~ Поезия, зад която стои съдба! Такива стихотворения живеят между двете корици на „Морски шах“. Радвам се, че срещнах редакторски Албена. Няма нужда да преживееш всичко, за да се запознаеш всякак с живота. В този случай е повече от достатъчно да го погледнеш през очите на поетесата – тъжен, но и радостен, с разочарования, но и с възторзи. И с една неизбежна справедливост в крайна сметка. Така правят поетите, при всичките им основателни протести, накрая подреждат своя свят, но и света на читателя, по най-справедливия начин. Така е направила Албена – довери ѝ се, читателю! ~
Камелия Кондова, редактор
| Тегло | 0.100 kg |
|---|---|
| Автор | Албена Василева |
| Брой страници | 52 |
| Дизайн | Радмила Иванова |
| Година на издаване | 2025-05-16 |
| Редактор | Камелия Кондова |
| Корица | мека |
| Размер на изданието | 145х210 |
| ISBN | 978-619-7748-53-6 |
Откъс
СЛУЧАЙНА ПРИЛИКА
Върхът е у дома си – горе.
Непоклатимо си стои.
За чужди бездни не говори.
Не чака помощ, горд стърчи.
(Това като за теб звучи).
Посреща студ и мразовити
безкрайни дни и нощи в лед.
Наслушал се на тайни скрити,
нагледал се – но все напред.
(И някак точно като теб).
Отдавна нищо не очаква,
не търси в себе си вина,
че прилежащата му сянка
засенчва долните поля.
(За теб говорим май сега).
Стои си гордо сам и чака
орлите да му донесат
едно усещане във мрака,
едно усещане за път.
(За теб навярно е стихът).
ИЗКАЧВАНЕ КЪМ СЕБЕ СИ
Да приемеш другия, че е различен
от теб и суетата
на белите ти дрехи – шити
с почèрнена подплата.
Да приемеш, че хванал молива,
на всеки портрета рисуваш,
но драскаш, а после изтриваш
в душата каквото бушува.
Да приемеш, че може би късаш
със лека ръка еделвайси.
Над хълма сълзите си ръси
дъждът, на цветята отдал се.
Да приемеш, че мярката твоя
за „прав“ и за „крив“ е опора
за куция – там, на завоя,
полегнал да проси отмора.
…
Приемам. И с чисто сърце
пробуждам се в новия ден.
Към другите сякаш протягам ръце,
а всъщност… протягам към мен.
КАРМА
Говориш ли – викай!
Модела повтаряй.
Шепти само в случай,
че с Бог разговаряш.
Политаш ли – кацай!
Почивай на клона.
Задръж се и падай.
Повтаряй шаблона.
Раздаваш ли – стискай!
Спечелвай играта.
Нечестно, но карай.
Повтаряй съдбата.
Обичаш ли – чакай!
Отказвай се даже.
Сърцето не влагай.
Урокът е важен.
Оставаш ли – бягай!
Осъждай съседа.
Приятел нападай.
Вселената гледа.
В ЖИТЕЙСКАТА ТРАПЕЗАРИЯ
Обречен на деня изцяло,
заклещен в личния си мрак,
затворен в някакво си тяло,
живеещ като единак,
в света надничащ недоволно,
копнеейки във своя ад,
а чувствата му – котки болни,
мяучещи за къшей хляб,
дори щастливи, че трошици
са по-добре от чисто нищо.
С тях могат да нахранят птици.
Любов с трохи не се засища!
СПАСИТЕЛНА ЖИВОПИС
„Нарисувайте нещо красиво, деца!“.
Ръката с вълнение хваща молива.
Тя знае какво ще рисува – цветя!
Да рисуваш цветя е красиво!
А всичко красиво расте във добро –
тогава за дом ти рисуваш земята.
За тяло – извиваш крехко стебло,
две свежи и силни листа – за душата.
Любов да добавиш ти искаш – в червено.
Все пак красотата цъфти от любов.
И слънце изгрява – от смелост родено.
Мечтите са ярки! А ти си готов.
„Животът-учител“ обича цветя.
Той винаги гледа всички картини
и тихо ни моли през сълзи – „Деца!
Нарисувайте нещо красиво!“.
Отзиви
Все още няма отзиви.