„Животът , като всяка друга грижа“, това е животът на всеки от нас и, ако не намерим пълно покритие със себе си и с този на нашите близки, ще се съгласим, че това е животът, с неговите уроци, щастливи мигове, тежнения и изплуване от трудностите. ~ Росица Копукова
„Тя се обърна и ахна. Между дърветата, обвити в светлина, бавно вървяха най-красивите същества, които младата жена беше виждала. Разтърси глава и пак погледна. Те бяха истински! Облечени в дълги бели рокли и препасани с направени от зелени растения колани, феите вървяха плавно, сякаш някаква невидима сила ги носеше напред.“
„Прекъснати връзки“ не е ли и вид болест, от която страдаме всички ние, хората на съвременния свят? Ако да, има ли лек?
Съвременните хора сякаш сме пристрастени към нещастието и страданието, а всъщност имаме крещяща нужда от любов. Лишени от нея, живеем като въвлечени във водовъртеж, който ни изсмуква до такава степен в недостига на обич, че започваме да страдаме физически. Любовта е вечният двигател на живота и достигането до нея може да ни изправи пред много препятствия. В такива мигове разбираме, че тя е всичко.
