-22%

Ева, но не от реброто ти

9.36 лв.

Думите на Евелина трябва да бъдат прочетени насаме, непредубедено, за да бъдат преосмислени и да легнат на точното си място в съзнанието или подсъзнанието на този, който е отворил сетивата си за тях.

Силна и страстна поезия – сладка и горчива като катранен мед; черни пчели, които са събирали прашец от знания и разочарования са дестилирали право в душите си този мед.

 

- +
Сподели

Умишлено се наех да напиша няколко изречения за стихосбирката на Евелина Митрева, след като читателят е затворил и последната страница. Предговорите понякога подлъгват. Насочват вниманието в нещо, което може да не ги оправдае. Думите на Евелина трябва да бъдат прочетени насаме, непредубедено, за да бъдат преосмислени и да легнат на точното си място в съзнанието или подсъзнанието на този, който е отворил сетивата си за тях. Дали ще ви хареса Злата Вещица, дали ще се съгласите с авторката, че в морето на живота всеки е кормчия на собствената си съдба, че вълните трябва да се преодоляват, когато са високи, а не да се давиш в плиткото, сред калта, която може да е уютна, но ти зацапва стъклото, през което гледаш на света и на себе си, че удобството да живееш в хотел се заплаща с липса на място под слънцето, но любовта е най-тленното и най-безсмъртното нещо в живота ни, стига да я опазиш от скуката и да имаш сили да си тръгнеш навреме, ще решите вие. Евелина Митрева дава своите отговори. Надявам се да се припознаете в тях. Поне в един. Това ще е напълно достатъчно. Защото зад реброто винаги стои сърцето.

Маргарита Петкова, редактор

 

Силна и страстна поезия – сладка и горчива като катранен мед; черни пчели, които са събирали прашец от знания и разочарования са дестилирали право в душите си този мед. Ева Митрева не се шегува. Въпреки че в думите ѝ понякога има малко хапливост. Но нима и капката, която издълбава камъка не е хаплива? Тя отхапва във всяка милионна от секундата по една въздишка от камъка. Ева Митрева пише за любов и за нейната неосъществимост – та за какво друго може да се пише на тоя свят? Неосъществимост, ще питате, защо неосъществимост? Защото оная любов, за която тя пише, е също като Красотата – нещо неуловимо и страховито, чийто тътен чуваме само понякога в подземията на замъка. На душата. Сърцата ни иначе са малки мускули. Но чрез порива към тази любов те стават океани. Завиждам на Ева заради поезията ѝ, заради страстното ѝ сърце. Който умее да се вълнува истински – само той е поет. На добър път!

Калин Терзийски

Автор

Eвелина Митрева

Година на издаване

2021-04-30

Брой страници

62

Размер на изданието

210×145

Корица

мека

ISBN

978-619-7456-45-5

Редактор

Маргарита Петкова

Дизайн

Александрина Валенти

Откъс

***

Аз съм Ева,

но не от реброто на Адам,

а от очните ябълки на жена му.

Тя внезапно ослепя, за да мога аз да съществувам.

Цигулката на любовта звучи в две скъсани гласни струни,

които безброй пъти пееха за истина.

Едно нормално семейство и тази нощ сяда да вечеря от плътта ми (поотделно).

Морално остаряла мащеха и доведена по заслуги дъщеря.

Тя отговаря за прането и храната, а аз за младостта.

И докато единият засмуква бедрата ми (от вътрешната страна),

другият ми яде душата,

дъвче съвестта ми,

плодовете в коремната кухина.

Покривките са безупречно бели,

чаршафите са безупречно бели,

бяла е още съдбата ми,

бельото ми е бяло,

чорапите му също са бели,

бели караконджули понякога нощес играят до леглото ми.

В есента на закъснялото му юношество,

вината в очите ми ще е достатъчно узряла

и някоя друга, която току-що се събужда,

греховно ще понечи към двете ми ябълки,

защото

тя ще е Ева.

Но не от реброто му.

Отзиви

Все още няма отзиви.

Напишете първия отзив за „Ева, но не от реброто ти“

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Всички