1

 

Какво си повтаряш най-често в трудни моменти?

Житейският ми път е бил изпълнен с немалко изпитания и при всяко от тях си повтарям прословутата мисъл, че ако се предам, няма да стане по-добре. Невинаги виждаме смисъла в препятствията, докато ни се случват, но преодолявайки ги, откриваме в себе си сили и качества, които можем да разгърнем само в борбата с мрака.

Как изненадваш хората?

Мисля, че хората, които ме срещат, често не очакват да съм сбор от противоположности. Казват ми, че съм зряла за годините си, но пък никоя младежка страст не ми е чужда. Намирам умиротворение както в тихото усамотение с книга и чаша чай, така и в центъра на шумна тълпа, в огъня на човешкото общуване. Всъщност правя това съзнателно. Старая се периодично да пресъздавам себе си, да научавам и преживявам нещо ново, да откривам в себе си нова личност. Затова и интересите ми са толкова разнообразни – човек е една вселена и му отнема цял живот да изучи себе си.

Кои са трите най-важни неща в живота ти?

Изкуството, любовта и свободата. Не бих могла да живея без да творя, поривът към създаване на красота е божествената искра в нас. Без любов пък човекът е просто разговор със самия себе си; аз винаги съм била половина от едно цяло, копнееща да бъде завършена. А свободата – защото да можеш да бъдеш себе си, истински и неограничен от обстоятелства, чужди очаквания и неписани правила, е най-голямото щастие на света.

Кога се смееш и кога се надсмиваш?

Смея се, когато се чувствам като дете и намирам смешното дори и в най-мрачните сценарии на живота. Вярвам, че хуморът ще спаси света и съм особено голям ценител на интелектуалната шега и тънката ирония. Ако се надсмивам, обикновено е над себе си, в надсмиването над другите винаги съм смятала, че има нещо жестоко. Най-лесно общувам с хора, които умеят да се смеят на собствените си недостатъци, това е смелост, на която не всеки е способен.

Дяволът носи правда – Библиотека България (biblioteka-bulgaria.bg)

От коя книга имаш най-много спомени?

Странно, но още от юношеството досега отпечатък върху мен имат книгите на Тери Пратчет, може би защото те ме накараха да реша, че не искам да бъда нищо друго, освен писател, който е свободен да строи собствени светове и да внася цвят и вълшебство в тях по свой вкус. И досега намирам като в огледало себе си в няколкото думи на младата героиня Тифани от „В черно като полунощ“: „Когато остарея, ще се обличам в черно като полунощ. Но засега не ми е нужен повече мрак“.

На какво ни учи младостта?

На скритата красота в грешките. Младостта е време за бунт без кауза и прибързани решения. Тя е състояние на духа, разбира се, но колкото повече помъдряваме, толкова по-рядко ни се случват тези красиви грешки. Мога да кажа, че, навлизайки в периода на зрелостта, се радвам за времето на грешки, което съм оползотворила и не съжалявам за нито една. Съветът ми към най-младите е: правете грешки! Бъдете огнени, диви, дори безразсъдни, тогава порастването ще ви се услади най-много! Но ако не използвате времето, което имате да сте млади, един ден рискувате да ви се прииска да се върнете назад.

Ако животът е сцена, то коя роля изпълняваш ти?

Въпросът ме накара да си спомня за изпълнението на Лайза Минели в „Кабаре“. Представям си главната героиня, облечена провокативно, пееща за това да грабим от живота с пълни шепи и да му се наслаждаваме, докато можем. Това е моята роля. Не искам да съм наблюдател в собствения си живот, на своята сцена винаги излизам шумно, цветно, с призив за живот до краен предел.

Сто години зима – Библиотека България (biblioteka-bulgaria.bg)

Кога мислиш за любовта?

Не знам дали може да се каже, че някога не мисля за нея, тя винаги ме съпътства. Обикновено или я търся, или я преживявам, за мен животът е сив, ако не съм вечно влюбена. Бих казала все пак, че за любовта е лесно да се мисли, когато си сам – тогава тя е само мечта,  но когато я имаш до себе си, тогава трябва да мислиш за нея повече, да я поддържаш. Тя е цвете, което ще повехне, ако не го поливаш редовно.

Кога няма връщане назад?

Винаги има връщане назад, винаги има надежда, докато не удари последният гонг. Докато човек е жив, той има силата за още една крачка, за още една победа.

Какво е мечтата?

Мечтата за мен е половината от пътя. Трябва да си способен да мечтаеш, почти по детски, за да си представиш как реалността може да бъде по-добра. Но мечтата може да доведе и до отчаяние, ако не бъде осъществена. Затова другата половина от пътя е усилието да бъде реализирана, без тази стъпка всяка мечта остава просто илюзия.

Кое наричаш ценност в живота си?

Автентичните хора, които са ми показали какво е любов. Най-ценни за мен са близките, които са земни и чисти по душа, които странят от всякаква суета и винаги казват истината, дори и когато звучи грубовато. Неподправените хора са рядкост и се радвам, че израснах именно сред тях.

Какво е приятелството?

Преди години мислех, че приятелството е сходство, че приятели са двама души, които виждат света по един и същ начин. Сега знам, че приятелството е просто непринудено проявление на най-човешките качества – разбиране, състрадание, топлота, взаимопомощ.

Какво те вълнува най-много в момента?

Семейният живот е това, на което поставям акцент, тъй като в момента правя първи стъпки в тази посока. За мен това е съвсем нов свят и всичко в него ми се струва вълнуващо и интересно. Сега най-важното за мен е да взема пламъка на споделената любов и да го превърна в огнище, в убежище за двама от проблемите на забързания свят.

Кои са най-важните цветове в света ти?

Споменах, че съм сбор от противоположности, затова съчетанието от цветове, което ме определя, е черно и розово. В мен готическата бунтарка винаги се преплита с непоправимата романтичка. Общото между двата на пръв поглед противоположни цвята е в тяхната интензивност – две крайности, две еднакво силни усещания.

С какво те привлича София?

Без съмнение с културата, както и с усещането за свобода. София е културното сърце на България, в нея са събрани толкова много талант и любов към интелекта. Тук повече от другаде имаш свободата да изразяваш себе си, да станеш това, което си мечтал да бъдеш. Големият град те приема с отворени обятия, той винаги може да ти предложи място, в което да се чувстваш в свои води.

Разкажи ни за музикалния албум, който си слушала най-много.

Албумът, който промени живота ми, е Lungs на Florence + The Machine (тук можете да чуете албума) . Вокалистката Флорънс не е просто певица и текстописец, нейната музика е сеанс, осъществяващ връзка с отвъдното и небесното, а гласът ѝ умее да призовава ангели и демони. Чувствах толкова дълбока връзка с тази сюрреалистична жена, сякаш излязла от средновековна картина, че се вдигнах до Румъния да я видя на живо през 2019 г. По време на концерта тя каза на публиката: „Помислете си за някого, когото обичате. После помислете за някой, който ви е наранил. А сега прегърнете човека до себе си и оставете цялата тази болка да си отиде“. Нейната музика е музика, която лекува демоните във всеки от нас.

 

Черният клас – Библиотека България (biblioteka-bulgaria.bg)

Какво пришпорваш и какво отлагаш?

Пришпорвам ежедневните си задължения – перфекционист съм и обичам да върша всичко навреме. Единственото, което отлагам е остаряването – поне духовно. Стремя се да запазя младежкото в себе си колкото се може по-дълго.

Как искаш да изненадаш себе си?

Бих изненадала себе си, ако един ден успея да повярвам, че усилието, което полагам във всичко, което правя, е достатъчно. В ежедневието толкова често се състезаваме с обстоятелствата, че ни се струва, че никога не бягаме достатъчно бързо, а животът не е това, което ни се случва в бяг.

Заведи ни на място, което много харесваш.

Ако можех, щях да ви заведа в носталгичната Одеса – един съвсем различен бряг на Черно море. Представете си – старинен град със славянска реч, но украсяван от статуи, подобни на древногръцките. На главната улица гъмжи от живот, смях, жива музика, дресьори на животни, ята гълъби. Ученици в моряшки униформи кръстосват площадите. Делфинариумът те връща в детските спомени и всичко е съвсем различно от дома и при това познато, като от стар филм, а простоватото е на една ръка разстояние от величественото. Пожелавам ви от сърце да видите отблизо това морско съкровище. И да има винаги попътен вятър!

Въпросите зададе Симеон Аспарухов.   

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Всички