🏛️ Издадена с финансовата подкрепа на Община Бургас 🏅 Носител на плакет „Христо Фотев“ за поезия 🎨 Топ 10 корици за 2025 г. – „Площад Славейков“
„Един нов глас се появява в младата българска поезия. Засега, може би, не съвсем укрепнал, не докрай избистрен и наясно със собствените си възможности, но несъмнено талантлив. Това, с което нейната поезия прави впечатление, не е толкова спонтанността, обичайна за повечето млади автори, а напротив – интелектуалния привкус на нейните текстове, пристъпването към света през призмата по-скоро на размисъла, отколкото на чувството.“
~ Разбира се, че е поетичен пейзажът на Даниела Йорданова. Като прибавим към това и сърце, получаваме великолепната комбинация от честни, лични, но и художествено издържани вълнения. Тази книга вече е преживяна от авторката, сега на теб, скъпи читателю, ти предстои да преживяваш – и тъмното, и светлото, и отчаянието, и надеждата, и любовта, и… отсъствието ѝ. Защото „по хората ходи“, защото този пейзаж е и твой. Защото тази поезия ще ти зададе въпроси, но и някъде сред метафорите – са и отговорите.
На добър час! ~
Поезия, зад която стои съдба! Такива стихотворения живеят между двете корици на „Морски шах“. Радвам се, че срещнах редакторски Албена. Няма нужда да преживееш всичко, за да се запознаеш всякак с живота. В този случай е повече от достатъчно да го погледнеш през очите на поетесата – тъжен, но и радостен, с разочарования, но и с възторзи. И с една неизбежна справедливост в крайна сметка. Така правят поетите, при всичките им основателни протести, накрая подреждат своя свят, но и света на читателя, по най-справедливия начин. Така е направила Албена – довери ѝ се, читателю! ~
Животът на шестнайсетгодишната Надежда се преобръща, когато тя откъсва на пръв поглед обикновена бяла роза от забранената градина на косача на ледовете – Господарят на Ледника. Наказанието за подобно деяние е смърт, но Надежда избира да служи доживот като слугиня.
Мрачното имение се намира в най-отдалечената и студена точка на света, където приказките и легендите се сливат с тъмните фантазии на реалността. Разкъсвана от копнеж за свобода и бушуващи в сърцето чувства, Надежда трябва да разкрие тайните на имението, за да намери ключа към собственото си спасение.
Realisaster представя две постапокалиптични реалности, чиито герои трябва да преконфигурират целия си емоционален и битов багаж от Преди и някак да продължат напред Сега.
Това са историите на обикновени хора, изправени (или все още не) сред руините на зоната си на комфорт. Всеки сам с отговорностите си. Накъдето и да погледне – дебел слой прах и тухли, а в очите на другите – собственото му объркване.
Книга – сърце. Момичешко сърце – влюбено и разочаровано, окрилено и… много близко до огъня. Но… в крайна сметка – феникс! Уютно, красиво и честно е в стихосбирката на Дима Кисьова. Без досадни словесни еквилибристики – в опит да е по-малко уязвима. Напротив – съвсем уязвима е в поезията си Дима. И това е безкомпромисен път към читателското сърце. След последната страница остава едно усещане за синьо, със сигурност е спомен за небе.
Разказите на Зарина Василева от дебютния ѝ сборник „Там, където свършва морето” изследват гранични житейски ситуации и в тях естествено присъстват големите теми на преходното и непреходното, на видимото и невидимото, видени чрез светлосенките на житейската логика, която не позволява героите ѝ да се подчиняват на лесни присъди. Разкази, в които парадоксално тъмнината ражда светлина.
Най-трудно можеш да излъжеш в поезията, невъзможно дори. Радина не се е и опитвала, слава Богу! Затова и между кориците на първата ѝ поетична книга живеят чисти и честни стихотворения. Метафоричните очи имат способността да намират истината – през болката, но и прошката, през сълзите, но и през усмивката.
А истината – споделена с читателите – „принуждава“ душата да расте!
„Щастлив съм“ е жизнеутвърждаващ роман за израстването на едно момче в Благоевград в началото на 90-те години на миналия век. Роман за приемането и за това как Максим продължава
да живее напред, след като го застигат потресаващи и необратими факти. Сили му вдъхват безусловната обич и мъдростта в сплотеното му семейство, както и въодушевлението от
нестихващия поток приключения с верни приятели.
Дебютната стихосбирка на Виолета Петрова е разказ за пътя към себе си, но началната му точка е краят на всичко, мястото, откъдето да се оттласнеш, за да се върнеш към светлината, която всъщност си. Тя разчупва стериотипите, че пътят има начало и край и доказва максимата, че в пътуването важна е отправната точка и често пъти не е важно откъде тръгваш. Важното е да стигнеш там, където пожелаеш да бъдеш в живота си. Движението при нея е като изгаряне – на любови, мостове, души и лица, за да се случи възраждането, да създаде феникс от пепелта на чувствата. И да полети в собствения си свят.
Четете откъдето пожелаете „От края към началото“, защото всеки от нас има право да избере собствените си посоки, начала, краища и отправни точки. Но където и да отворите, по пътя със сигурност ще срещнете себе си.
За безспорните качества на тази новела достатъчно ясно говори фактът, че един от епизодите в книгата – „Жълта пръст“, бе отличен с първо място в Национален литературен конкурс „Вие пишете, ние четем“, „Рисунки в жълто“, 2020 г. с председател на журито акад. Владимир Зарев, Весела Люцканова и Ива Спиридонова – членове. Авторът на „Най-честната птица“, Йордан Йорданов, изненадва с изключителен писателски почерк, какъвто притежават класици като Йордан Йовков и Елин Пелин и въвежда читателя в света на циганина Семо и нерадостната му престъпна участ, полепваща като жълта пръст по съвестта на обществото и невъзможна за заличаване. В своята дебютна книга той проследява лесното подхлъзване по нанадолнището и избора на лекия път, повдига въпроси като тези чия всъщност е вината за престъплението, кой е престъпникът и кой – жертвата, съществува ли справедливостта изобщо и може ли чистата птица, която живее във всяко човешко сърце, да остане честна докрая.
Не, „Най-честната птица“ не е обикновена книга, тя натежава върху сърцето и мисълта на читателя, не го оставя безразличен и тъкмо заради това ще заеме своето достойно място в света на съвременната българска белетристика, продължавайки класическата линия в нашата литература.
Когато си порасъл достатъчно, за да знаеш, че за да продължиш напред, понякога е нужно да спреш, да обгърнеш с поглед преброденото време и да благодариш, тогава се раждат книги като „Равносметки“. Като учебник как да бъдеш просто човек, като съкровена изповед пред себе си и изящни думи, пеещи във възхвала на ежедневния живот какъвто е, безумно красив и никога неповтаряем.
Мъдростта в поезията на Ваня Бояджиева е земна, човешка и разбираема в своето съвършенство от чисти образи и метафори. Тя смалява света до шепа, в която се побира само най-важното – онова, което е любов в същността си. Аз, ти, ние. А равносметката е само миг по пътя, в който задържаш дъха си от учудване, срещайки себе си.
Стихосбирката на Пепи Дочева е метафора на грамотността в комуникацията между хората, на правилното разчитане на думите и междуредията, на вниманието, с което трябва да поставяме точки или многоточия на листа на живота. Модерна и стилна поезия, нелишена от истинска емоционалност и заради това лесно свързваща се с онези тайни кътчета у човека, където няма думи, а единствено разбиране на чистия смисъл на житейската мъдрост. Морзов код за спасение от бездушието, SOS при бедствие от безчувственост – това е „Пунктуация“. И ви очаква да я разчетете със сърцето си.
Как се пише честна поетична книга? Лесно е, само трябва да си Радослав Симеонов и да не бягаш от себе си. Не защото акцент в тази книга е автобиографичният момент (има го, разбира се). А защото Радо не играе с метафорите, а живее в тях. Това често е болезнено мероприятие, но пък е гаранция за хубава поезия. Вълнуваща, без да е сантиментална. Мъжка, но съвсем не лишена от нежност. Уж…интровертна, „застрахована“ в заглавието „Монодиалози“, а всъщност… с път към всеки, който ще я разлисти. Скъпи читателю, препоръчвам ти тази честна среща, защото може да се окаже, че е спасително огледало!
„Морето си отива“ е история за преосмислянето на ценностите и усещането за живота по средата на пътя, както и за ролята на любовта и на креативното начало в този процес. Героите са стъпили здраво на земята, преуспели мъже и жени в своите четиресет години, осмина приятели и четири двойки, които след обща почивка, изпълнена с хармония и приключения, изведнъж са изправени пред екзистенциални проблеми и борба за живот. Всеки от тях преминава през развитие и катарзис, за да оцени познатото или намери ново щастие и успех. След поетичното и ретроспективно начало в историята нахлува драматично действие, пресичано само от тихия, криволичещ творчески път на двете главни героини. Ритъмът на събитията, кратките глави и смяната на перспективи и разказвачи създават колаж от човешки съдби и емоции, като пътища, пресичащи се през пространството и времето – някои стръмни, други привидно леки и спокойни, но не непременно по-добри. Между 1922-ра година и днешния ден, щастието прелита от едно рамо на друго и всеки от героите намира свой собствен начин да го улови.
