Дърпане на сенките

17.00 лв.

При Ирен Михайлова думите са телата на сенките, те формират онова пространство, в което можеш да откриеш утеха, да възкресиш спомен или да сбъднеш сън. Думите са стражи, непозволяващи на реалността да разруши крехкия свят на надеждите. Пишещият човек ги дърпа, разполага, разпределя върху мислите си и е защитен от тяхната сила. В този смисъл, веднъж изречени или изписани, думите са живи.
„Дърпане на сенките“ е стихосбирка, по своята същност стояща близо до естетиката на сюрреализма, тя диша в един друг свят – спасение от този, в който пребиваваме. Писането тук е различно от онова, което традиционно познаваме, то рисува със светлината и сенките. Затова и поезията на Ирен Михайлова всъщност е рисуване, което може да бъде разкодирано само от фините вибрации на душата.

Ива Спиридонова, редактор

- +
Код: 978-619-7748-18-5 Категория: Етикети: , , ,
Сподели

При Ирен Михайлова думите са телата на сенките, те формират онова пространство, в което можеш да откриеш утеха, да възкресиш спомен или да сбъднеш сън. Думите са стражи, непозволяващи на реалността да разруши крехкия свят на надеждите. Пишещият човек ги дърпа, разполага, разпределя върху мислите си и е защитен от тяхната сила. В този смисъл, веднъж изречени или изписани, думите са живи.
„Дърпане на сенките“ е стихосбирка, по своята същност стояща близо до естетиката на сюрреализма, тя диша в един друг свят – спасение от този, в който пребиваваме. Писането тук е различно от онова, което традиционно познаваме, то рисува със светлината и сенките. Затова и поезията на Ирен Михайлова всъщност е рисуване, което може да бъде разкодирано само от фините вибрации на душата.

Ива Спиридонова, редактор

 

Тегло 0.200 kg
Автор

Ирен Михайлова

Брой страници

88

Дизайн

Симолини

Година на издаване

2024-04-08

Редактор

Ива Спиридонова

Корица

мека

Размер на изданието

145х210

ISBN

978-619-7748-18-5

Художник

Ирен Михайлова

Откъс

Какво е литературата…

…освен произволната и често недочакана среща между неизвестното и проблясъка на светлината?
Сребристо море, спокойно, но упорито, единственото, което разлюлява застоялите води на апатията.
И зов за светлина в дълбока нощ, който носи мекия, крехък глас на тишината.
Какво друго е стаила в дълбините си, където почива едно тъмно слънце, което ни зове и чака да бъде разгадано?
Какво друго, ако не вик към думите, към мъртвите. И живите, към сълзите и сенките на това изгарящо в молитва слънце?
А него по какво да познаем в нечувано дълбоката нощ? И откъде идва названието му?
Желая ви поне веднъж да се почувствате истински разбрани.

Ирен Михайлова

 

За теб,
чиито песни са частица от Вселената,
думи, които все още мълвя.
Отвъд студения мрамор,
нека душата ти почива в мир.

Ти, която пося в мен любовта
към изгряващите слънца
и мълчанието на нивите.

Нека душата ти почива в мир,
отвъд камъка извисила се –
усмивка, която разцъфва.

 

Отзиви

Все още няма отзиви.

Напишете първия отзив за „Дърпане на сенките“

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Всички