Когато си порасъл достатъчно, за да знаеш, че за да продължиш напред, понякога е нужно да спреш, да обгърнеш с поглед преброденото време и да благодариш, тогава се раждат книги като „Равносметки“. Като учебник как да бъдеш просто човек, като съкровена изповед пред себе си и изящни думи, пеещи във възхвала на ежедневния живот какъвто е, безумно красив и никога неповтаряем.
Мъдростта в поезията на Ваня Бояджиева е земна, човешка и разбираема в своето съвършенство от чисти образи и метафори. Тя смалява света до шепа, в която се побира само най-важното – онова, което е любов в същността си. Аз, ти, ние. А равносметката е само миг по пътя, в който задържаш дъха си от учудване, срещайки себе си.
Ива Спиридонова, редактор
| Тегло | 0.150 kg |
|---|---|
| Автор | Ваня К. Бояджиева |
| Брой страници | 48 |
| Дизайн | Радмила Иванова |
| Година на издаване | 2023-03-28 |
| Редактор | Ива Спиридонова |
| ISBN | 978-619-7456-90-5 |
| Корица | мека |
| Размер на изданието | 145х210 |
Откъс
Равносметки
И равносметката не е тази –
дали и кога, на кого и по колко,
а сърцата дали сме опазили
при завъртането на обиколката:
около слънцето, себе си, нищото.
Дали сме поглеждали залеза,
дали сме се смели отприщено,
ръцете дали сме си галили…
И не е такава сега равносметката –
дължи ли ти някой, дължиш ли,
а виждаш ли радост във гледката
на ново завъртане. Ще издържиш ли?
Синя нощ
Натежала е от сълзи вечерта,
потъмняла от въздишки и копнежи,
гъста като къдрава коса,
топла като пара след валежа.
Погледи, докосване и смях,
всичко има – синя вечер.
Натежала е от сладък грях,
потъмняла е от безметежност.
Вечер на здравей и сбогом,
нощ на тайнствени надежди.
Синя нощ на сладка болка –
кратък миг на безнадеждност.
…
И поела във ръце доброто,
тръгва си нощта с метрото.
Нощем с летни дъждове
Чувам капки и стъпки, чувам котки и свада,
гуми, някой ругае, а стъкло рязко пада,
и светкавици блесват – ей така, за поанта,
полицаи претърсват непознат с черна чанта.
И сюжетът на нощния град динамичен
сякаш в близкия подлез със дъжда се оттича.
Там удавя се в капките. Глъхнат свади и котки,
и трещят гръмотевици със напрегнати нотки,
после синият пулс сякаш дъх си поема
и овиква нощта с остър вой на сирена.
Но заспивай сега: чуй, нощта си отива…
Само летният дъжд може тъй да приспива.
Отзиви
Все още няма отзиви.