-20%

Равносметки

12.00 лв.

 

Когато си порасъл достатъчно, за да знаеш, че за да продължиш напред, понякога е нужно да спреш, да обгърнеш с поглед преброденото време и да благодариш, тогава се раждат книги като „Равносметки“. Като учебник как да бъдеш просто човек, като съкровена изповед пред себе си и изящни думи, пеещи във възхвала на ежедневния живот какъвто е, безумно красив и никога неповтаряем.
Мъдростта в поезията на Ваня Бояджиева е земна, човешка и разбираема в своето съвършенство от чисти образи и метафори. Тя смалява света до шепа, в която се побира само най-важното – онова, което е любов в същността си. Аз, ти, ние. А равносметката е само миг по пътя, в който задържаш дъха си от учудване, срещайки себе си.

Ива Спиридонова, редактор

 

- +
Сподели

Когато си порасъл достатъчно, за да знаеш, че за да продължиш напред, понякога е нужно да спреш, да обгърнеш с поглед преброденото време и да благодариш, тогава се раждат книги като „Равносметки“. Като учебник как да бъдеш просто човек, като съкровена изповед пред себе си и изящни думи, пеещи във възхвала на ежедневния живот какъвто е, безумно красив и никога неповтаряем.
Мъдростта в поезията на Ваня Бояджиева е земна, човешка и разбираема в своето съвършенство от чисти образи и метафори. Тя смалява света до шепа, в която се побира само най-важното – онова, което е любов в същността си. Аз, ти, ние. А равносметката е само миг по пътя, в който задържаш дъха си от учудване, срещайки себе си.

Ива Спиридонова, редактор

Тегло 0.150 kg
Автор

Ваня К. Бояджиева

Брой страници

48

Дизайн

Радмила Иванова

Година на издаване

2023-03-28

Редактор

Ива Спиридонова

ISBN

978-619-7456-90-5

Корица

мека

Размер на изданието

145х210

Откъс

Равносметки

И равносметката не е тази –
дали и кога, на кого и по колко,
а сърцата дали сме опазили
при завъртането на обиколката:

около слънцето, себе си, нищото.
Дали сме поглеждали залеза,
дали сме се смели отприщено,
ръцете дали сме си галили…

И не е такава сега равносметката –
дължи ли ти някой, дължиш ли,
а виждаш ли радост във гледката
на ново завъртане. Ще издържиш ли?

Синя нощ

Натежала е от сълзи вечерта,
потъмняла от въздишки и копнежи,
гъста като къдрава коса,
топла като пара след валежа.
Погледи, докосване и смях,
всичко има – синя вечер.
Натежала е от сладък грях,
потъмняла е от безметежност.

Вечер на здравей и сбогом,
нощ на тайнствени надежди.
Синя нощ на сладка болка –
кратък миг на безнадеждност.

И поела във ръце доброто,
тръгва си нощта с метрото.

Нощем с летни дъждове

Чувам капки и стъпки, чувам котки и свада,
гуми, някой ругае, а стъкло рязко пада,
и светкавици блесват – ей така, за поанта,
полицаи претърсват непознат с черна чанта.
И сюжетът на нощния град динамичен
сякаш в близкия подлез със дъжда се оттича.
Там удавя се в капките. Глъхнат свади и котки,
и трещят гръмотевици със напрегнати нотки,
после синият пулс сякаш дъх си поема
и овиква нощта с остър вой на сирена.
Но заспивай сега: чуй, нощта си отива…
Само летният дъжд може тъй да приспива.

Отзиви

Все още няма отзиви.

Напишете първия отзив за „Равносметки“

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Всички