Урок №0 с Повелителя на вятъра и пътя му към Марс (може да се пропусне)
Тук е мястото да се запознаеш с автора на тази книга, а именно с мен. По стечение на обстоятелствата, съм се родил с двигателни увреждания, но това никога не ме е спирало да живея живота на мечтите си. Самоопределям се като предприемач по душа и доброволец по реализация. В следващите редове ще разбереш защо.
Обичам да казвам, че съм там, където ме отвее вятъра. Днес съм тук, а утре на друго място. Харесва ми да опитвам от всичко и да се прехвърлям на следващото предизвикателство. Така, през далечната 2014-та година (нека започнем от нея), вятърът ме отвя на състезание по ИТ (информационни технологии). Държа да уточня, че по това време бях ученик в паралелка с усилено изучаване на биология и химия в Природоматематическата гимназия ,,Васил Друмев‘‘, Велико Търново. Но! През същата тази година, в една ранна утрин се събуждах, пиейки кафето си пред компютъра, когато видях страницата на състезанието по ИТ, информатика и визуални изкуства „Аз мога – тук и сега“. Казах си, нищо не знам, но отивам. Отидох и какво стана? Както и сам се досещаш, не можах да се класирам за призовите места, но единият от менторите там, със запомнящото се име Жюстин Томс взе, че ме хареса и ме покани на летен стаж в „ABC Design and Communication”. (Само заради усмивката ми е било, сигурен съм!) В рамките на два месеца, които впоследствие станаха три, бях редактор в сайта за изкуство, култура и свободно време „kafene.bg”. Доколкото си спомням, трябваше да публикувам по шест новини на ден. Научих много за писането и оформянето на статии. Да не говорим, че през това време вече знаех и много подробности за всички нови филми и книги, които излизаха на бял свят. Но срещата ми с ИТ сферата не свърши дотук.
Още през есента на същата година посетих Уеб конференция във Велико Търново. Там много ме заинтригува един от лекторите, който вече беше успешен в своята област. Област, която малко или много се доближаваше до науката, с която се занимавам, а именно – биологията. Той беше биохакер и се казваше Teemu Arina, от Финландия. Когато се прибрах, го намерих във Facebook и му писах, впечатлен от неговата лекция. Той взе, че ми отговори още на другия ден. След дълъг разговор с него, едни думи останаха в съзнанието ми и ме накараха да се замисля. Думи, които още помня – всеки трябва да намери сам начина как да се учи, дори и да не влезе в университет. Че трябва да „дълбаем“ в това, в което ни е интересно. Да създаваме нещата така, че да могат и други хора да ги откриват и надграждат върху тях…
Месеци по-късно и по-точно през декември 2014-та г. създадох собствен блог – Neftelimov.com. (Със сигурност бях изпълнил думите на лектора.) Но за него ще стане дума по-нататък. Малко преди да го създам, участвах в едно предприемаческо издание ,,Идеите – това сме ние‘‘. В това начинание се впуснах, вдъхновен също от финландеца. Разбира се, бях в екип ,,Наука‘‘ и това беше моето прохождане в предприемачеството. И да… Като първи опит, беше много болезнен, но не искам да задълбавам в подробности. Просто защото не е интересно. Но! Както всичко в живота, така и в този случай, лошото беше съпроводено с нещо хубаво. Този неуспешен проект ме запозна с човек, от когото не спирам да се уча и до ден днешен. Стойне Василев или както му казват – Бат‘Тони. Той беше следващото стъпало в моето израстване. Само след няколко разговора в социалните мрежи, ме покани да му помагам в сайта SmartMoney.bg като редактор и това ме караше да се чувствам много щастлив. (Сигурно отново е било заради усмивката ми, нищо че още не ме е виждал…) Отговарях за бизнес събитията в сайта, които публикувах и разпространявах. Благодарение на тази работа имах честа да посетя курсовете на Стойне за лични финанси, инвестиране и стартиране на бизнес, както и водещи събития, като гостуванията на топ професионалистите Брайън Трейси и Саймън Хезълдейн в България. Подобни специалисти е почти е невъзможно да се видят на живо от 18-19-годишен младеж, като мен тогава.
Междувременно бях доброволец в „Образование без раници“, която е българска организация, състояща се изцяло от доброволци и има за цел да промени образованието, предоставяйки безплатно обучение на световно ниво за всекиго, посредством превеждането и въвеждането на платформата за уроци „Khan Academy” в България. В рамките на около година редактирах чисто терминологично видеата по биология и химия, както и по-интересното за мен – водех кореспонденции с различни български организации.
Идва време да разкажа и за есента на 2015-та година. Тогава дойдох да живея и уча в София. Кандидатствах в бизнес академията „9Academy” и взеха, че ме приеха (незнайно как… сигурно отново е било заради тази усмивка). Това беше също върхов момент за мен. Бях попаднал в среда с млади, усмихнати и дейни хора. Всичките пълни с идеи и постоянно заети с нещо (като мен всъщност, като се замисля). Първата крачка към заобикалянето ми с успешни хора. Втората крачка беше през лятото на 2016-та година. Чудех се какво ново занимание да започна и затова се ровех из обявите на jobs.bg, докато една не ме заинтригува:
„Търсят се позитивни журналисти за единствената позитивна медия в България – Uspelite.bg“, гласеше тя. Аз и журналист – представяш ли си само? Заради позитивността, оставаше да ме вземат сигурно… Колкото и да е изненадващо, така и стана. (Заради усмивката е било, казвам ти!) И така, вече над 3 години съм част от екипа на Uspelite.bg с над 250 написани статии. Имам удоволствието да се запознавам с успешни и вдъхновяващи личности, които са останали да се борят в родината си, България. Прекрасно, нали?
Бил съм и лектор два пъти, като в лекциите си застъпвам теми за връзката между бизнеса и науката. По този начин показвам, че двете, на пръв поглед напълно различни дисциплини, имат много общи допирни точки. Първата ми лекция беше точно за това – как в една малка клетка има всички необходими роли, както в една компания.
А откъде ли толкова знам за клетките? Студент съм със специалност ,,Биотехнологии‘‘ в Софийския университет. Защо ли съм избрал да уча точно това? Защото в хода на еволюцията е възникнало разделението на труда, така, както всеки орган в човешкото тяло не може да функционира самостоятелно, а е в тясна зависимост с друг или други, за да изградят един работещ организъм. На надвидово ниво, тоест, в група хора с различни интереси, работещият организъм може да е нова фирма, компания, дори семейство. За да имаме успешна организация от всякакъв вид, за мен е важно да изучим взаимоотношенията на най-микроскопично ниво, от което да черпим знание и опит за бъдещи проекти и да надграждаме над това, което вече имаме. Силно се надявам точно по тази тема да ми бъде докторантурата след, живот и здраве, три години.
Втората ми лекция бе за успеха… И то не къде да е, а в различията. Представих я в зала „България“, в София, на „OpenFest 2016” – най-голямото ежегодно българско събитие за свободна култура и свободно споделяне на знания. В нея дадох примери от природата, животинските видове, клетката и от живота като цяло, където различията са жизнено важни за успеха и развитието ни на Земята. В края на тази лекция завърших с думите, че трябва да се замислим, когато видим някого, различен от нас. Да не отхвърляме хората, само защото са различни от нас. Никога не знаем в каква ситуация може да попаднем, от какъв съвет или гледна точка ще се нуждаем. Защото решението може да дойде именно от човек с различна гледна точка.
През цялото това време развивах и собствения си блог. В началото, дори да нямах ясна представа защо и какво правя, с всяка от горните стъпки представата ми ставаше все по-ясна. Сега блогът ми за практическите съвети за бизнеса Neftelimov.com има над 5 хиляди посетители месечно. Докато не стигнах до момента, в който си казах, че трябва да създам още нещо свое. Но преди това (за миг да забравя), през лятото на 2017 година, бях поканен от две прекрасни дами да се включа в техния проект, наречен „Jamba”. Дамите се казват Ива Цолова и Йоана Колева. Запознах се с тях на „Webit” и просто нямаше как да им откажа, станах техен блогър. Впечатлен бях от техните всеотдайност и търпение в работата за каузата им. А иначе, „Jamba” е онлайн платформа, която осъществява връзката между хората с увреждания в България и техните бъдещи работодатели. Идеята ѝ е да носи нова квалификация на онези, които се нуждаят от нея, имат нужда да натрупат стаж в дадена област и да изучат тънкостите на някой занаят.
И така… Животът не е само учене и писане. Нужна е и практика. Затова в края на 2017-та година създадох „Указател за професионалисти”. Както всеки друг нов проект, така и създаването на „Указателят за професионалисти” беше подбудено от проблем. Исках да се занимавам професионално с маркетинг, комуникация и организиране на събития. Затова месеци наред търсих подобни обяви в Jobs.bg, но за съжаление нито една от тях не бе подходяща за мен, защото всички обяви изискваха разговори по телефон и срещи на живо. Аз съм с двигателен проблем, засягащ и говора, и нито мога да говоря по телефон, нито срещите на живо ми се получават (поне според мен). След дълги размисли стигнах до извода, че трябва да създам платформа, в която всеки напълно свободно може да опише какво е правил досега професионално, също и какви умения и желания има, чрез които ще бъде полезен на останалите хора. Но в началото на 2020 година вече имах друг поглед върху дейностите и проектите, с които желая да се занимавам занапред, предвид опита ми до този момент. Изключително трудно ми беше да спра този проект, защото го чувствах като свое дете. Аз го прекратих, за да мога да се впусна в нови начинания, които са подходящи за този период от живота ми. Трудно беше, но се адаптирах.
Иска ми се да споделя и това, че аз съм човек на емоциите, големите приключения и екстремните преживявания. За мен най-ценната инвестиция е тази в преживяванията, защото единствено те остават вечно с теб! В тази връзка, до този момент съм участвал в общо 5 маратона, включително на Софийския маратон 2018 със ултрамаратонеца Краси Георгиев, където пробягахме, в кавички, двайсет и един километра със специално изработена за случая триколка. (Не знам, това прави ли ме маратонец?) През лятото на същата година изминах 300 километра по поречието на река Дунав, от Силистра до Никопол, за 5 дни със специално колело и с петима ентусиасти от „Balkans Everywhere”. Първоначалният стимул на момчетата от „Balkans Everywhere” бе за споделяне на преживяването от пътуването с колело на дълго разстояние, с неговите специфики, даващи възможност да преживееш всичко по пътя по много по-истински и директен начин. Свързаха се с мен, за да направим пилотното пътешествие заедно, за да може научим нови неща от това и то да продължи да се случва по-лесно и с все повече хора с двигателни затруднения. Филмът ,,Евровело за Всеки‘‘, за велопохода, достигна до много хора, които се включиха в нашата кауза.
През есента на 2018-та година бях лектор в тогавашна Македония, сегашна Северна Македония, на младежката конференция на младите лидери от Югоизточна Европа. Беше много вдъхновяващо да видя такова многообразие от млади и действащи хора от 16 различни страни.
Стигнах дотам, че, независимо от скромните ми двайсет и две години, бях понатрупал опит в различни проекти и организации, и имах голямо желание да предам наученото дотук на някого, по-млад от мен. Защото, както се досещаш, преживяното не може да се докосне в училище. И през пролетта на 2018-та година се записах в програмата „ABLE Mentor”, за да бъда ментор на ученик в горните гимназиални класове. Предвид, че знаех колко голяма отговорност е това, аз се включих. Ако кажа, че беше лесно, ще излъжа. Ако кажа, че беше трудно, отново ще излъжа. Истината е някъде по средата. Беше забавно. Беше вдъхновяващо. Беше уникален инструмент да разпозная себе си в една друга светлина.
Преди да започне програмата, аз дълго се притеснявах за това какъв ще е човекът, на когото ще бъда определен за ментор. Защото, до първия ден, докато не се срещнеш очи в очи, ментор с ученик, ти не знаеш кого ще ти изберат за три месеца работа и това е малко плашещо. (Малко е като „Женени от пръв поглед”, само без бракосъчетанието.) Така, обратно на моите очаквания, падна ми се един ентусиазиран и готов за велики дела ученик. Казва се Анета Гергинова.
В продължение на три месеца преобразувахме проекта хиляди пъти, докато стане както трябва. Анета се срещна с много хора, а на колко звъня по телефона за обратна връзка, не можеш да си представиш. Но това е в реда на нещата. Просто няма как да станеш истински плувец, ако не влезеш в дълбоките води. Но и Анета имаше голямо желание, за моя голяма изненада. В крайна сметка, във времето, в което работехме заедно, като екип създадохме концепция за поредица от събития за борбата със стреса. Всичко беше доуточнено до най-малкия детайл. Предстоеше само да се осъществят от нея. В края на февруари и началото на март месец 2019-та година тя реализира две от тези събития, като на всяко от тях имаше голяма аудитория. И не мога да не спомена, че благодарение на този си труд, Анета спечели пълна стипендия за следването си в Американския университет, Благоевград. Моята гордост! Доказателство, че с усилен труд всичко се постига.
През тези три месеца, докато бях ментор, аз анализирах всяко едно действие и стъпка, за да се получи процес, който да се използва и занапред. Нека го наречем просто ,,Не измисляй проекти, а решавай проблеми‘‘. От името сигурно се досещаш, че в центъра на процеса е решаването на даден проблем. Казус, до който ти сам достигаш, благодарение на правилните въпроси и опита, компетенциите, които си натрупал до този момент в живота си. И така, случайно (или не) се роди идеята за „Zero Start”. През това време вече се бях запознал с Цветина Петкова. Тъкмо се беше завърнала в България, за да стартира проект за съживяване на малките населени места, чрез трансформиране на родните ни къщи в оживени средища за обмяна на опит, знания и традиции (coworking & coliving spaces) – „Номадско ЕдинЕние”. 
Все повече млади хора обръщат поглед към приРодата и към това как могат да пренасочат бизнеса си, хобитата си и семействата си по-близо до нея. Бидейки една от тях, тя се завръща в къщата на баба си и дядо си – „ZeLLin House” (на 50 км от София и на 3 км от гр. Ботевград), която трансформира в оживено средище за работа и иновативни събития, заедно с местните жители. Така, вдъхновени от идеята за създаването на общественоважни инициативи сред приРодата, заедно с Цветина, в края на юни месец тази година, организирахме първата на Балканите „Предприемаческа програма на село – Zero Start”. За 5 дни събрахме 15 участници от цяла България на възраст 24-51 години в „ZeLLin House”, които започнаха от нулата, сработиха се и създадоха два проекта, решаващи определен общественоважен проблем, с помощта на трима доказани професионалисти в бизнес сектора. След програмата получихме многобройни положителни отзиви за нея и това ни показа, че „Zero Start” може би ще се превърне в ежегодна предприемаческа програма на село.
Сега, след всичко прочетено, ще си кажеш, че съм роден под щастлива звезда и имам късмет. (Не купувам лотарийни билетчета и не мога да съм сигурен в това.) Не знам също дали точно вятърът ме е отвял на тези места… Сигурен съм само в едно. Че всичко това съм искал да го постигна и съм го постигнал. Всяко едно от тези неща е било моя цел. Постигането на едно ме е тласкало напред към по-голямата цел… А може би и към стъпването ми на Марс някой ден, знам ли? Колкото по-нависоко гледаш, толкова по-нависоко ще стигаш.
Но стига съм разказвал за себе си! Аз не съм най-важен в този случай. Нека се насочим към по-ценните уроци.
Петър Нефтелимов, „Успехът в българския ген. 49 вдъхновяващи урока от успели българи“, 2021
Фотографии: личен архив