Поезията е спасително състояние – и за автора, и за читателя. Стига и двамата да са готови за небесното ѝ потекло. Аз бях един от първите спасени читатели на тази книга, минути след това и най-щастливият редактор. Защото да се работи с Петя Цонева е наистина песен!
Да ви разказвам от първа страница къде ще попаднете след разлистването, е все едно да ви посоча убиеца в началото на криминален роман. Няма да го направя. А и за спасение сме се срещнали, не за убийства. Но много ми се иска точно тук да благодаря на това талантливо и светло момиче за куража и моженето да превежда небесни езици. Точно така звучи тази поезия – като превод от и на небесен език. Не само заради най-важния белег – метафората, а заради съхранената човечност, която диша чрез всяка метафора.
С поезията на Петя Цонева се расте безболезнено и красиво, първо се повдигаш на пръсти, а след това направо се усещаш крилат. Тогава вече можеш да си позволиш поглед от високото и разбираш, че наистина държиш в ръцете си една спасителна песен.
Приятно летене, скъпи читателю!
Камелия Кондова, редактор
_____
Знаете ли как се разпознава поезията, идваща отгоре? Истинската. Блести през сълзите. Ако четеш и ти се плаче, и не можеш да спреш, понеже ти става все по-светло – тя е! Трудно е да се забележи сред лавините от многодумия и бурята от празнословия, понеже, също като истинската любов, тя е тиха и не изисква внимание, но те поглъща и въздига. И всъщност е невъзможно да я подминеш. Като тази книга, с която Петя Цонева ни подарява своята „Спасителна песен“, от която всички имаме нужда като от пречистване. Чуйте я през сълзи!
Ива Спиридонова
_____
Поетът е извор на думи в най-бял и чист смисъл. Поетът ражда живот, за който ние мечтаем, лелеем, пазим. Още е и пазител на изящното слово, което се настанява в най-финото у човека – душата му. Тъй както прераждане, тъй както първо вдишване. А щом душата приютява поезията, то тя живее и след живота. Такава е силата на поета и поезията. Такава сила ни дават думите на Петя Цонева. И точно така се приближаваме до истината, която знае поетът. Ще я опазим. Оттук до оттатък. Обещавам!
Симеон Аспарухов
| Тегло | 0.150 kg |
|---|---|
| Автор | Петя Цонева |
| Брой страници | 124 |
| Дизайн | Симолини |
| Година на издаване | 2022-07-13 |
| Редактор | Камелия Кондова |
| ISBN | 978-619-7456-71-4 |
| Корица | мека |
| Размер на изданието | 145х210 |
| Художник | Денислав Меразчиев |
Откъс
Иконопис Този свят като хляб, натрошен и корав, по прозорците сутрин се рони. Някой ангел е минал с ръка на зограф и по тях е рисувал икони. В замъждялата лампа е сложил звезда, върху кръста на зимата – цвете. Там, където съм дишала, има врата, през която се вижда небето. А където стъклото допряла съм с длан, тръгват пътища, дълги и къси. И завършват със вишневобял филигран там, където съм спряла дъха си.
Отзиви
Все още няма отзиви.