Колкото по-променливо ставаше времето, толкова по-необикновени български заглавия посрещахме заедно с вас. Точно както дъждът и слънцето ни грееха и мокреха едновременно. Беше наистина трудно да изберем най-харесваните от нас заглавия в месец май, но благодарение на вас определихме кои автори и техните нови книги са ви направили най-силно впечатление.
В месеца, в който всички се радвахме на новодошлата пролет и отбелязахме Световния ден на книгата и авторското право, отново ви бяхме истински благодарни, че се доверихте на нашия литературен вкус и ето от кои български заглавия изпратихме най-много към новите им домове – вашите библиотеки.
Дъждовете и снеговете за кратко изместиха лъчите на слънцето от дните на капризния март, но нашите взискателни читатели все пак успяха да ги открият, приютени в страниците на няколко книги със съвременна българска проза. Ето кои заглавия завладяха мислите ви заедно с настъпването на пролетта:
Проницателният поглед на февруари, студените му ласки, вечно влюбеното му сърце, жадуването на пролетта и острите спомени от зимата – всички те са в страниците, които жадно поглъщахте през краткия месец. Необикновени истории, красиви строфи, силни емоции и много въображение – ето кои заглавия избрахте:
Януари е първата страница на годината – бяла и дръзка, щедра на редове и възможности. Време за вдъхновение, смели мечти, приключения – време за четене и много нови книги.
Умори ни тази година – трудна за възприемане, разбиране и обичане. Оставя ни с достатъчно товар и много надежди. Единственото, чрез което успяхме да я преживеем бяха отново те – книгите. Тяхната животворна сила се доказваше непрекъснато – всяка прочетена страница ни помагаше да разберем реалността или пък да я държим достатъчно далече, ако бе прекалено непоносима.
Водеха ни страниците през други години, животи и светове. Показваха ни как може да се вижда, усеща и обича. Пазеха ни в шумолящия си скут, забулваха ни в съкровени думи и отмерваха пулсациите ни с пунктуации.
Ноември е тих и лаконичен. Облива ни с хладна апатичност и ни оставя сами и търсещи.
Колкото и недружелюбни да са кратките му дни обаче мисълта, че хубава книга ни чака вкъщи, прави всичко по-забързано и щастливо.
Препускаме към прегръдката на дома, уюта на чашата топло мляко и канела и нежността на мъркаща котка в краката ни. И най-вече към любимата ни книга – тази, която четем в момента.
Октомври рисува дните си цветно и ярко. Шуми под краката ни, шепне любими мелодии, прегръща ни с кестенов шал, докато отмалеем в прегръдките му. А после ни настанява удобно с топъл чай и красива книга.