„След есента ще дойде пролет“ е поетичен разказ за онези вътрешни сезони, които човек преживява далеч преди светът да ги забележи. Между разпада и съхранението, страха и надеждата, личната бездна и възможността за ново начало Цветелина Манова изгражда поетичен свят с ярка образност, философска дълбочина и необикновена езикова смелост. Тя не разказва за сезоните навън, а проследява сезоните на душата, където зимата има име, пролетта идва след дълго мълчание, а надеждата никога не е подарък, а избор. Тя не се страхува да погледне към болката и не обещава утеха, защото знае, че единствено преминалият през нея може истински да разпознае светлината.
Ива Спиридова, редактор
„33 денонощия“ не е просто поетична книга. Тя е покана към човека – към неговата уязвимост, памет, любов, страхове и светлина. В продължение на 33 обособени глави Симеон Илиев Аспарухов преминава през поезия, бял стих, миниатюра, философска импресия и фрагмент, за да изгради книга, в която животът не е сюжет, а състояние.
~~~
Изданието е реализирано с финансовата подкрепа на Министерство на културата.
Сезоните може и да не прощават, но лирическата героиня на Елена Стоянова е всеопрощаваща. Защото е пристрастена към красивото. А когато прошката и красотата заживеят между две корици, болката, разочарованието, раздялата, започват да… светят в тъмното. Детството е с ореол, а любовта побеждава омразата.
Камелия Кондова, редактор
Книгата се издава с финансовата подкрепа на Община Бургас
Стиховете на Елена Янева са изтъкани от светлина, радост, тишина и щастие. В тях бълбука нейната неизтребима виталност, която прави поезията ѝ млада, а енергията ѝ – все така силна. Елена знае как да води тази енергия през строфите, как да я накара да разтвори крилете на стихотворението, и то да полети в нейните никога непредвидими посоки. Защото светът на Елена е ярък, дълбок, вълнуващ. Като всеки свят на много надарен поет.
Валентина Радинска, редактор
~~~
Елена Янева знае всичко за чудесата, наднича през ключалката на небесните долапи, знае колко тежи душата и колко високо е. С думите на кръвта и с порасналите любовни думи тя разговаря с Бог.
В поезията ѝ небето е отворено и сбъдва всички желания, изречени на глас.
И нищо, че има чифт готови за бягство обувки зад вратата, тя може да измисли по-реален славей, да утеши самотен жерав, да не спира да те обича.
Роза Боянова