината за нейното поведение не е изяснена достоверно – някои смятат, че това е било психическо разстройство, например травматична амнезия, а други твърдят, че това е било подготвено отмъщение за мъжа ѝ, когото полицията трябвало да заподозре в убийство. Сред хилядите доброволци, взели участие в търсенето, бил и сър Конан Дойл, но той не използвал методите на Шерлок Холмс, а просто посетил медиум, на който занесъл ръкавицата на Агата Кристи.
Агата Кристи страдала от дисграфия, тоест не можела да пише на ръка. Всичките ѝ произведния са продиктувани.
Първа в историята на литературата Гъртруд Стайн употребила думата „гей“. Тя била писателка, която ненавиждала препинателните знаци и подарила на света и определението „изгубено поколение“.
Едгар Алън По цял живот се страхувал от тъмнината. Възможно е една от причините за това да е, че в детството си бъдещият писател учел… на гробищата. Училището, в което ходело момчето, било толкова бедно, че не можело да купи учебници за децата. Находчивият учител си избирал надгробен паметник и пресмятал от колко години лежи умрелия, изваждайки от датата на смъртта му датата на раждането. Не е чудно, че По е станал такъв, какъвто е станал – основоположник на световната литература на ужасите.
Авторът на „Алиса“, Луис Карол, бил страстен поклонник на техническия прогрес и сам лично изобретил триколесно колело, мнемотична система за запомняне на имена и дати, електрическа писалка, а така също той измислил да се пише заглавието на гръбчето на книгата и създал прототип на любимата на всички игра „Скрабъл“.
Автор на статията: Емилия Попова